По 207 000 месечно на опашка за работа
Всеки месец приблизително по 207 417 българи чакат на опашка за работа, сочат данните на Агенцията по заетостта за първите седем месеца на годината, написа " Монитор ".
Почти всеки втори от записаните в бюрата по труда е без подготовка, като всеки четвърти е с главно или по-ниско обучение. 32.1% от безработните пък имат тапия от университет или професионално учебно заведение, като делът на висшистите е 19.1%. Първенци по разкрити свободни места са градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, а всеки четвърти шеф изпитва апетит за чиновници в преработващата индустрия, сочат данните на Агенцията по заетостта. Веднага след тях се подреждат хотелиерите и ресторантьорите (17.7%). 14 на 100 от бизнеса пък търси продавачи и автомонтьори. При приблизително 130 000 свободни работни места месечно по към 17 023-ма съумяват да намерят работа, която да дава отговор на образованието и уменията им.
Общият им брой до края на август набъбва до 136 185. Това са тези, които стартират да се трудят в действителния бранш, т.е. не са включени в стратегиите за субсидирана претовареност на бюрата по труда. В летните месеци, когато има търсене на сезонна работна ръка, пък средномесечният брой на заетите доближава до 22 хиляди По-претенциозни към предлаганата позиция и изискванията се оказват районите с добре развъртян пазар като Пловдив и Стара Загора, където има и най-вече отводи за приемане на работа. В челната десетка по отводи попадат и области с обичайно висока безработица като Враца и Монтана. Обикновено българите отказвали дадена позиция поради ниско възнаграждение и раздалеченост на работното място.
Междувременно през идващите 5 години бизнесът ще изпитва апетит за 500 хиляди експерти, това предвижда пред БНР Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Липсата на фрагменти се обуславяла от демографските трендове, миграцията и растежа на стопанската система. По думите му точно неналичието на човешки запас било това, което пречело на родната стопанска система да се развива с по-бързи темпове. Сред дефицитните фрагменти са инженерите медицинските сестри, водачите и работещите в туризма и селското стопанство.
„ Чуждестранните вложения в дялов капитал не порастват, а понижават, т.е. повече напущат страната, в сравнение с идват. Местните вложения също понижават. Очевидно опциите за напредък са доста по-големи от осъществените сега “, съобщи още Васил Велев. Според него у нас „ доста повече се приказва за това по какъв начин би трябвало заслужено да се разпредели създаденото и съвсем не се приказва за това, че може да се създава доста повече и по какъв начин да се направи по този начин, че да се основава доста повече “.
Почти всеки втори от записаните в бюрата по труда е без подготовка, като всеки четвърти е с главно или по-ниско обучение. 32.1% от безработните пък имат тапия от университет или професионално учебно заведение, като делът на висшистите е 19.1%. Първенци по разкрити свободни места са градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, а всеки четвърти шеф изпитва апетит за чиновници в преработващата индустрия, сочат данните на Агенцията по заетостта. Веднага след тях се подреждат хотелиерите и ресторантьорите (17.7%). 14 на 100 от бизнеса пък търси продавачи и автомонтьори. При приблизително 130 000 свободни работни места месечно по към 17 023-ма съумяват да намерят работа, която да дава отговор на образованието и уменията им.
Общият им брой до края на август набъбва до 136 185. Това са тези, които стартират да се трудят в действителния бранш, т.е. не са включени в стратегиите за субсидирана претовареност на бюрата по труда. В летните месеци, когато има търсене на сезонна работна ръка, пък средномесечният брой на заетите доближава до 22 хиляди По-претенциозни към предлаганата позиция и изискванията се оказват районите с добре развъртян пазар като Пловдив и Стара Загора, където има и най-вече отводи за приемане на работа. В челната десетка по отводи попадат и области с обичайно висока безработица като Враца и Монтана. Обикновено българите отказвали дадена позиция поради ниско възнаграждение и раздалеченост на работното място.
Междувременно през идващите 5 години бизнесът ще изпитва апетит за 500 хиляди експерти, това предвижда пред БНР Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Липсата на фрагменти се обуславяла от демографските трендове, миграцията и растежа на стопанската система. По думите му точно неналичието на човешки запас било това, което пречело на родната стопанска система да се развива с по-бързи темпове. Сред дефицитните фрагменти са инженерите медицинските сестри, водачите и работещите в туризма и селското стопанство.
„ Чуждестранните вложения в дялов капитал не порастват, а понижават, т.е. повече напущат страната, в сравнение с идват. Местните вложения също понижават. Очевидно опциите за напредък са доста по-големи от осъществените сега “, съобщи още Васил Велев. Според него у нас „ доста повече се приказва за това по какъв начин би трябвало заслужено да се разпредели създаденото и съвсем не се приказва за това, че може да се създава доста повече и по какъв начин да се направи по този начин, че да се основава доста повече “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ