Всеки, който се е увличал от книги и филми за

Всеки, който се е увличал от книги и филми за мореплаватели, пирати и острови със съкровища, има повече или по-малко визия какво съставляват галеоните.

Това са огромни платноходи от XVI-XVIII в. с мощно артилерийско въоръжение, употребявани за военни и търговски цели. Основен подтик за основаването им дала появяването на постоянен корабен трафик сред Европа и американските колонии. Главно с тях били транспортирани златото и среброто от Южна Америка към Испания. Испанският галеон представлявал военно-транспортен транспортен съд с 2 палуби и висока кърма (задна част). Дължината му била към 40 м., ширината – 16м. Въоръжение – 50-80 оръдия. Екипажът се състоял от 600 моряци и бойци. Този вид кораби били предопределени за дълги океански пътешествия с задоволително благоприятни условия за самозащита.

Първото споменаване на галеон е през 1535г. Скоро той се трансформира в главен транспортен съд на испанския и британския флот. Различава се от предходните плавателни съдове – каравелата, караката и нефа с това, че е по-дълъг, по-висок и с по-прав корпус. Водоизместимостта на галеона била приблизително към 500 тона,  но така наречен „ манилски галеони “ на испанската флота, курсиращи сред Манила (Филипините) и град Акапулко в Мексико, достигали 2000 тона. Кърмовата надстройка, висока и тясна, имала няколко етажа, където се разполагали каютите на офицерите и пасажерите. Тя била украсена с богата дърворезба и балкони.

Типичният галеон бил с 3 мачти – фок-мачта, грот-мачта и бизан-мачта (предна, междинна и задна), а също така и с бушприт (наклонена греда, излизаща напред от носа). Най-големите галеони с водоизместване над 800 тона от време на време имали четвърта мачта, така наречен бонавентура-бизан. Платната били нормално прави (четириъгълни), а от време на време на бизана и бонавентур-бизана – латински (триъгълни).

В артилерийското въоръжение изначало влизали най-много кулеврини (малокалибрени дълги оръдия с диаметър 6 см); само че последователно то се подсилвало до топове с диаметър 19 см и доста количество- до 100 бр., портативни мушкетони (наричани още „ абордажни револвери “). Именно галеоните са първите кораби с оръдейни палуби, предопределени особено за артилерията. Така се появяват платноходите, които най-често може да се видят във филмите за онази ера – с цеви на оръдия, които се подават от двата им борда. На две оръдейни палуби се разполагали от 50 до 80 оръдия.

Галеоните на другите страни имали общи градивни елеменнти, само че се различавали, от време на време значително. Терминът „ галеон “ след Испания бил общопризнат и от други страни. Кралят на Англия Хенрих VIII се гордеел с „ галеон “, издигнат през 1545 година (в реалност, незначителен патрулен кораб). В документи от средата на XVI в. се загатват португалски, френски и холандски галеони. По-обширното значение на думата „ галеон “ в другите европейски езици било „ испански боен транспортен съд. “ Само на португалски тя означавала съответен вид платноход – с високи бордове, висока кърма и оръдейна палуба по цялата му дължина. Бордовете били стеснени в горната си част – това затруднявало противников абордаж, а по-широката основа правела кораба резистентен. Съотношението широчина – дължина било 1:4, спрямо пропорциите 1:3 при дотогавашните караки и каравели. 

Насищането на военните кораби с артилерия през XVI-ти век трансформира съществено характера на морските сражения. Дотогава в продължение на хиляди години съществени бойни кораби били гребните галери, а формата на самата борба – абордаж. Обаче през XVI-ти век в Англия влезнали на въоръжение летите чугунени оръдия – по-евтини от бронзовите, по-лесни за произвеждане от стоманените и с по-високи характерности. Именно превъзходството в артилерията било основният фактор за разгрома на испанската „ Непобедима армада “ през 1588 година Оттогава към този момент оръдията определяли силата на флота. Абордажът се трансформирал във заключителен стадий на борбата и задачата му била просто да се превземе вражеския транспортен съд, откакто бъде изваден от строя с оръдеен огън.

Масовото произвеждане на тежки корабни оръдия дълго време било извънредно трудоемко – по тази причина най-големите чак до XIX-ти век имали диаметър най-много 170 мм. Но активността по тяхното зареждане и ориентиране била комплицирана и изисквала огромен план. Такива топове тежали по няколко тона. Затова в продължение на няколко века предпочитали да въоръжават галеоните с повече, само че по-малки оръдия – от 50 до 120, ситуирани на 2-3 оръдейни палуби.

За построяването на един галеон била нужна изсушена дървесина от към 2 хиляди дъба. Този вид платноходи били употребявани до ХVIII век, когато последователно почнала промяната им с по-модерните фрегати и линейни кораби.