Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се

Всеки, който желаеше да се снабди с жилище след 70-те,
се записваше в лист и чакаше на опашка с години
От началото на 60-те години, заради всеобщата миграция от селата към градовете, стартира стремително строителство на панелни жилищни комплекси.
Създадена е и стройна скица на обмисляне на потребностите на хората там: детска градина – на 3 до 5 хиляди поданици, учебно заведение – на 15-20 000 поданици, поликлиника и кино – на 40-50 хиляди поданици, оповестява retro.bg.
В по-големите комплекси са построени така наречен РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и така нататък

Хората от това потомство помнят, че жилищата в огромна част от издигнатите жилищни блокове бяха зачислени към другите предприятия и институции и в тях можеше да бъдат настанени единствено отговарящите на избрани условия служащи и чиновници. Така се появяват да вземем за пример така наречен военни блокове из цяла България, за кремиковските служащи изниква цялостен нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в доста от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „ Славейков “. Тъй като огромна част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях алегоричен наем на страната. Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лева за стая, 130 лева за гарсониера и 280 лева за тристаен апартамент.

През 1969 година при междинна месечна заплата 117,17 лв. една гарсониера в София се продава за 5000 лева, т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, съгласно комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск страната да настани в него наложително наематели на държавен, алегоричен наем.
От началото на 70-те влиза в действие нов закон,
според който покупко-продажба на недвижимо имущество се реализира единствено от държавна комисия. И който реши да продава парцел, го афишира, а държавната комисия дефинира кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия парцел.

Всеки, който желаеше да се снабди с жилище след 70-те, се записваше в лист и чакаше на опашка с години.
Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен заем за 20 години на цена, дотирана от страната. Според оповестен в Държавен вестник от април 1988 година тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лева, на двустаен – 14 304 лева, на тристаен – 20 000 лв..
При социализма самичък човек или семейство имаха право да имат един апартамент до 120 кв.м в областен град и една вила.