Всеки, който има житейски опит, усещане за нюанси и е

Всеки, който има житейски опит, чувство за нюанси и е задоволително бдителен, може да стане добър сценарист. За да бъде добър един публицист е нужна заложба. Можеш да я развиваш, само че тя или е там, или не е там. Това каза сценаристът Йоана Мирчева в предаването " Сториборд “ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов.

Тя е сценарист на моноспектакъла " Тигър и змей “, който се играе към този момент четвърти сезон в " Театър 199 “. Участва в сценарните екипи на " Пътят на честа “ и " Под прикритие “. Автор е и на литературни творби – " Приключения от Лаченото царство “. " Писането на прозаичност е огромно премеждие, огромно превъзмогване на себе си. Детската книга е детски разказ. Ти създаваш една галактика, един свят, населяваш я с герои. Трябва съвършено да знаеш логическата връзка вътре, не може някои неща да са просто ей по този начин. В литературата можеш да си разрешаваш всевъзможни опити, това дори се окуражава, тъй като това е проучване и на човешката природа, и на какво би се случило. Сценарното писане и театралната драматургия следват правила, те са си поминък. Именно там са главните разлики, тъй като първо и главно предписание е, че както стартира историята, тя не може да свърши по същия метод – героят ни би трябвало да е изменен, обстановката би трябвало да е друга, до момента в който в литературата можем просто да се впуснем в един поток на мисълта и нещата да са такива, каквито са, просто тъй като са. Някои читатели резонират, други – не. Но имаме ли театрално, кино, екранно произведение, не можем да си го позволим “, изясни Мирчева.

Тя съумява да балансира сполучливо сред двата типа писане. " Обаче съм виждала сътрудници, които са превъзходни писатели, само че сега, в който се опитат да бъдат сценаристи, просто не се получава “, добави Йоана Мирчева. С водещия разговаряха и за екранизациите по литературни творби, които стават по-добри и сполучливи от първообразите си. Един от най-хубавите образци и съгласно двамата е " Изкуплението Шоушенк “ – новела от 100 страници на Стивън Кинг, екранизирана от Франк Дарабонт. " Филмът надгражда тъкмо там, където има място за това, прочувствената дълбочина. В " Изкуплението Шоушенк “ това се случва навръх равнище спор. Всички събития са изострени на най-много като драматизъм. Дарабонт е работил много години по това и се вижда “, разяснява гостът. Героят на Ред, изигран от Морган Фрийман, в книгата е ирландец, означи водещият Иванов. " Но това не е значимо, стига да си хванал есенцията на персонажа. Важното е това сред тях “, добави Мирчева.

Във кино лентата мистерията към това дали фактически героят на Тим Робинс е направил убийството на брачната половинка си и любовника й остава на назад във времето. " Режисьорът прави това, с цел да може вътрешно да приемем и индивида, и другарството. Дава ни един от най-задоволителните финали в историята на киното, дава ни всичко, от което има потребност, надвишава, покрива, не пропуща безусловно нищо “, счита сценаристът.

" Закуска в Тифани “ на Труман Капоти е екранизиран през 1961 година от Блейк Едуардс. " Това е филм, в който е изменен целият звук и род, и това е супер, най-малко за мен и за света, с изключение на за писателя. Капоти въобще не е удовлетворен, най-много от избора на основната актриса. Тя е изменена и като персонаж “, описа Мирчева. За " Боен клуб “ пък самият създател – Чък Паланюк, споделя, че романът не е толкоз добър, колкото екранизацията на Дейвид Финчър, означи Иванов. Според него филмът " Джурасик парк “ е доста по-голям попкултурен феномен от първоизточника, а романът на Робърт Блох " Психо “ е прелестна книга, доста прецизно екранизирана от Алфред Хичкок. " Антъни Пъркинс прави превъзходна роля. Според мен филмът надскача първообраза “, счита Иванов.

Сред най-хубавите образци за сполучливи екранизации на литературни творби той уточни " Челюсти “, " Мизъри “, " Кръстникът “, " Задругата на пръстена “ и " Полет над кукувиче гнездо “.