За очакванията и упованието
Всеки, който е осведомен с Божието Слово, знае, че в Библията Той ни разкрива Своя темперамент и същина, споделя ни за Своите обещания към нас и ни поучава по какъв начин да живеем. Неговата обич към нас не е резултат от нашите положителни каузи, в противен случай: Той ни възлюби когато бяхме противни за обичане и изгубени в греховете си.
След като се новородим и стартираме да се обновяваме и трансформираме по Неговата воля, ние започваме да се държим и живеем по друг метод. Ако Го обичаме, ние съблюдаваме заповедите Му, и в случай че съблюдаваме заповедите Му, Той ни благославя. Това са Божиите правила, които Той съблюдава: когато Го търсим и се приближаваме към Него, Той се доближава към нас. Коолко по-силно го обичаме, толкоз по-силно усещаме Неговата обич. Колкото повече се посвещаваме на Него, толкоз повече Той ни се открива. Трудът ни в Него и за Него в никакъв случай не е безрезултатен. Той възнаграждава всяко наше изпитание. Той схваща всяка наша болежка. Състрадава ни във всичко. Бил е изпитан във всяко нещо, в което сме изпитани и ние и може да ни даде сили да устоим на всичко. Той в никакъв случай няма да се отхвърли от нас, в никакъв случай няма да ни се подиграе, в никакъв случай няма да ни презре, в никакъв случай няма да употребява нещата, които Му доверяваме против нас. Той е любящ, милосърден, прощаващ, правилен, интересува се от всеки един подробност в нашия живот, Неговата същина е обич! Той е идеален.
Всички тези неща важат с цялостна мощ и във всеки един случай за нашия Бог. В даден миг обаче, някой от нас е решил, че това важи и за хората и е почнал да уповава на даден човек и да чака от него да бъде подобен. После индивида го е разочаровал, той се е наранил и с цел да отмъсти е разочаровал някой различен и на собствен ред е наранил него. И това се повтаря в цялата човешка история.
Бог ни споделя да обичаме хората, само че на никое място не ни дава обещание, че те ще ни отвръщат със същото. Няма никаква гаранция, че в случай че ти си добър с някой, той ще ти отвърне с положително. Човекът е променлив и при него не важат тези закони. Може да дадеш живота си за някой, само че това не го задължава да бъде благ с теб. Отхвърлянето, болката и разрушеното сърце са цената, която плащаме за ова, че сме гледали на човек като на господ и за това, че сме очаквали нещо от него, вместо да уповаваме на Бога. За това, че сме пуснали някого в нашето Светая Светих – свещеното интимно място, където единствено Бог принадлежи. Сами носим отговорност за нашите избори и неточности и нямаме право да упрекваме нито Бог, нито близък си. Единственото, което можем да създадем е да си научим урока и да помолим Бог за мъдрост и сили, с цел да извиним и да продължим да обичаме. Защото в случай че ние се жалваме, че хората са ни неблагодарни и не ни дават обич и благодарност, какво би трябвало да каже Исус, Който даде живота Си, с цел да избави света?
Ваня Великова, 24.09.2015
Да! самият ми непосредствен другар, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета срещу мене. Псалм 41:9
Понеже не беше противник, който ме укори, – Това бих претърпял, – Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна срещу мене, – Тогава бих се скрил от него; Но ти, човек еднакъв на мене, Другар мой, и мой непосредствен другар. Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом. Псалм 55:12-14
Не се доверявайте на приятел, Не уповавайте на непосредствен другар, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти; Защото наследник презира татко, Дъщеря се повдига срещу майка си, Снаха срещу свекърва си, Неприятели на индивида са домашните му. Но аз ще погледна към Господа, Ще очаквам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша. Михей 7:5-7
Автор: Ваня Великова
