Всеки, който е преминавал през периоди на продължителен стрес, знае

Всеки, който е прекосявал през интервали на нескончаем стрес, знае какъв брой мощно въздейства психическото, физическото или прочувственото натоварване върху желанието за секс.
Независимо от пола, когато хората усещат, че са влезнали " в режим на оцеляване ", първото, което страда, е либидото. Дори и при блян за непосредственост - тялото като че ли не спомага. При мъжете това е изключително видимо - еректилната дисфункция постоянно се дължи точно на високите равнища на стрес.
При дамите не е по-различно - хроничният стрес се отразява на способността за възбуденост.
Но стресът също по този начин въздейства върху репродуктивните благоприятни условия и на мъжете, и на дамите: постоянно невъзможността за зачеване при изцяло здрави другояче човеци се оказва в резултат на продължителен стрес или на напрежение, което в течение на времето се е трансформирало в неосезаем стресор, работещ на заден декор. Оказва се, че стресът има въздействие в това число върху човешкия темперамент

Но по какъв начин тъкмо стресът се отразява на желанието и способността ни да вършим секс?
Както бе упоменато нагоре, стресът може да аргументи съществени проблеми на организма. По-конкретно може да провокира скокове в равнището на кортизола, както и други хормонални нарушавания, които от своя страна могат да подтиснат опцията за полова възбуденост или да задействат системата за полова инхибиция (потискане) - механизмът, който противодейства на половата възбуденост. В подобен случай, даже когато душевен желаете секс, тялото ви може да " замръзне ". Това не е въпрос на воля, а е чисто биологичен механизъм.
Под мощен стрес кръвта може да се насочи към сърцето, белите дробове и мозъка, а не към половите органи, като при мъжете това постоянно се отразява на способността им да реализират ерекция. Отделно от това мъжете постоянно изпитват мощен вътрешен напън да " се показват добре ". Но в случай че тялото е в режим " битка или бягство ", самото предпочитание не е задоволително - нервната система безусловно слага оцеляването преди всичко пред половата функционалност. Но не е наложително човек да минава през сложен или временен интервал, с цел да е в мощен стрес. Вина може да има и невидимият, всекидневен стрес.
Работа, развъждане на децата, домашен отговорности - всичко това изтощава и мъжете, и дамите. Но при мъжете съществува и към този момент упоменатият мощен напън " да се показват добре " в полово отношение. Това в действителност може да ускори тревогата им, което в допълнение работи като спирачка.

Докато стресът, който участва в всекидневието от време на време е по-трудно контролируем, то чувството за вътрешен напън, ненапълно зависи и от нас самите.
Един от най-важните препоръки, с цел да се " отблокираме " полово, съгласно експертите, е да спрем да чакаме от себе си постоянно " да се представяме добре " или " да сме на равнище ". Често упованията на колегата ни, както и личната ни висока летва се оказват спомагателен и доста мощен стресор. Вместо да ускоряваме и да хиперболизираме този вътрешен напън обаче, можем да работим да го премахнем. Така че, не е нужно да се впускаме наложително в интимности, които основават напрежение и очакване. Достатъчно е първоначално да възстановим нежното допиране, зрителния контакт или дългата прегръдка с колегата, тъй че да успокоим нервната си система.

Усещането за сигурност е основен детайл, способствуващ за възбудата.
С една дума: желанието не е нещо, което би трябвало да се провокира - то е в нас, само че би трябвало да позволим на тялото ни да се почувства в сигурност, преди да се появи. Така че при чувство за стрес е добре да акцентираме на интимността и сигурността във връзката, а не на метода, по който ще се представим в леглото.