Опасният лов със соколи
Всеки, който е чел романа на Проспер Мериме „ Хроника за царуването на Шарл ІХ “, си спомня сцената със гибелта на краля – той чете управление по соколи, чийто страници са намазани и слепени с отрова. За да го разлиства, би трябвало да плюнчи пръстите си – по този начин отровата прониква в тялото и прави пагубното си дело. До ден-днешен не се знае кой тъкмо му е подарил книгата. Но множеството историци считат, че това е осъществено по разпореждане на майка му Екатерина Медичи, за бъде предаден трона на брат му Анри – който за задачата се отхвърля от кралската корона на Полша.
Шарл IX
Съдбата на Шарл ІХ е присъща за нестабилната ера, в която се озовава Франция, навлизайки в последната четвърт на ХVІ-ти век. Безспорно най-впечатляващото и трагично събитие в неговото царуване (1563-1574 г.) е Вартоломеевата нощ. Тя е предшествана от дълги противоборства сред протестанти и католици през 1560-те години. Протестантите провеждат няколко заговора, убиват подло с изстрели в тил един от водачите на католиците – Франсоа дьо Гиз. В отговор католическата партия си отмъщава с кланета на протестанти. През 1566 година хугенотите (протестантите) обсаждат католическите църкви в град Памие. Католици дават отговор с същински гнет – 300 хугеноти биват избити във Фоа.
Вартоломеевата нощ
През август 1567 г. протестантите създават проект за похищение на краля и майка му Екатерина Медичи. На 24 септември се постанова те да бягат. На 29-ти протестантите провеждат всеобщо кръвопролитие на католици в град Ним, а след това и в цялата южна област Лангедок – където от много време процъфтявали антихристиянски ереси, тайни придвижвания и съзаклятия. Възползвайки се от своето превъзходство, протестантските войски, отпред с хугенотските водачи Конде и Колини, достигнали Париж, като на всички места устройвали всеобщи кланета, оставяйки подире си реки от кръв и планини от трупове на католици.
Въпреки това, католическата партия съумяла да им нанесе провали в три следващи борби – при Сен-Дени, Жарнак и Монконтур. Накрая Екатерина Медичи, която се опитвала с всички сили да помири двете противостоящи си сили в страната, съумяла да ги накара да подпишат кротичък контракт през 1570 година в Сен-Жермен. Върхът на нейната политика по успокояване на Франция трябвало да стане сватбата на Маргарита Валоа – сестрата на Шарл ІХ, с младия протестантски принц Анри Наварски. По случай тържественото събитие, в Париж се събрали мнозина вождове на хугенотите. Това провокирало неодобрение измежду популацията на столицата, което било най-вече католическо и към този момент изпитвало голяма злоба към протестантите поради кланетата, осъществени от тях над католиците в Южна Франция.
„ Една заран пред вратата на Лувъра “, платно от 19 в., създател Едуар Деба-Понсан. Фигурата в черно е на Катерина Медичи.
Няколко дни след сватбата, на 22 август 1572 година, било осъществено нападение против един от видните водачи на протестантите – адмирал Колини. Страхувайки се от нови протести на хугенотите, Шарл IX по съвет на майка си и доближените си велможи, взема решение да ликвидира вождовете на хугенотите с някои изключения, измежду които били братовчедите Анри Наварски и Анри Конде. Замисълът бил осъществен през нощта против 24 август 1572г. – деня на свети Вартоломей.
Независимо, че задачата била да се унищожават единствено евентуално рисковите водачи, били избити към 30 хиляди души в Париж и други огромни френски градове. Кралят още сутринта на 24 август наредил да бъдат прекъснати кланетата, само че католиците на всички места били настроени отмъстително поради предходните зверства на хугенотите в Лангедок и по тази причина убийствата траяли още няколко дни.
Вартоломеевата нощ разрешила дефинитивно религиозния проблем във Франция. Католицизмът в нея дефинитивно се утвърдил като държавна вяра. Кралят обаче бил с влошено здраве и ръководството на страната се изплъзвало от ръцете му. За да не допусне безредие и нови междуособици в изтерзаната страна, Екатерина Медичи по всяка възможност провела отравянето му посредством прословутото управление по лов със соколи. Короната била поета от Анри ІІІ, който по това време бил в Полша за да седне на вакантния тогава полски престол. Така жестоката и трагична ера на религиозните войни във Франция отнесла една от своите основни фигури. Оттогава останала и известната фраза, означаваща предизвестие за допустима заплаха: „ Недей да вървиш на лов със соколи! “
