Всеки има своя Рим, преди да отиде за първи път

Всеки има своя Рим, преди да отиде за първи път във Вечния град, дотолкоз цивилизацията ни е пропита с него. Озоваването там постоянно е среща на действителности с към този момент сънуван групов сън, спомен или фикция. Всеки самостоятелно претърпява своя Рим, преди да разгърне Carpe Diem – двуезичната книга с фоторазкази на Леда Паташева. Вижте фотоси в ни.И от това пътуването става още по-прекрасно. Леда ни води на брега на времето, надвесва ни над водите му, с цел да забележим в тях разлюлените отблясъци – облиците на хубостта. Самата тя споделя, че книгата е пояснение в обич на Вечния град – внимателно и уважително, почтено за мястото и хората, които му принадлежат. Ако попитате Леда кой Рим се приближава най-вече до нейния Рим – този на Фелини, на Сорентино или на Уди Алън, тя ще ви отговори, че избира Фелини, само че че „ за мен Рим е този Рим, който съумях да видя от моето колело, през окомера на персоналния индивидуален взор на влюбена в града от първия миг, когато го видях в безспорната си непреходност и величие “.
Леда е пристигнала малко по-рано от мен на срещата ни и когато приближавам масата, слушам, че приказва по телефона – свободен, както постоянно омайващ с мелодията си италиански. Достатъчно, с цел да се усещам на римски талази, въпреки че сме в сърцето на София. Предстои да се уверя, че за самата нея Рим е езикът, културата, вярата – значим фактор в живота ѝ, всяко дворче, всяка въодушевяваща персона, която е срещнала там, уютната пясъчно топла гама, това да се спъне в артефакт от втори век на безусловно ненадейно място, в заден двор на метри от площад „ Испания “. „ Рим е всичко, от което един търсещ човек има потребност. Няма безразлични към безграничната му хубост “, споделя Леда.Помните ли прелестната галерия с ангелите? „ Ангели на Благовещение “ беше името ѝ, прозирни и златисти нюанси изобразяваха полета на сърцето, техниката смесваше акрил и железни влакна, с цел да сътвори чувството за ефирна триизмерност. Това е Леда, която към момента назовава фотографията свое занимание. През 2004 година за първи път се озовава в Рим. В началото на новото хилядолетие тя и брачният партньор ѝ като младоженци пътуват из Европа с кола, а Рим е едно от местата, които им следва да преживеят дружно. Тогава получават благословия от самия папа Йоан Павел Втори.„ Беше извънреден миг. Получихме покана по това време от монсеньор Малвестити, в качеството ни на младоженци да си облечем одеждите от венчавката и да бъдем в една съответна сряда в 9 часа за аудиенцията навън, на площад „ Свети Петър “, където получихме апостолическа благословия от Светия отец. Явно е била с огромен заряд, тъй като още ни държи като семейство. “
Години по-късно, през 2019-а, животът ги води към този момент като семейство с четирите им деца още веднъж в обичания град, където брачният партньор ѝ – потомствен католик, богослов, мъдрец и посланик, връчва акредитивните си писма като дипломат на България към Светия трон и Малтийския медал.Винаги ми е било забавно по какъв начин се трансформира връзката на човек с Рим, когато градът стане негово всекидневие. Питам това Леда. „ Така и не ми стана всекидневие, всеки ден тук е празник за сетивата! Светлината е толкоз характерна, а събитията са повече от благоприятстващи. “ Любопитства с фотоапарата из задните дворове на тези скрити места, които елементарно могат да бъдат подминати, до момента в който погледът изнемогва пред магнетизма на безбройните римски гледки. В подобен успореден оазис на метри от площад „ Испания “ Леда среща един проектант и фотограф, чието ателие инцидентно намира отворено и влиза. Заговарят се. Оказва се, че през 1973 година на Венецианското арт биенале се среща с Кристо (Христо Явашев). „ Така се роди едно другарство. Той имаше предпочитание да гостува с галерия в София като фотограф и бих се радвала да допринеса с персонални контакти и срещи за тази негова концепция “, споделя с усмивка Леда, а аз упорствам да чуя името на архитекта фотограф. „ Синьор Бидзаро! “ Умишлено не повдигам воала, харесва ми нещата да останат по този начин, само че не преставам да подпитвам за нейните римски срещи и като че ли самата аз ги претърпявам. „ Запознах се с прелестни българи – актрисата Елжана Попова, която от години преподава в Чентро Спериментале на студенти по методологията на Станиславски. Чувствам я като по-голяма сестра и барометър за същинско женско другарство. Ирина Стоилова, преводач на „ Естествен разказ “ на Георги Господинов, публицист в RAI. Борислава Чакринова, извънредно тънък и внимателен човек, работещ с години за културната идея България. Маестра Райна Инфантино, проф. Красимир Станчев и брачната половинка му Анна Влаевска. “