Всеки има право на избор, а изборът е онова, което

Всеки има право на избор, а изборът е това, което сме ние. В живота причини „ за” и „ против” постоянно има. Кой мотив ще надделее, зависи от разсъдъка и възприятията. Джейн Остин към този момент е написала разказ по този въпрос, тъй че по пътя към цялостното задоволство щастието е в наши ръце.

Опознаваме света благодарение на разнообразни средства. Опитът ни прави мъдри, само че това не значи автоматизирано, че постъпваме вярно. Важно е да не нараняваме хората, които срещаме. Поне не би трябвало да е умишлено, в случай че това въпреки всичко се случи.
Не можеш да бъдеш благополучен, в случай че тъгата е положение на хората, които обичаш.

Изборът да бъдеш себе си единствено наподобява елементарен. Човек се опознава посредством местата и хората, които среща. Ако би трябвало да избера сред таксито и товарния трен, аз бих избрал влака. Не тъй като съм зависим на концепцията за някаква старомодна романтика, а тъй като той не стопира на нито една гара, преди да доближи местоназначението си. В таксито постоянно рискуваш водачът да те засипе с куп непотребна информация. Напразното говорене убива постепенно и трудно.

Да пътуваш и да опознаваш света – това е най-сигурният метод да вървиш към себе си. Огледалото отразява черти на лицето, които сме придобили по време на дребните си пътешествия. Хубавото е, че множеството бръчици са от обич. Някои – тъй като са били споделени, други – тъй като не е имало с кого да споделим. Но по този начин или другояче любовта е онази, с която ни бележи опитът.

Изборът да бъдеш себе си безусловно зависи от различен.

Обикновено в живота си позволяваме хора, които отиват на личната ни природа. Приятелският кръг значително дава визия що за индивиди сме самите ние. Докато пътуваме, с цел да опознаем света, от време на време като че ли срещаме изгубените си половини и това чувство за целокупност ни кара да бъдем по-спокойни и по-радостни. Затова когато се поглеждаме в огледало, личното ни отражение гледа и с нечии непознати очи.
Thinkstock
На пръв взор битката сред разсъдъка и възприятията е неспирна, само че в действителност те не могат едно без друго. Именно това несъгласие ни прави човешки същества. Често разсъдъкът, на пръв взор, пречи да бъдем щастливи, до момента в който същинската спънка за това са възприятията, които биха могли да съсипят живота ни. Или противоположното.

Умът и сърцето срещат идентични провокации. Изборът с кое от тях да ги преодолеем ни трансформира в това, което сме. Защото разсъдъкът и възприятията са противници, които могат да честват дружно всяка наша победа.

С всеки ден ние опознаваме освен света към себе си. Всяка секунда ние усещаме и разсъждаваме и даже водим разговор със личните си персони, без да си даваме сметка за това. Равновесната точка съществува. Научим ли се да черпим позитивното от едното и от другото, ние сигурно ще сме удовлетворени от избора, който ще би трябвало да създадем в бъдеще.
Thinkstock
Хоризонтът на положителните планове е безконечен, да бъдем положителни - зависи от погледа, който срещаме в огледалото.

Очите в никакъв случай не лъжат.

* * *

Прочети още от Добромир Банев в Edna.bg:

Бо(н)жур през май

Тишината, която споделя всичко

Старите неща остават постоянно ценни