Детелин Далаклиев разказа за трудния път към успеха на младите спортисти от Горна Оряховица
Всеки има нещо в себе си, което би трябвало да открие и да развие. Цената на международната купа е колкото сладка, толкоз и тежка. Това съобщи на срещата си с младите спортисти на Горна Оряховица последният международен първенец на България по бокс за дилетанти Детелин Далаклиев.
Шампионът, който беше и съветник на горнооряховския боксов клуб, показа биографичната книга „ Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев ”. Авторът й Георги Стоянов също беше посетител на Горна Оряховица. Срещата в пресклуба на спортна зала „ Никола Петров “ се реализира по покана на ръководител на непрекъснатата комисия за младежта и спорта в Общинския съвет Димитър Николов, който показа първенеца пред спортните очаквания на Горна Оряховица.
„ Този ден е доста позитивен за бокса в Горна Оряховица. Клубът има мотив за наслада, защото общинските съветници гласоподаваха да се преустрои северозападната част на зала „ Никола Петров ”, с цел да се обособи боксова зала. Надяваме се до края на годината боксьорите на „ Локомотив ” да си имат личен дом. Това е най-проспериращият от младите спортове в Горна Оряховица през последните години. С основите, положени от Свилен Русинов, и с грижите на клубното управление, горнооряховският бокс може да се надява на положително бъдеще “, сподели при започване на срещата Димитър Николов.
„ Надявам се скоро измежду фотосите на Никола Петров и други огромни горнооряховски спортисти, да виждам и ваши фотоси като международни и олимпийски първенци “, обърна се към младите спортисти от разнообразни клубове – бокс, хандбал, таекуондо, кметът инж. Добромир Добрев, който също беше посетител на представянето на книгата. „ За мен е чест да показва пред вас труда на младежи, които могат да бъдат образец за ентусиазъм и достижения в разнообразни области “, сподели и заместник-кметът Йорданка Кушева.
Малко обстоятелства, само че изпълнени с медали и достижения, показа Димитър Николов за Детелин Далаклиев. Световната купа от 2009 година в Милано, която е последната за България в този спорт, е единствено един от върховете, покорявани от плевенчанина. Според самия боксьор не по-малка тежест за него има признанието „ Спортист на България ” за същата година.
„ Когато някой ти споделя „ Откажи се ”, а сърцето ти нашепва „ Никога не се предавай ”. Така стартира филмовият откъс на книгата, написана от съгражданина на Далаклиев – Георги Стоянов. Идеята пристигнала от биографията на Андре Агаси. След прочитането й Стоянов си дал сметка, че в България има книги за футболисти, само че доста малко се знае за другите ни съумели спортисти. Започнал да навива Далаклиев да създадат този план още две-три години след международната купа. След Олимпиадата в Лондон през 2012, когато Детелин бе ограбен от съдиите и остана пети, се родило и заглавието на книгата. Лесно е да разказваш за себе си, когато си на върха. Но, когато си паднал, или свален от него, е мъчно да се съвземеш и да бъдеш още веднъж себе си.
Детелин Далаклиев е първо огромен човек и темперамент и по-късно състезател. Той е и доста непретенциозен, по тази причина работихме толкоз дълго. Гордо съм, че направихме тази книга дружно и уповавам се да продължим, описа Георги Стоянов. Той не скри, че се надява тематиката Далаклиев да не е завършила. Детелин не съумя да вземе олимпийски орден като играч, само че за какво да не го направи като треньор. И тогава книгата да откри своето есттествено продължение.
Съвсем искрено Детелин Далаклиев описа пред младите си горнооряховски почитатели за компликациите, подозренията и тежката цена на триумфа. Всъщност попаднал инцидентно в бокса и даже излъгал родителите си, че тренира нещо друго. Оказало се, че има гений, само че бил нерешителен. Насила го предиздвикали да отиде на първото си съревнование и там го набили крепко. Докато бършех разкървавения си нос, усетих, че желая да стана добър и да ги победя, спомни си Детелин за ония времена.
Много пъти са ми казвали, че не знам какво е казарма, тъй като съм я карал в спортна рота. А не знаят, че аз 17 години съм бил в казарма. До 30-та си година не съм чествал рожден ден, не съм бил на бала си, постоянно съм бил на режим. Успехът е сладостен, само че цената е тежка, не скри първенецът.
Всеки има нещо в себе си, което би трябвало да развива и да прави, с цел да бъде благополучен. Цената да си първенец обаче е труд, труд, доста труд и дисциплинираност. И най-важното е да бъдеш човек. Големите спортисти са положителни хора, със своите страсти, сензитивност и съпричастност. Трудно е, само че когато постигнеш това, което преследваш, е удовлетворяващо, описа още Далаклиев.
Много неща бих трансформирал, само че още веднъж бих избрал спорта, в случай че можех да се върна обратно. Спортът учи на всичко. Как ще го направиш част от живота ти по този начин, че да не пречи и на другите неща – зависи от теб. Важното е да си човек и да уважаваш индивида до теб, отговори Детелин на въпроса по какъв начин е съхранил любовта в живота си. Съпругата ми беше до мен, когато бях никой, когато бях на върха и когато отново станах никой. Децата ми спортуват, само че нямам заболели упоритости да се занимават със спорт. Искам да станат положителни хора, показа първенецът.
Това мога да върша и се надявам да бъда добър треньор, макар че е рано да се приказва за това, споделя Далаклиев за новото си занятие. Той е приключил треньорски профил в НСА и се пробва да възкреси клуба, от който е тръгнал – „ Спартак ” (Плевен). Да си треньор е може би по-трудно. Трябва да си и възпитател, и психолог, да си като татко на доста деца, споделя Далаклиев.
С мигане той показа и за танцовите си неволи в шоето „ Танцувай с мен ”. Далаклиев беше един от огромните „ танцьори ” на кръга, правоприемник на българската школа, който създаваше не боксьори биячи, които удрят и понасят удари, а магьосници с танцуващи крайници. Да танцувам сред въжетата е елементарно, само че на дансинга съм цялостно дърво и беше мъчение. Всъщност изобщо не танцувах, а се местех и се молех да свърши, майтапи се със себе си първенецът.
Той не крие, че не харесва посоката, в която се развива аматьорският бокс в последно време. Причината е най-много, че се толерира от ден на ден силовия бокс, умеенето да понасяш удари, а не майсторството и виртуозността на точните попадение. Но това не е е причина да се откаже от обичания спорт. Все отново „ Никога не се предавай ” не е единствено заглавие, измислено от Георги Стоянов, а същинско верую на първенеца.
Шампионът, който беше и съветник на горнооряховския боксов клуб, показа биографичната книга „ Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев ”. Авторът й Георги Стоянов също беше посетител на Горна Оряховица. Срещата в пресклуба на спортна зала „ Никола Петров “ се реализира по покана на ръководител на непрекъснатата комисия за младежта и спорта в Общинския съвет Димитър Николов, който показа първенеца пред спортните очаквания на Горна Оряховица.
„ Този ден е доста позитивен за бокса в Горна Оряховица. Клубът има мотив за наслада, защото общинските съветници гласоподаваха да се преустрои северозападната част на зала „ Никола Петров ”, с цел да се обособи боксова зала. Надяваме се до края на годината боксьорите на „ Локомотив ” да си имат личен дом. Това е най-проспериращият от младите спортове в Горна Оряховица през последните години. С основите, положени от Свилен Русинов, и с грижите на клубното управление, горнооряховският бокс може да се надява на положително бъдеще “, сподели при започване на срещата Димитър Николов.
„ Надявам се скоро измежду фотосите на Никола Петров и други огромни горнооряховски спортисти, да виждам и ваши фотоси като международни и олимпийски първенци “, обърна се към младите спортисти от разнообразни клубове – бокс, хандбал, таекуондо, кметът инж. Добромир Добрев, който също беше посетител на представянето на книгата. „ За мен е чест да показва пред вас труда на младежи, които могат да бъдат образец за ентусиазъм и достижения в разнообразни области “, сподели и заместник-кметът Йорданка Кушева.
Малко обстоятелства, само че изпълнени с медали и достижения, показа Димитър Николов за Детелин Далаклиев. Световната купа от 2009 година в Милано, която е последната за България в този спорт, е единствено един от върховете, покорявани от плевенчанина. Според самия боксьор не по-малка тежест за него има признанието „ Спортист на България ” за същата година.
„ Когато някой ти споделя „ Откажи се ”, а сърцето ти нашепва „ Никога не се предавай ”. Така стартира филмовият откъс на книгата, написана от съгражданина на Далаклиев – Георги Стоянов. Идеята пристигнала от биографията на Андре Агаси. След прочитането й Стоянов си дал сметка, че в България има книги за футболисти, само че доста малко се знае за другите ни съумели спортисти. Започнал да навива Далаклиев да създадат този план още две-три години след международната купа. След Олимпиадата в Лондон през 2012, когато Детелин бе ограбен от съдиите и остана пети, се родило и заглавието на книгата. Лесно е да разказваш за себе си, когато си на върха. Но, когато си паднал, или свален от него, е мъчно да се съвземеш и да бъдеш още веднъж себе си.
Детелин Далаклиев е първо огромен човек и темперамент и по-късно състезател. Той е и доста непретенциозен, по тази причина работихме толкоз дълго. Гордо съм, че направихме тази книга дружно и уповавам се да продължим, описа Георги Стоянов. Той не скри, че се надява тематиката Далаклиев да не е завършила. Детелин не съумя да вземе олимпийски орден като играч, само че за какво да не го направи като треньор. И тогава книгата да откри своето есттествено продължение.
Съвсем искрено Детелин Далаклиев описа пред младите си горнооряховски почитатели за компликациите, подозренията и тежката цена на триумфа. Всъщност попаднал инцидентно в бокса и даже излъгал родителите си, че тренира нещо друго. Оказало се, че има гений, само че бил нерешителен. Насила го предиздвикали да отиде на първото си съревнование и там го набили крепко. Докато бършех разкървавения си нос, усетих, че желая да стана добър и да ги победя, спомни си Детелин за ония времена.
Много пъти са ми казвали, че не знам какво е казарма, тъй като съм я карал в спортна рота. А не знаят, че аз 17 години съм бил в казарма. До 30-та си година не съм чествал рожден ден, не съм бил на бала си, постоянно съм бил на режим. Успехът е сладостен, само че цената е тежка, не скри първенецът.
Всеки има нещо в себе си, което би трябвало да развива и да прави, с цел да бъде благополучен. Цената да си първенец обаче е труд, труд, доста труд и дисциплинираност. И най-важното е да бъдеш човек. Големите спортисти са положителни хора, със своите страсти, сензитивност и съпричастност. Трудно е, само че когато постигнеш това, което преследваш, е удовлетворяващо, описа още Далаклиев.
Много неща бих трансформирал, само че още веднъж бих избрал спорта, в случай че можех да се върна обратно. Спортът учи на всичко. Как ще го направиш част от живота ти по този начин, че да не пречи и на другите неща – зависи от теб. Важното е да си човек и да уважаваш индивида до теб, отговори Детелин на въпроса по какъв начин е съхранил любовта в живота си. Съпругата ми беше до мен, когато бях никой, когато бях на върха и когато отново станах никой. Децата ми спортуват, само че нямам заболели упоритости да се занимават със спорт. Искам да станат положителни хора, показа първенецът.
Това мога да върша и се надявам да бъда добър треньор, макар че е рано да се приказва за това, споделя Далаклиев за новото си занятие. Той е приключил треньорски профил в НСА и се пробва да възкреси клуба, от който е тръгнал – „ Спартак ” (Плевен). Да си треньор е може би по-трудно. Трябва да си и възпитател, и психолог, да си като татко на доста деца, споделя Далаклиев.
С мигане той показа и за танцовите си неволи в шоето „ Танцувай с мен ”. Далаклиев беше един от огромните „ танцьори ” на кръга, правоприемник на българската школа, който създаваше не боксьори биячи, които удрят и понасят удари, а магьосници с танцуващи крайници. Да танцувам сред въжетата е елементарно, само че на дансинга съм цялостно дърво и беше мъчение. Всъщност изобщо не танцувах, а се местех и се молех да свърши, майтапи се със себе си първенецът.
Той не крие, че не харесва посоката, в която се развива аматьорският бокс в последно време. Причината е най-много, че се толерира от ден на ден силовия бокс, умеенето да понасяш удари, а не майсторството и виртуозността на точните попадение. Но това не е е причина да се откаже от обичания спорт. Все отново „ Никога не се предавай ” не е единствено заглавие, измислено от Георги Стоянов, а същинско верую на първенеца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ