Градският парк в Ямбол навърши век
Всеки град има свои запаметяващи се места – обичани на жителите му и оставящи усещане у гостите му. За Ямбол едно такова емблематично място е градският парк.
Разположен е на остров сред два ръкава на река Тунджа, на повърхност от близо 300 дка. Паркът е събрал в себе си многообразие от широколисти и иглолистни дървета. Големият и дребният розариум, магнолиите, езерото с водните лилии, арт инсталациите на водно конче и пеперуда, детският ъгъл, водните колела и кейовете на Тунджа са измежду най-посещаваните места.
„ Един разцъфтял град с може би най-хубавият градски парк в страната – със своята широта и буйна, съвсем тропическа, растителност, с хубавите си алеи и разхлаждащите води на Тунджа, която опасва целия парк, Ямбол съставлява един самостоятелен баснословен ъгъл на жизнеспособност, хубост и естетика. Има пейзажи в този парк, които са почтени за четката на най-великите художници “, цитира дописка във в. „ Български градинар “ от 1939 година шефът на Държавен списък – Ямбол Светлана Бъчварова.
През годините облагородяването на парка не стопира и до през днешния ден. Кога и по какъв начин обаче е сложено началото на този оазис в сърцето на града? „ Истинската история на ямболската градска градина стартира на 1 юни 1925 година с назначението на Руси Хайдутов за градски градинар от тогавашния кмет Стоян Митев. В продължение на към 40 години той извършва съзнателно задачата на живота си – да трансформира ямболската градска градина в европейска такава “, написа историкът Христина Женкова в публикацията си „ Когато Градската градина в Ямбол е третата по величина в Царство България “.
В навечерието на празника на Ямбол – Свети Дух, за идеята на Руси Хайдутов и във връзка навършването на век от основаването на парка, описа и напомни пред Българска телеграфна агенция и неговият правнук Константин Зайков. От прародител си, който по думите му е роднина на Захарий Стоянов, наследява дървено ковчеже. В него с изключение на ордените от войните, са и бележници, събрали историята на зеленото строителство в Ямбол. Константин Зайков се надява някой ден да успее да издаде любопитните истории и обстоятелства в книга.
Руси Хайдутов е роден през 1891 година в балканското село Медвен. Завършва земеделско учебно заведение със компетентност градинарство. Трупа опит и процедура при Антоан Новак – чешки ландшафтен проектант и основател на Морската градина във Варна. По покана на собствен съфронтовак след Първата международна се открива в Ямбол и основава семейство. Първоначално е писар във военното окръжие. Бързо обаче славата му на професионален градинар се разнася из града – канят го да сади лимони в частни дворове, да ашладисва дръвчета. Така идва и поканата от локалната администрация да стане градски градинар.
„ И стартира самичък. Предоставя му се една двуетажна постройка в настоящия парк, която към този момент не съществува. На първия етаж е складовата повърхност и неговата спонтанна дребна канцеларийка. На втория етаж заживява със брачната половинка си и трите си дъщери. След известно време работата става толкоз доста, че локалната администрация взема решение да назначи втори човек за парка. Поне 7 – 8 години обаче Руси Хайдутов прави всичко самичък. Непосилна работа за един човек, тъй като засадените растения би трябвало да бъдат поливани, опазвани и така нататък “, описа неговият правнук.
Като всяко начало и това е мъчно. В началото няма разсад, няма култури. Всяко цветно семенце се събира на ръка от двор на двор. С каруца Руси Хайдутов върви до Войнишкия Бакаджик (б. а. – част от верига възвишения край Ямбол) и там изравя дребни фиданки. Постепенно стартира да събира разсад от Бургас, Варна, Стара Загора. До къщата му е издигнат парник, оборудван с огромна печка, която се пали през зимата, с цел да се опазят топлолюбивите растения – фурми, банани, лимони, мандарини и други. В процеса на този труд вземат участие цялото му семейство, добави Зайков.
„ Постепенно паркът стартира да се разраства, има към този момент и разсадник. Руси Хайдутов създава парко-устройствен проект. Проектиран и построен е колодрумът, който е бил на мястото на настоящия огромен розариум. По-късно стартира построяването и на детския ъгъл, два фонтана, шадравани. Първата цветна фигура е била на мястото на настоящия дребен розариум. Създават се и още доста цветни композиции. Сред тях е и карта на България, направена напълно от нискорастящи растения, подбрани по цвят на разцвет – бяло, зелено и алено. Намирала се е при започване на парка, по основната алея вляво “, споделя още Константин Зайков.
Разгръщайки бележниците на Руси Хайдутов, най-вече го впечатлява ентусиазмът му – всекидневен и денонощен труд, отдаден на това да създадеш, показва той: „ От ставането на разсъмване за грижа за растенията, поливане, подкастряне и така нататък През безсънните зимни вечери, когато би трябвало да се поддържа печката в оранжерията, с цел да не измръзнат декоративните шубраци и цветя. До паленето на газените фенери, осветяващи алеите. Огромно сърце и съществуването на изключителна доза морал! Чувството, че го правиш за своите. “
Днес основната алея в градския парк носи името на неговия основател – Руси Хайдутов. И припомня, че нищо не започва
Разположен е на остров сред два ръкава на река Тунджа, на повърхност от близо 300 дка. Паркът е събрал в себе си многообразие от широколисти и иглолистни дървета. Големият и дребният розариум, магнолиите, езерото с водните лилии, арт инсталациите на водно конче и пеперуда, детският ъгъл, водните колела и кейовете на Тунджа са измежду най-посещаваните места.
„ Един разцъфтял град с може би най-хубавият градски парк в страната – със своята широта и буйна, съвсем тропическа, растителност, с хубавите си алеи и разхлаждащите води на Тунджа, която опасва целия парк, Ямбол съставлява един самостоятелен баснословен ъгъл на жизнеспособност, хубост и естетика. Има пейзажи в този парк, които са почтени за четката на най-великите художници “, цитира дописка във в. „ Български градинар “ от 1939 година шефът на Държавен списък – Ямбол Светлана Бъчварова.
През годините облагородяването на парка не стопира и до през днешния ден. Кога и по какъв начин обаче е сложено началото на този оазис в сърцето на града? „ Истинската история на ямболската градска градина стартира на 1 юни 1925 година с назначението на Руси Хайдутов за градски градинар от тогавашния кмет Стоян Митев. В продължение на към 40 години той извършва съзнателно задачата на живота си – да трансформира ямболската градска градина в европейска такава “, написа историкът Христина Женкова в публикацията си „ Когато Градската градина в Ямбол е третата по величина в Царство България “.
В навечерието на празника на Ямбол – Свети Дух, за идеята на Руси Хайдутов и във връзка навършването на век от основаването на парка, описа и напомни пред Българска телеграфна агенция и неговият правнук Константин Зайков. От прародител си, който по думите му е роднина на Захарий Стоянов, наследява дървено ковчеже. В него с изключение на ордените от войните, са и бележници, събрали историята на зеленото строителство в Ямбол. Константин Зайков се надява някой ден да успее да издаде любопитните истории и обстоятелства в книга.
Руси Хайдутов е роден през 1891 година в балканското село Медвен. Завършва земеделско учебно заведение със компетентност градинарство. Трупа опит и процедура при Антоан Новак – чешки ландшафтен проектант и основател на Морската градина във Варна. По покана на собствен съфронтовак след Първата международна се открива в Ямбол и основава семейство. Първоначално е писар във военното окръжие. Бързо обаче славата му на професионален градинар се разнася из града – канят го да сади лимони в частни дворове, да ашладисва дръвчета. Така идва и поканата от локалната администрация да стане градски градинар.
„ И стартира самичък. Предоставя му се една двуетажна постройка в настоящия парк, която към този момент не съществува. На първия етаж е складовата повърхност и неговата спонтанна дребна канцеларийка. На втория етаж заживява със брачната половинка си и трите си дъщери. След известно време работата става толкоз доста, че локалната администрация взема решение да назначи втори човек за парка. Поне 7 – 8 години обаче Руси Хайдутов прави всичко самичък. Непосилна работа за един човек, тъй като засадените растения би трябвало да бъдат поливани, опазвани и така нататък “, описа неговият правнук.
Като всяко начало и това е мъчно. В началото няма разсад, няма култури. Всяко цветно семенце се събира на ръка от двор на двор. С каруца Руси Хайдутов върви до Войнишкия Бакаджик (б. а. – част от верига възвишения край Ямбол) и там изравя дребни фиданки. Постепенно стартира да събира разсад от Бургас, Варна, Стара Загора. До къщата му е издигнат парник, оборудван с огромна печка, която се пали през зимата, с цел да се опазят топлолюбивите растения – фурми, банани, лимони, мандарини и други. В процеса на този труд вземат участие цялото му семейство, добави Зайков.
„ Постепенно паркът стартира да се разраства, има към този момент и разсадник. Руси Хайдутов създава парко-устройствен проект. Проектиран и построен е колодрумът, който е бил на мястото на настоящия огромен розариум. По-късно стартира построяването и на детския ъгъл, два фонтана, шадравани. Първата цветна фигура е била на мястото на настоящия дребен розариум. Създават се и още доста цветни композиции. Сред тях е и карта на България, направена напълно от нискорастящи растения, подбрани по цвят на разцвет – бяло, зелено и алено. Намирала се е при започване на парка, по основната алея вляво “, споделя още Константин Зайков.
Разгръщайки бележниците на Руси Хайдутов, най-вече го впечатлява ентусиазмът му – всекидневен и денонощен труд, отдаден на това да създадеш, показва той: „ От ставането на разсъмване за грижа за растенията, поливане, подкастряне и така нататък През безсънните зимни вечери, когато би трябвало да се поддържа печката в оранжерията, с цел да не измръзнат декоративните шубраци и цветя. До паленето на газените фенери, осветяващи алеите. Огромно сърце и съществуването на изключителна доза морал! Чувството, че го правиш за своите. “
Днес основната алея в градския парк носи името на неговия основател – Руси Хайдутов. И припомня, че нищо не започва
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ