Кой пазеше Ленин и Сталин по време на политическата им кариера
Всеки един популярен водач има потребност от защита. През последните няколко години сме следили с какъв антураж пътува съветският президент Путин, а да не приказваме за Джо Байдън, който след едно комично рухване на стълбите имаше задоволително вървене по нервите – снайперистите не бяха чули изстрел и не знаеха дали някой не беше създал подобен. Охраната на великите в историята също не е по-малко забавна или вълнуваща. Няма по какъв начин да не открием, че в историята всеки един от тях се движи с една дребна войска, която може да остане невидима за публиката, само че забележима за известните доброжелатели. Интересното е, че в случай че обърнем внимание на първите комунистически водачи в Съюз на съветските социалистически републики – Ленин и Сталин, двамата доста съществено се разграничават в своите желания.
Владимир Илич постоянно предпочитал да върви с стеснен брой гардове и като че ли подканя своите врагове да побързат с неговото елиминиране. Не е мъчно да открием, че тъкмо това се случва няколко пъти, само че Ленин е късметлия и въобще не е мъчно да видим тъкмо това. По време на неговото ръководство ще открием, че участва единствено един бранител – Степан Гил. Той е някогашен чиновник в имперския гараж и се е занимавал с коли, като арсеналът му е единствено един револвер. Един човек с един револвер е пазил Ленин, тъкмо по този начин. Самият Гил ще удостовери, че водачът не е желал никаква защита и постоянно даже е предложил на своя водач да не носи оръжие със себе си. Идеологията зад това решение е обикновена – Ленин е желал да покаже, че е един от народа и също по този начин се доверява изцяло.
Той построява една транспарантна визия за себе си и разрешава на всеки да го допре и да го открие като естествен човек. Това не значи, че самият Ленин не е имал оръжие, от време на време носил със себе си дребен Browning, само че никой не си спомня въобще да е стрелял с него. Имало е случаи, в които Степан е получавал рецензии за носенето на револвер на колана си и след доста съществени наказания е бил заставен да го крие и да не го демонстрира очевидно. Това е по този начин наречената тактика на забележимата и налична власт, откакто болшевиките взимат властта, те значително би трябвало да бъдат транспарантни и да се разкриват пред народа си.
С тях би трябвало да се приказва свободно и тъкмо този портрет дава добре позната национална обич на масата – несъмнено, участват и фрагменти, които в нито един миг не са предпочитали и приемали идеологията на новия режим, само че за тях ще приказваме в идващите редове. Историята демонстрира, че неналичието на защита може да се счита за много сериозен проблем. През декември 1917 година някой съумява да открадне колата на Ленин, до момента в който водачът е спрял, с цел да пие чай. Возилото е намерено малко по-късно, като излиза наяве, че проектите са били обвързани с продажбата в чужбина. В началото на идната година по Владимир Илич се стреля.
Куршумите минават доста покрай водача и неговата сестра, като заслугата е на швейцареца Фриц Платън, който в последния миг ги кара да залегнат. През август пък ще открием, че някой убива Мойсей Урутски в Петроград, а през същия ден жена нна име Фани Каплан ще нападне Ленин по време на тирада във фабрика в Москва. Степан не съумява да види нападателката, както и да я спре. Тежката огнестрелна рана ще остави доста съществени белези по здравословното положение на Ленин и в следствие ще докара до неговата гибел на по-късен стадий. Очевидно е, че отворената политика и допускането на народа до руския първи към този момент не може да се случва с такава лекост. Първият отряд за отбрана е образуван от 20 руски офицера.
Въпреки това ще открием, че още веднъж не е изключително благополучен от обстоятелството. Мнението му тук е, че революцията има потребност от всеки един боец, а ето, че той ангажира 20 здрави мъже, които би трябвало да се движат на всички места с него. През януари 1919 година е атакуван още веднъж, само че би трябвало да подчертаем, че нападателите са били група нарушители, които не са съумели да го разпознаят и не са подозирали каква неволя ще доведат върху себе си. По време на посещаване при брачната половинка на Ленин – Надежда Крупская, трима въоръжени мъже атакуват Rolls-Royce-a на Ленин и Гил няма по какъв начин да реагира. Господата вадят Владимир и сестра му, обират ги, взимат колата и съумяват да избягат.
Само няколко дни по-късно ще осъзнаят каква нелепост са сторили, откакто полицията съумява да отстрани уредника на нападението. Дори и тогава липсва каквато и да било отбрана. Последният прочут опит е през септември 1919 година, когато група терористи хвърля бомба в стаята, в която се чака тирада. Експлозията убива 12 души и ранява още 55, само че пропуща Ленин. Не е несъмнено какъв брой още опита участват, само че е ясно, че след един прекаран удар, Ленин в никакъв случай повече не излиза пред народа си и не приказва, тогава няма и по какъв начин да се противи на наличието на офицерите. Ленин умира през 1924 година и идва време за нова промяна.
В рамките на 6 години – от 1923 до 1929 година – ще открием, че болшевиките към този момент имат сериозен надзор върху армията и флотата. От 1929 година Сталин съумява да вземе властта в своите лични ръце, като отстрани всеки един съперник, както и всеки един съизвършител, оказал помощ за достигането на тази висота. Логично е да се досетим, че точно той има доста врагове, както от народа, по този начин и в личните му редици, а това идва и с една голяма доза боязън. Не са малко хората, които желаят главата на стоманения човек и той доста добре схваща пред каква заплаха е изправен. Точно затова през 1934 година неговата защита е поверена на тайната полиция от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Макар и да не са толкоз забележими, охранителите могат да реагират с изключителна скорост и да отстранен всеки с параноичен взор за негативно време. В това отношение приликата сред делата на Ленин и Сталин е забележима – двамата правят много закононарушения, преди да съумеят да се облекат във власт. За да не станат неприятни изненади, Сталин предпочитал да се облича като инцидентен безпаричен минувач с доста ниско сложена шапка, която да крие лицето му. От Кремъл, той минава към километър до Централния комитет. Агентите му го следват на разстояние по време на тези разходки. През 1931 година защитата съумява да хване някогашен царски офицер, който носи оръжие със себе си.
Малко преди да извади оръжието си, защитата реагира и го обезврежда. Малко след този случай и министър-председателят Вячеслав Молотов ще издаде заповед за отбрана на другаря Сталин. Освен това декларира, че тези произволи би трябвало да приключат и разходките не би трябвало да са секрети а забележими, както и защитата в тях. Охраната не пада и на територията на Кремъл, тъй че можем да забележим една доста забавна система, с която водачите ще се пазят. Изграждането на системата за сигурност се пада на Николай Власик, той е началник на защитата на Сталин от 1927 година Първата среща е потресаваща за Власик. Лидерът живее в съвършен безпорядък и се постанова да се повика помощ от близката плантация за почистването на дома, за оправянето на прането и чиниите, както и за прибавянето на обособена телефонна линия с Москва.
През 30-те години стартират да се приготвят и най-хубавите фрагменти за отбрана, както на неговият дом, по този начин и на Кремъл. През 1938 година в навечерието на войната ще открием, че Власик продължава да укрепва защитата и даже построява специфична система за сигурност, която включва отбрана и на именията по Черно море. За Сталин стартира да се създава специфична частна хранителна линия и да се издигат разнообразни подготвителни центрове, в които фрагментите знаят каква тъкмо задача ще извършват.
С това не завършва протекцията. Власик подрежда да се зачисли и доктор, който да следи положението на стоманения човек, а той самият страда от толкоз доста заболявания и болести, че по-скоро има потребност от цяла болница, а не от самостоятелен доктор – прочее най-вероятно е имал такава разполагаем, само че за нея не е обявено нищо публично. Каква е разликата сред Ленин и Сталин от позиция на защита? Отговорът се крие в 200 професионалиста, въоръжени и подготвени във всеки един миг да дават живота си в името на своя първи. Около 30-40 от тях са въоръжен личен състав, който работи с посрещането на посетители и постоянно е на първа линия. 9-12 души работят на смени, като в това отношение има по 2 водача на промяна – един авариен за колата с защита.
Всеки един телохранител има възбрана да се моли за каквото и да било на Сталин. До през днешния ден няма доста информация какво тъкмо е било отношението сред Сталин и дребната войска. Някои описват, че от време на време не ги забелязвал, други споделят, че от време на време ги викал, с цел да играят шах с него – няма никаква информация. Дойде ли време за разноски в чужбина, Власик още веднъж е на линия, като авансово изпраща няколко идентични лимузини и спомагателна техника, която да се движи с него. Никой не знае в коя кола ще се качи Сталин, а след време стартират да се търсят и двойници, които освен се маскират, само че и гримират, с цел да наподобяват на своя шеф. Една концепция е взета от съветския император.
По време на всяко странствуване ще има охранители от двете страни на пътя. Когато се пътува с трен, първото и последното купе ще бъдат цялостни с защита, защитавайки персоналното пространство на VIP-а в междинното купе. По това време нито един опит за покушението на Сталин не е изработен. Поне няма публична информация, само че пък ще открием, че през 1952 година бранителят е бил освободен от поста си, а по-късно реорганизацията е завещана на Лаврентий Берия, а малко по-късно излиза наяве, че Сталин умира през 1953 година от удар и никой не е доста сигурен дали преднамерено не е извикан доктор, който да се отзове и да помогне.
Снимки: Wikipedia
