Защо не живеем в постоянен страх от смъртта?
Всеки един от нас ще почине. Това е общоизвестно.
Абсолютен факт е, че животът на всеки един от нас в даден миг ще завърши. Но този факт не ни кара да живеем в непрекъснато обезсърчение и меланхолия, мислейки, че нищо няма смисъл и никое изпитание не си коства, тъй като рано или късно ще си отидем от този свят. Въпреки, че надълбоко в себе си знаем, че дните ни са преброени, множеството от нас работят, излизат с другари и сезабавляват. Казано по-просто - живеят живота си.
Ново проучване, оповестено в списание NeuroImage, може би изяснява за какво не сме непрекъснато в рецесия на съществуването - мозъците ни са програмирани тека, че да не обмисляме непрекъснато личната си гибел.
Абсолютен факт е, че животът на всеки един от нас в даден миг ще завърши. Но този факт не ни кара да живеем в непрекъснато обезсърчение и меланхолия, мислейки, че нищо няма смисъл и никое изпитание не си коства, тъй като рано или късно ще си отидем от този свят. Въпреки, че надълбоко в себе си знаем, че дните ни са преброени, множеството от нас работят, излизат с другари и сезабавляват. Казано по-просто - живеят живота си.
Ново проучване, оповестено в списание NeuroImage, може би изяснява за какво не сме непрекъснато в рецесия на съществуването - мозъците ни са програмирани тека, че да не обмисляме непрекъснато личната си гибел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




