Десетте най-големи български градове губят население през последните 10 години
Всеки един от 10-те най-големи градове в България губи население през последните 10 години, стана ясно от последното броене на Национален статистически институт през 2021 година Знаеше се, че популацията се свива с над 800 хиляди души, само че до момента статистиката не даваше разбивка по обитаеми места.
„ Обявените през седмицата данни дават опция да погледнем към развиването на огромните градове, които концентрират голяма част от икономическата и обществена сила в страната – както и близо 40% от популацията. За пръв път в историята на преброяванията всички огромни градове губят население – в интервала 2011-2021 година 10-те най-големи градове в страната са изгубили над 6% от своето население ”, означи Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според него класацията на десетте най-големи градове в България може условно да се раздели на четири групи: 1) столицата – най-големият в страната и единственият с население над 1 млн. души; 2) Пловдив и Варна, които поддържат население над 300 хиляди души; 3) Бургас, Русе и Стара Загора – с над 100 хиляди души; и 4) Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хиляди души и допълват десетката.
Населението на София остава устойчиво с 1,2 млн. души население. В данните за София обаче има изненада – популацията спада с към 20 хиляди души. „ Това развиване е предизвикано от най-малко три фактора. Първият е, че застаряването на популацията в България към този момент натиска това и в най-големите градове надолу – даже и да привличаш млади и дейни хора, както е казусът със София, естествените процеси при възрастното население стартират да тежат. Вторият фактор е обвързван с това, че мащабите на машинален приръст в столицата към този момент са по-обрани, т.е. притокът на население не е в мащабите, които се следиха при започване на века. Другият фактор е пандемията, която не просто утежни естествения приръст с високата смъртност през 2020 и 2021 година, само че обърна и миграционните процеси – огромните градове (и София в това число) изгубиха население в посока периферията си директно преди преброяването ”, акцентира икономистът. Според него спадът на популацията в София не е казус – това се е случило и в интервала 1992-2001 година, най-много в резултат на отварянето на границите.
Пловдив е втори по величина град с 320 000 население преди Варна (с 311 000) - и двата губят население от порядъка на 18-24 хиляди души. Въпреки че и двата града също притеглят млади и дейни хора през последните 10 години, стабилно отрицателните естествени процеси, както и резултатът на пандемията, в това число отлива на хора към периферията през 2020 година, в последна сметка водят до спад на популацията.
Бургас пада под 200 хиляди души, а Русе и Стара Загора към този момент са в границите на 120-125 000 души. След последното броене Плевен към този момент публично е отвън тази категория. В своя пик през 1985 година десетте водещи градове са с население от над 100 хиляди души, в този момент те към този момент са единствено шест. Бургас, който до 2011-а усилва популацията си до над 200 000, в този момент регистрира спад до под 190 000 души население. Русе и Стара Загора също губят жители със сериозен ритъм – надлежно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 година популацията на двата града е под 125 хиляди души.
Десетката допълват Плевен, Сливен, Добрич и Перник. Първият е с 92 000 поданици през 2021 година, вторият – с 80 000, третият – със 74 000, и четвъртият – с 68 000. Тук е мястото да отбележим, че Перник се завръща след към 40-годишно неявяване в Топ 10, като изпреварва Шумен с към 300 души. След тях, напълно покрай топ 10, е и Хасково. Общото сред тези градове е, че те губят по към 10-15% от популацията си за 10 години, разяснява Петър Ганев.
Данните от преброяването удостоверяват наблюдението, че българският град всеобщо губи население, освен това в огромни размери. Трудно е да приказваме за същински социално-икономически напредък в районите, когато даже и най-големите градове в страната губят стабилно население. София, Пловдив и Варна са трите градове, които съумяват да притеглят хора през последните 10 години. При останалите обитаеми места този развой или не е резистентен, или по-скоро изобщо го няма, обобщава създателят.
„ Обявените през седмицата данни дават опция да погледнем към развиването на огромните градове, които концентрират голяма част от икономическата и обществена сила в страната – както и близо 40% от популацията. За пръв път в историята на преброяванията всички огромни градове губят население – в интервала 2011-2021 година 10-те най-големи градове в страната са изгубили над 6% от своето население ”, означи Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според него класацията на десетте най-големи градове в България може условно да се раздели на четири групи: 1) столицата – най-големият в страната и единственият с население над 1 млн. души; 2) Пловдив и Варна, които поддържат население над 300 хиляди души; 3) Бургас, Русе и Стара Загора – с над 100 хиляди души; и 4) Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хиляди души и допълват десетката.
Населението на София остава устойчиво с 1,2 млн. души население. В данните за София обаче има изненада – популацията спада с към 20 хиляди души. „ Това развиване е предизвикано от най-малко три фактора. Първият е, че застаряването на популацията в България към този момент натиска това и в най-големите градове надолу – даже и да привличаш млади и дейни хора, както е казусът със София, естествените процеси при възрастното население стартират да тежат. Вторият фактор е обвързван с това, че мащабите на машинален приръст в столицата към този момент са по-обрани, т.е. притокът на население не е в мащабите, които се следиха при започване на века. Другият фактор е пандемията, която не просто утежни естествения приръст с високата смъртност през 2020 и 2021 година, само че обърна и миграционните процеси – огромните градове (и София в това число) изгубиха население в посока периферията си директно преди преброяването ”, акцентира икономистът. Според него спадът на популацията в София не е казус – това се е случило и в интервала 1992-2001 година, най-много в резултат на отварянето на границите.
Пловдив е втори по величина град с 320 000 население преди Варна (с 311 000) - и двата губят население от порядъка на 18-24 хиляди души. Въпреки че и двата града също притеглят млади и дейни хора през последните 10 години, стабилно отрицателните естествени процеси, както и резултатът на пандемията, в това число отлива на хора към периферията през 2020 година, в последна сметка водят до спад на популацията.
Бургас пада под 200 хиляди души, а Русе и Стара Загора към този момент са в границите на 120-125 000 души. След последното броене Плевен към този момент публично е отвън тази категория. В своя пик през 1985 година десетте водещи градове са с население от над 100 хиляди души, в този момент те към този момент са единствено шест. Бургас, който до 2011-а усилва популацията си до над 200 000, в този момент регистрира спад до под 190 000 души население. Русе и Стара Загора също губят жители със сериозен ритъм – надлежно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 година популацията на двата града е под 125 хиляди души.
Десетката допълват Плевен, Сливен, Добрич и Перник. Първият е с 92 000 поданици през 2021 година, вторият – с 80 000, третият – със 74 000, и четвъртият – с 68 000. Тук е мястото да отбележим, че Перник се завръща след към 40-годишно неявяване в Топ 10, като изпреварва Шумен с към 300 души. След тях, напълно покрай топ 10, е и Хасково. Общото сред тези градове е, че те губят по към 10-15% от популацията си за 10 години, разяснява Петър Ганев.
Данните от преброяването удостоверяват наблюдението, че българският град всеобщо губи население, освен това в огромни размери. Трудно е да приказваме за същински социално-икономически напредък в районите, когато даже и най-големите градове в страната губят стабилно население. София, Пловдив и Варна са трите градове, които съумяват да притеглят хора през последните 10 години. При останалите обитаеми места този развой или не е резистентен, или по-скоро изобщо го няма, обобщава създателят.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ