Всеки един автор, който рисува икони, няма как да не

...
Всеки един автор, който рисува икони, няма как да не
Коментари Харесай

Силата на вярата и традициите в изложбата „Икони“ на Лили Владимирова и Емил Чушев в арт галерия „Нюанс“


„ Всеки един създател, който рисува икони, няма по какъв начин да не е обвързван с Бога “, безапелационен е Емо Чушев

По случай един от най-големите християнски празници „ Рождество Христово “, в навечерието на Нова година, арт изложба „ Нюанс “ озарява душите ни със светлина и вяра, като ни разкрива силата на вярата, традициите и любовта, които ни сплотяват и ни вършат по-добри, посредством изложбата „ Икони “ на Лили Владимирова и Емил Чушев. Едва за повторно феновете на изкуството имат опцията да видят непоказвани до момента творби, рисувани в последните две години от двамата иконописци, които по незабравим метод възкресяват традицията на класическата православно-църковна живопис.

„ Поводът за актуалната галерия е Рождество Христово. Дори в последните месеци Лили съумя да нарисува Рождественската сцена. Тайно се надявахме, че ще е подготвена за самото разкриване на изложбата и за благополучие се случи. Една превъзходна икона, която е нейна интерпретация на тази тематика – Рождество  Христово. Идеята и този път като предишния бих споделил, че породи непринудено, тъй като тъкмо по Коледа е хубаво човек да даде израз на своите креативен визии. Ние иконописците рядко съумяваме да съберем толкоз творби, че да създадем една такава представителна галерия. Чисто и просто това, което рисуваме, или го работим по поръчка, или се прави с концепция да бъде показано. Но толкоз доста икони, в тази експозиция са над 30 работи, до момента не сме успявали да съберем за подобен къс интервал от време “. Това разкрива пред Tribune един от създателите на изложбата Емил Чушев.

По думите му подготовката на сходна галерия е сложна, защото софтуерният развой преди самото изобразяване на иконата е дълъг, трудоемък и изисква доста самообладание.

В изложбата ще откриете познати древен подиуми, при основаването на които са спазени прецизно традицията и канона. Въпреки това Лили и Емил се стараят да показват своя актуален прочит в иконописта – един леко позабравен в наши дни род от живописта. Придържайки се напълно към остарялата технология, те грижовно приготвят подобаващи дъски, поставят ленени платна, грундират, шлайфат и чак тогава рисуват първо с молив, след това гравират рисунката. След това поставят 8 пласта полимент на местата, където иконата ще се позлатява с 22-каратовото злато. Впоследствие златното покритие се полира с ахат, изолира се с лак и тогава те рисуват облиците с яйчна темпера. Накрая поставят няколко типа лак, които съхраняват изображенията и позлатата за епохи напред.

„ Миналата зима успяхме да подготвим множеството от основите, върху които да работим, в това число и дърворезби, и от лятото започнахме да рисуваме интензивно. Пролетта, лятото и есента бяха трите сезона, в които главно бе съсредоточена работата ни и през които съумяхме да подготвим изложбата “, споделя Емил Чушев.

Лили Владимирова споделя, че най-голямо ентусиазъм за основаването на своите икони намира измежду тишината и зеленината на ателието в полите на Витоша, което разделят дружно с Емил Чушев. За художникът-реставратор е друго. Музата при него идва най-лесно, когато е край морето, с морския бриз, лятно време на караваната му. Морето за Емил е въплъщение на свободата, това е единственото място, което отваря всичките му сетива и разпалва креативните му търсения.

„ Лили рисува съвсем непрестанно през годината, съчетавайки и работата си тук в галерията. При мен, с изключение на през лятото, това съвсем не може да се случи през останалата част от годината. Лятото, когато не съм в София, работя доста умерено на морето. Атмосферата и всичко, което ме заобикаля там, ми дава спомагателен тласък и наслаждение да седна и да рисувам икони “, признава художникът.

Той с наслада отбелязва, че след двете тежки години на коронавирус, хората не са изгубили потребността си от изкуство и просвета, а в противен случай точно духовното ги е съхранило в тези тежки времена.

„ Това, което виждам посредством нашата галерия е отношението на хората към тази наша традиция в българското изобразително изкуство. Нещо, което се пази от епохи. Повечето от художниците, които са творили през 8-и, 9-и, 10-и, 11-и, 12-и век и през Средновековието, не са известни, само че пък образците, които са основали, не престават да будят интереса, възхищението и поклонничеството на българския народ, и освен. Факт е, че едно от първите неща, които вършат чужденците, които идват в София било на екскурзия, било по различен мотив, е да посетят дали криптата на „ Александър Невски “, където са събрани най-красивите и скъпи мостри на българското църковно изкуство, дали Археологическия музей, където също има превъзходни мостри, дали някое друго свято място. Тоест ползата към иконописта и към иконата постоянно е бил доста сериозен. Дори човек не е належащо да бъде кой знае какъв брой религиозен, че да може да възприема това изкуство, да му се любува и да се възхищава от него. Ние имаме картини отпреди 100-200 години, само че имаме икони от 1000 години, което значи, че това изкуство е минало през вековете и тези мостри, които са достигнали до нас демонстрират зрелостта на самите художници, които са творили по това време. Удивително е, че те даже не са имали опция да учат някъде на академично равнище през тези епохи. Разбира се, създавали са се школи, имало е учители. Те са сядали и цялостен живот това са правели, били са отдадени до прекаленост на това изкуство. Един монарх Рафаил от Рилския манастир, да вземем за пример, е работил в продължение на 10-12 години един кръст, след което е ослепял. Това демонстрира, че любовта на тези, които основават това изкуство, е освен към иконописта, а е най-много отношение към Бог, към религията. Всеки един създател, който рисува икони, няма по какъв начин да не е обвързван с Бога “, безапелационен е Емо Чушев.

Лили Владимирова работи главно по възрожденски мостри. Сюжетите постоянно са многофигурни и комплицирани, само че даже и при изображенията на един светец обликът е с богата, прецизна орнаментация, изискваща специфичен нюх към детайла. Иконите ѝ са витални и празнични. Четейки житията на светците, които изобразява, тя съумява да съобщи на всяко едно изражение избран дух и изчерпателност.

Емил Чушев от своя страна работи най-вече по византийски мостри – традиция, непроменяемо обвързвана с българската история. Тяхната иконография е по-лека и по-семпла. Неговите изображения са тихи и смирени. Никога не стартира икона инцидентно, решението за всеки негов сюжет е предизвикано от преживелица, сън или мисъл.

Той описа особено за Tribune една доста завладяваща и интимна история от своя креативен свят – по какъв начин преди време точно подобен оракулски, знаков сън го подтиква да нарисува една от своите емблематични икони. Тази история е още едно доказателство за силата на вярата и нейната основополагаща роля в иконописта и живота на всеки един иконописец.

„ Преди две-три години имах доста забавен сън, който ми сподели икона, която се носеше по вълните на една огромна река. Аз се хвърлих във водата, взех я, извадих я и видях, че в действителност на нея са изобразени двама светци – Христос и Свети Никола. Като иконография не знам някъде да е било правено, двамата да са изобразени един до различен в една икона. След като се разсъниха попитах един духовник дали, в случай че се направи такова изображение няма да бъде в прорез с канона, той ми отговори, че няма такова нещо. Аз още на идващия ден седнах, приготвих всичко и нарисувах две изображения с двамата светци един до различен – Христос и Свети Никола. Те бяха напълно моя концепция, с моя иконография, по този начин, както аз ги виждам. Тогава си помислих какво тъкмо би трябвало да направя с тази икона. Взех иконата и я занесох в един храм на „ Бъкстон “. Защо? Там служеше един духовник, който ме е кръщавал преди време. Реших, че най-хубавото място, където може да стои това мое произведение е тъкмо в тази черква. Взех иконата, срещнах се с отеца и я подарих на църквата. За мое благополучие тази икона продължава да стои там, което е доста забавно. Сигурно има някаква мощ в нея, която се предава на хората, които я съзерцават “, показа с неспокойствие Емил Чушев.

Как обаче се заражда любовта му към иконописта?

„ Моя татко беше иконописец. Той дружно с още няколко сътрудници съумяха в края на 50-те и началото на 60-те години да възродят иконописта в България. Естествено поради това те бяха подложени на много гонения и неприятности, имайки поради времето тогава. Въпреки всичко те ходеха по църквите, изучаваха образците и без съвсем никакви знания по технология, нямаше къде да се учиш по това време, седнаха и започнаха да вършат икони. В България през тези години съвсем нямаха пазар и множеството работи, които изработваха, изкарваха на открито. Обикаляха цяла Европа, имаше огромен интерес към българската икона, правеха се доста изложения. Всъщност моите първи опити в иконописта бяха преди да вляза в казармата, 17-18-годишен. Баща ми приготвяше нова галерия и аз започнах да му оказвам помощ. Интересното е, че той не ми позволяваше да върша облиците, а ми даваше опция да работя единствено върху облеклата, пейзажите и другите елементи, облиците бяха непокътнати за него. Това несъмнено продължи относително малко време. След като мина казармата и влязох в Художествената академия, получих нови познания и умения по техника и технология, и оттова нататък към този момент започнах съществено да се занимавам с иконопис и независимо да работя “, разкрива още художникът.

Лили Владимирова и Емил Чушев могат да се похвалят с дългогодишно другарство. Вече повече от 10 години двамата работят взаимно, като управляват сполучливо една от най-известните галерии у нас, а точно Арт изложба „ Нюанс “, и в същото време не стопират да се изявяват и да се развиват в своята сфера на изкуството. Как се ражда тандемът – Лили Владимирова и Емил Чушев и каква е тайната на една такава дълголетна креативна връзка, от първо лице споделя Емил:

„ Като множеството неща в живота и срещата ни с Лили не е инцидентна. Тя и брачният партньор и Владо са приключили стенна живопис. Преди години те имаха  една поръчка за икони, само че се оказа, че дъските не са били добре изсъхнали и един ден преди да ги предадат, се спукаха. Тогава Владо ми се обади за помощ. Аз бях към момента млад реставратор, само че имах известни умения и знаех с какво се понечвам. Веднага ги уверих, че ще дойда на другата заран и всичко ще бъде наред. Наистина успяхме да спасим ситуацията, иконите се издадоха и оттова нататък потегли нашето другарство. С Лили, откакто си отгледа децата и те пораснаха, се срещнахме един ден и взехме решение да работим дружно. Тя пристигна в ателието при мен и по този начин стартира нашата обща иконописна традиция. Трябва да подчертая, че всеки от нас си има собствен личен работен ъгъл, в който твори. А пък концепцията за галерията даде Владо, който един ден пристигна в ателието и ни сподели „ Защо не вземете да отворите една изложба? “. Явно, че той към този момент си го беше решил, тъй като това помещение беше купено и той го подари на Лили за нейна годишнина. Първата галерия, с която открихме галерията, беше с икони на Лили и беше съпътсвана от любопитни събития. Така продължаваме към този момент години наред да рисуваме дружно и да споделяме триумфи и неуспехи “, прям е Емил.

Той насочи и своите новогодишни пожелания към българския народ:

„ Да са живи и здрави всички българи, да имат религия в Бог, в Рождеството и да се радват на тези хубави празници със своите фамилии. Отидете, запалете свещичка за здраве в храма! Мисля, че бъдещето на българския народ ще бъде ярко. Ще бъдем един благоденстващ народ! Ситуацията е такава, че малко се съмняваме в тези неща, само че аз постоянно съм бил оптимист “.

Ако и вие желаете да се потопите в иконописния свят на Лили Владимирова и Емил Чушев и да усетите магията на вярата, заповядайте в Арт изложба „ Нюанс “ до 8 януари 2023 година! Ще се уверите, че този доста значим детайл от българската живопис и традиция се пази и развива и до ден сегашен!

Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР