Всеки е хълцал неприятно дълго в някакъв момент от живота

Всеки е хълцал неприятно дълго в някакъв миг от живота си. Неволните контракции на диафрагмата могат даже да стартират в утробата. Но малко на брой са хълцали в продължение на дни, месеци или пък, не дай боже, години.

През 1922 година мъжът от Айова стартира – и не стопира в продължение на 68 години. През този интервал Озбърн пробва всичко, с цел да се отърве от досадното си положение. Дори прибягва до пробна хормонална терапия – само че наподобява нищо не може да го излекува.

Докато един ден през 1990 година, когато към този момент е на 96 години, хълцането му ненадейно спря. Той почива едвам година по-късно и лекарите по този начин и не съумяват да схванат какво тъкмо е предизвикало доживотното му увреждане…

Чарлз като млад мъж

Чарлз Озбърн е роден през 1893 година, а хълцането му стартира през 1922 година, когато е 29-годишен фермер в Юниън, Небраска – един ден, до момента в който се готви да заколи прасе.

„ Окачих 160-килограмовата свиня да я заколвам “, изяснява той пред списание People през 1982 година „ Но както я подвигах и паднах. Не почувствах нищо първоначално… “

Именно обаче този малък случай провокира пристъпа на хълцане. Но за разлика от множеството хълцания, които свършват за минути, този на Озбърн продължава безпределно.

Човекът търси лекари, само че никой не може да го излекува. С течение на годините той стартира да се чуди дали пък няма да прекара остатъка от живота си в хълцане – и съвсем по този начин и става.

Днес лекарите показват няколко аргументи за хълцане. Според експерти от Mayo Clinic газираните питиета могат да провокират положението, както и изобилното хранене. Поглъщането на въздух, до момента в който дъвчете дъвка, също може да докара до хълцане, както и вълнението.

Нито една от тези аргументи обаче не изяснява за какво Чарлз ненадейно стартира да хълца през 1922 година – т.е., по какъв начин едно леко рухване предизвиква десетилетия мъчителни конвулсии?

През годините Озбърн посещава голям брой медицински експерти в търсене на лек. През 80-те години на предишния век доктор Терънс Антъни декларира, че рухването е предизвикало мозъчно увреждане, водещо до хълцане.

„ Докторът сподели по-късно, че съм спукал кръвоносен съд с размера на топлийка в мозъка си “, споделя Озбърн. Антъни изяснява пред People, че Озбърн е „ унищожил дребна област в мозъчния дънер, която потиска реакцията на хълцане “.

Днес обаче лекарите считат, че има друго пояснение. Неврохирургът Али Сейфи е на мнение, че рухването на Озбърн евентуално е предизвикало пострадване на едно от ребрата му, което на собствен ред е увредило диафрагмата му.

Сейфи също счита, че Озбърн може да е получил инсулт. Някои инсулти могат да причинят непрекъснато хълцане, което не е надалеч от обяснението, което Антъни дава преди десетилетия.

Докато тества десетки лекувания, Озбърн тегли чертата при хирургическа процедура, която може да наруши дишането му.

Нито едно от тези десетки лекувания не оказа помощ, даже пробната хормонална терапия. И домашните средства са също толкоз несполучливи – един него другар даже се пробва да стреля с пушка зад Озбърн, с цел да го стресне.

„ Това ме изплаши ненапълно “, споделя страдалецът, „ само че не ме изплаши задоволително, че да спра. “

Само един доктор съумява да излекува Озбърн, само че цярът е краткотраен. Според списание Smithsonian, до момента в който е в Mayo Clinic, хълцането на Озбърн стопира, когато доктор го слага на висока доза въглероден оксид.

Лечението може и да е подействало, само че то постанова Озбърн да приема високи дози от отровния газ – което, несъмнено, не е целесъобразно. Така че той просто се научава да живее допустимо най-добре с хълцането си.

Д-р Али Сейфи

След десетилетия хълцане Чарлз се отказwa от търсенето на здравно лекуване. На този стадий той бе пътувал чак до Аляска в опит да откри отговори, само че разноските – и разочароващите резултати – поставят завършек на търсенето на лек.

Озбърн също се отхвърля от домашните илачи. След като историята му се появява във вестниците и по малкия екран, той получава хиляди писма, в които симпатични доброжелатели му споделят да масажира пръстите си или да приложи напън върху брадичката си…

Но при всяко предложение Озбърн дава отговор с: „ Опитах към този момент. “

Така пред него няма друга опция с изключение на да се научи да живее с хълцането. Лекарите изясняват, че звукът при хълцане не е обвързван с диафрагмата, а вместо това идва от гласните струни, които се затварят сред спазмите.

След като страда години наред, Озбърн се научава да не подвига звук, като диша.

Кевърн Коскович, който го познава в по-късните му години, споделя. „ Той опъваше гърдите си три или четири пъти всяка минута “, споделя Коскович. „ Можеш да кажеш, че хълца, само че не издаваше никакъв шум; просто се повдигаше – това е най-хубавият метод, по който мога да го опиша. “

Въпреки злополучното си положение Чарлз се дами два пъти, има осем деца и даже известно време е работил като аукционер. Той е решен да живее живота си пълноценно, макар хълцането и всички неприятности към него.

Джони Карсън

Хълцането може да е дразнещо за малко, само че непрекъснатото хълцане може да аргументи загуба на тегло, безсилие и проблеми с психологичното здраве – и Чарлз Озбърн изпитва тези рискове от първа ръка. По-късно в живота си, да вземем за пример, той към този момент е некадърен да преглъща храна – и в продължение на години би трябвало да смесва в миксер всичките си ястия.

След 56 години страдания, Озбърн споделя: „ Бих дал всичко, което имам на света, единствено да се спре. И продължава: „ Не знам какво би било да спра. Изключително мъчително е по този начин от самото начало. “

Въпреки че хълцането е подлудяващо, то трансформира Озбърн в дребна звезда. Той се появява в радио шоуто на Робърт Рипли „ Believe It or Not “ през 1936 година и в „ The Tonight Show Starring Johnny Carson “ през 1983 година

Между 29 и 96-годишна възраст Озбърн хълца общо към 430 милиона пъти… И тогава, един ден през юни 1990 година, хълцането внезапно стопира. Около година по-късно обаче Озбърн почива. Но най-малко последните месеци от живота му са, за благополучие, спокойни.