Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал най-малко една история от своя град, която буди смут, боязън или смях, когато я описваме. Градските митове носят всички белези на фолклора и постоянно даже не подозираме, че историята, която преразказваме, е точно подобен съвременен фолклор. „ Градски ”, несъмнено, е условно, тъй като историите се случват по пътища, гробища, планини и други „ местообитания ”. Но легенда е напълно на място – излъчена от уста на уста, може би неистинска, само че достоверна, без имена, тя заживява личен живот, поради тези, които имат вяра в нея и не престават да я преразказват на собствен ред.
За първи път „ градска легенда ” се употребява през 1981г. от американския учител по британски Ян Брунвалд. Той издава книга с персоналната си сбирка градски митове от Съединени американски щати, с което потвърждава, че фолклорът не е присъщ единствено за обичайните, неразвити от модерна позиция общества, нито е цялостна, към този момент приключена система, а непрекъснато актуализираща се с нови легенди и митове. Функцията му да възпитава и утешава, да предизвестява и защищава с механизмите на тайнственост, боязън, да придвижва груповото във времето, чувството за съгласуваност на хората, изключително през днешния ден в по- огромните градове, е непокътната и в модерният му вид.
Как се зараждат градските митове? Най- елементарни вицове, смешки, действителни случки или подочуто от новините – никой не може да хване началото или зрънцето истина в една градска легенда. Обикновеният анекдот с детайли на незнайно и мистериозно, само че наложително настоящ, с воин, който е „ братовчед на сестрата на моята някогашна шефка ”, само че в действителност може да е всеки – това са отличителните белези на една класическа градска легенда. Героите постоянно са систематизирани – туристи, клиенти на таксита, или всяка жена, която се прибира късно от работа и се движи по неосветена улица, тъй че повече хора да се припознаят в нея, деца, които играят на улицата. Последните са на необикновен прицел в градските митове – тяхната непорочност и фантазиране провокират още по-силен резултат върху слушателите. Концепцията „ в един елементарен ден, на един елементарен човек ” обезпечава дълголетието на легендата.
Легенда или просто слух? За разлика от слуховете, които са си с съответен воин, в градските митове имена не се загатват. Разпространените във всеки град истории за локалните чудаци и странни „ звезди ”, не са нищо повече от клюки. Чудатостта им и тяхната „ популярност ” поражда любознание у близките, те на собствен ред се пробват изясняват интервали от живота им или истории, които описват, по какъв начин са стигнали до това състояние. Като такива те могат да бъдат тествани и опровергани. Но историята на чакащото своя обичан момиче на бургаската гара, което се заменя през три години от ново, буди същински смесени усеща на тайнственост и необяснимост. Свидетелите, които настояват, че са виждали такова момиче, подхранват историята и тя печели от ден на ден фенове. Към това се прибавя и суетния блян да сме център на вниманието с някоя страховита и невероятна история. Като във всяка легенда, разказвачът постоянно прибавя някоя пресилена детайлност и по този начин „ измислицата ” придобива чудовищни размери.
В огромните мегаполиси, където има чудовищна градска анонимност, чувство за изолираност и висока престъпност, се основават многочислени градски митове с набожен, престъпен и сантиментален привкус. Те от своя страна са мотив за всеобща неуравновесеност, която води до напълно действителни последици, сходни на тези от историите и по този начин се завърта един обаян кръг.
Почти всеки ден чуваме по някоя градска легенда и без значение, дали им имаме вяра или не, те не стопират да ни стряскат и предизвикат. От „ Дама Пика ” през нашето детство, прекарано по летни лагери, през прословутият „ сос за дюнери ” до настоящото през днешния ден „ дете, което изчезва в мола ” – градската среда има, какво да опише на този, който е податлив да изслуша потайните й истории.
За първи път „ градска легенда ” се употребява през 1981г. от американския учител по британски Ян Брунвалд. Той издава книга с персоналната си сбирка градски митове от Съединени американски щати, с което потвърждава, че фолклорът не е присъщ единствено за обичайните, неразвити от модерна позиция общества, нито е цялостна, към този момент приключена система, а непрекъснато актуализираща се с нови легенди и митове. Функцията му да възпитава и утешава, да предизвестява и защищава с механизмите на тайнственост, боязън, да придвижва груповото във времето, чувството за съгласуваност на хората, изключително през днешния ден в по- огромните градове, е непокътната и в модерният му вид.
Как се зараждат градските митове? Най- елементарни вицове, смешки, действителни случки или подочуто от новините – никой не може да хване началото или зрънцето истина в една градска легенда. Обикновеният анекдот с детайли на незнайно и мистериозно, само че наложително настоящ, с воин, който е „ братовчед на сестрата на моята някогашна шефка ”, само че в действителност може да е всеки – това са отличителните белези на една класическа градска легенда. Героите постоянно са систематизирани – туристи, клиенти на таксита, или всяка жена, която се прибира късно от работа и се движи по неосветена улица, тъй че повече хора да се припознаят в нея, деца, които играят на улицата. Последните са на необикновен прицел в градските митове – тяхната непорочност и фантазиране провокират още по-силен резултат върху слушателите. Концепцията „ в един елементарен ден, на един елементарен човек ” обезпечава дълголетието на легендата.
Легенда или просто слух? За разлика от слуховете, които са си с съответен воин, в градските митове имена не се загатват. Разпространените във всеки град истории за локалните чудаци и странни „ звезди ”, не са нищо повече от клюки. Чудатостта им и тяхната „ популярност ” поражда любознание у близките, те на собствен ред се пробват изясняват интервали от живота им или истории, които описват, по какъв начин са стигнали до това състояние. Като такива те могат да бъдат тествани и опровергани. Но историята на чакащото своя обичан момиче на бургаската гара, което се заменя през три години от ново, буди същински смесени усеща на тайнственост и необяснимост. Свидетелите, които настояват, че са виждали такова момиче, подхранват историята и тя печели от ден на ден фенове. Към това се прибавя и суетния блян да сме център на вниманието с някоя страховита и невероятна история. Като във всяка легенда, разказвачът постоянно прибавя някоя пресилена детайлност и по този начин „ измислицата ” придобива чудовищни размери.
В огромните мегаполиси, където има чудовищна градска анонимност, чувство за изолираност и висока престъпност, се основават многочислени градски митове с набожен, престъпен и сантиментален привкус. Те от своя страна са мотив за всеобща неуравновесеност, която води до напълно действителни последици, сходни на тези от историите и по този начин се завърта един обаян кръг.
Почти всеки ден чуваме по някоя градска легенда и без значение, дали им имаме вяра или не, те не стопират да ни стряскат и предизвикат. От „ Дама Пика ” през нашето детство, прекарано по летни лагери, през прословутият „ сос за дюнери ” до настоящото през днешния ден „ дете, което изчезва в мола ” – градската среда има, какво да опише на този, който е податлив да изслуша потайните й истории.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ