Най-големият боен кораб на ХV век никога не влязъл в бой
Всеки е чувал по какъв начин шведският крал Густав II Адолф си фантазирал, че е корабен инженер и настойчиво се намесвал в процеса на строителство на флагмана „ Ваза ”. В резултат, още при първото повдигане на котвата корабът се преобърнал до стената на кея. Това е добре за днешните историци, които по този начин имат опция с детайлности да учат устройството на военните кораби от ХVІІ век; само че, естествено, било много неприятно за тогавашните военно-морски сили на Швеция.
Но основаването на сходни планове, които в края на краищата се оказвали безполезни, се случвало и преди – просто за тях се знае по-малко. Така, да вземем за пример, при започване на XV век британският крал Хенри V бил мощно усложнен – той непрекъснато трябвало да измисля нещо против съседите си, защото Стогодишната война била в разгара си и на континента непрекъснато изниквали неприятности. И Хенри, с цел да ограничи активността на съперника си в морето, почнал построяването на невъобразим по силата си флот. Ставало дума за градежа на 4 четири кораба, невиждано големи за Европа по това време.
Разбира се, китайците можело единствено да се смеят на техните размери, тъй като към този момент строели големи джонки с дължина 120 метра и ширина 30 метра. Но французите, по този начин или другояче, били впечатлени от британските кораби – това били модерните за това време караки с дължина 60 метра, които внушавали сериозен почит.
Последният от осъществената серия и най-големият бил корабът „ Грейс Дю “ („ Божия берекет “). Той бил и най-скъп от серията. Неговото строителство почнало през 1416 година – а през лятото на 1418 година към този момент вдигнал котва. И макар, че няма ясни описания (дори броят на мачтите не е явен – 2 или 3), е известно, че този транспортен съд бил считан за знамение на технологията по това време. От непокътнатите документи е ясно, че имал водоизместимост 1400 тона. Много скептици от по-късни времена смятали тази цифра за пресилване или печатна неточност – давали му най-вече 400 тона. За съпоставяне – „ Санта Мария “ на Христофор Колумб, издигната през 1460 година, имала водоизместимост 200 тона.
Обшивката на „ Грейс Дю “ се състояла от три пласта дъбови дъски, ситуирани с припокриване (клинкерна обшивка). До есента на 1418 година корабът бил подготвен. Той имал единствено 3 оръдия – всички с много непретенциозен диаметър, които били ситуирани върху палубата. Но голямата надстройка на носа се издигала толкоз високо, че подсигурила преимущество при абордаж против всеки съперник. По принцип, тогава силата на кораба се измервала не с броя оръдия, а с опцията да натовари повече стрелци с лъкове и арбалети – това бил основният метод за водене на морски борби.
Но изникнал непредвиден проблем. По това време французите били прогонени от Ламанша и в морето просто нямало работа за подобен застрашителен транспортен съд. Затова новият транспортен съд бил изпратен в тогавашната военноморска база на кралството – на река Хамбъл, докъдето го откарали на буксир. Там поставили надзирател да го охранява му. Повече от 20 години корабът не потрябвал и останал завързан за кея. А през 1439 година, в една лятна нощ по време на гръмотевична стихия, изгорен. Смята се, че бил ударен от гръмотевица. Още тогава имало догадка, че пазачът ограбил повереното му имущество, а по-късно изчакал уместно време и изгорил „ Грейс Дю “, с цел да прикрие закононарушението си. Загадката остава неизяснена до ден-днешен.
В речната кал се запазили останките на кораба. През 1933 година въпреки всичко ги измерили – и математическите калкулации посочили, че водоизместимостта му в действителност била 1400 тона.
