Всеки десети тийнейджър е с дигитална зависимост
Всеки десети младеж е с цифрова взаимозависимост. Над 90% от тях са с достъп до интернет през смарт телефоните, прекарват приблизително по 6 часа на ден в мрежите, сочи изследване на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве ", показано на конгрес тематика „ Детското мозъчно здраве в цифрова среда – къде свършва изгодата и стартира рискът ".
92% от запитаните седмокласници са дали отговор, че достъпът им до интернет е посредством телефона, като в образователни дни 35% от тях прекарват по 3–4 часа на ден с устройството. Всеки десети надвишава 6 часа на ден, а през уикендите и ваканциите този дял нараства до 22 на 100. Онлайн интензивността е доминирана от обществени мрежи и развлечения, до момента в който едвам 14% употребяват устройствата си за образователни цели. Instagram и TikTok са водещите платформи, а данните слагат акцент върху потребността от по-ефективен метод към цифровата хигиена. 40% от учениците осъзнават здравните опасности, 36% не могат да ги преценяват, а близо половината се дефинират като едва осведомени или незапознати.
Според проф. доктор Георги Ончев, зам.-председател на Българската психиатрична асоциация, рисковото потребление на екрани, над шест часа на ден, въздейства върху нервното развиване на децата, в това число върху способността им за централизация и внимание. „ При потреблението на обществени мрежи се следи свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на дейното. При засилено пасивно внимание се отделя допамин - невромедиатор, обвързван с любознанието и търсаческото държание. Когато обаче тези запаси се изчерпят, започваме да следим поява на тревога при децата ", изясни проф. Ончев. По думите му това води до нараснала зоркост към екраните за сметка на понижената сензитивност и ангажираност към заобикалящия действителен свят.
Аутизмът, експанзията, зависимостта, в това число цифровата, психосоматичните болести, имат общ корен - отсъствието и прочувствената самотност в свят, който усещаш като непознат, акцентира доктор Велислава Донкина, клиничен психолог и учител по психоанализа и психосоматика.
Нашата цел не е да се противопоставим на технологиите, а да сложим началото на осведомен, научно аргументиран и национално важен диалог за това по какъв начин децата могат да порастват в цифрова среда, без това да нарушава процесите на развиване, учене, сън, прочувствена регулация, другарство и психологично здраве, съобщи чл.-кор. проф. Николай Габровски, ръководител на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве ".
92% от запитаните седмокласници са дали отговор, че достъпът им до интернет е посредством телефона, като в образователни дни 35% от тях прекарват по 3–4 часа на ден с устройството. Всеки десети надвишава 6 часа на ден, а през уикендите и ваканциите този дял нараства до 22 на 100. Онлайн интензивността е доминирана от обществени мрежи и развлечения, до момента в който едвам 14% употребяват устройствата си за образователни цели. Instagram и TikTok са водещите платформи, а данните слагат акцент върху потребността от по-ефективен метод към цифровата хигиена. 40% от учениците осъзнават здравните опасности, 36% не могат да ги преценяват, а близо половината се дефинират като едва осведомени или незапознати.
Според проф. доктор Георги Ончев, зам.-председател на Българската психиатрична асоциация, рисковото потребление на екрани, над шест часа на ден, въздейства върху нервното развиване на децата, в това число върху способността им за централизация и внимание. „ При потреблението на обществени мрежи се следи свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на дейното. При засилено пасивно внимание се отделя допамин - невромедиатор, обвързван с любознанието и търсаческото държание. Когато обаче тези запаси се изчерпят, започваме да следим поява на тревога при децата ", изясни проф. Ончев. По думите му това води до нараснала зоркост към екраните за сметка на понижената сензитивност и ангажираност към заобикалящия действителен свят.
Аутизмът, експанзията, зависимостта, в това число цифровата, психосоматичните болести, имат общ корен - отсъствието и прочувствената самотност в свят, който усещаш като непознат, акцентира доктор Велислава Донкина, клиничен психолог и учител по психоанализа и психосоматика.
Нашата цел не е да се противопоставим на технологиите, а да сложим началото на осведомен, научно аргументиран и национално важен диалог за това по какъв начин децата могат да порастват в цифрова среда, без това да нарушава процесите на развиване, учене, сън, прочувствена регулация, другарство и психологично здраве, съобщи чл.-кор. проф. Николай Габровски, ръководител на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ