Кои професии най-често пращат пловдивчани в болничен
Всеки ден приблизително по 796 души от област Пловдив излизат в болничен, като на месечна база броят им набъбва до 16 728. По данни на Национален осигурителен институт за първите три месеца на 2021 година от работа по болест са отсъствали общо 50 185 пловдивчани. Времето, в което служащите са били неработоспособни, се е нараснало за година и половина. Те са отсъствали от офиса общо 450 840 дни. Жените се оказват по-болнави от мъжете. Всеки втори, който се е лекувал вкъщи, е бил от нежния пол. През последните години пък най-застрашените от заболявания специалности се оказват водачите, строителите, шивачите и IT експертите.
Родните служащи отсъстват от работа най-често поради болести на дихателните пътища, вирусни инфекции и болки в кръста. А през последната година и половина и поради карантина. След това се подреждат и уврежданията на междупрешленните дискове. " Рядко се разболявам. Дори и хремав и чувстващ се леко нерадушен съм ходил на работа, само че си признавам, че ми се е случвало да взимам и мним болничен. Тогава сменях работата и се местех от Пловдив в София. Помолих работодателя за два дни отпуск, с цел да си намеря квартира. Той не ми позволи и по тази причина отидох при прочут доктор за болничен. През предходната година за повторно употребих болничен, тъй като се заразих с ковид ", споделя 28-годишен пловдивчанин.
По данни на статистиката разноските за болнични са скочили с над 2.5 млн. лева за година и половина. Това обаче не се дължи толкоз на пандемията, колкото на по-високите заплати, които са взимали служащите. Докато през 2019 година приблизително на ден са получавали по 30 лева обезщетение, то през актуалната година прибират по 38 лева Най-много боледуваме през януари и февруари, демонстрират разбори на Национален осигурителен институт. Обезщетенията са 80% от прихода, на които се обезпечава човек. Най-масови са болничните с дълготрайност до 7 дни.
Според разбор на Национален осигурителен институт по-дълго от работното си място при болест отсъстват чиновниците на дребните компании, а при огромните корпорации – продължителността е по-малка. По-рядко от работното си място пък отсъстват младежите, като след навършване на 39 години на чиновниците им се налагало по-често да прибягват до болничен.
Родните служащи отсъстват от работа най-често поради болести на дихателните пътища, вирусни инфекции и болки в кръста. А през последната година и половина и поради карантина. След това се подреждат и уврежданията на междупрешленните дискове. " Рядко се разболявам. Дори и хремав и чувстващ се леко нерадушен съм ходил на работа, само че си признавам, че ми се е случвало да взимам и мним болничен. Тогава сменях работата и се местех от Пловдив в София. Помолих работодателя за два дни отпуск, с цел да си намеря квартира. Той не ми позволи и по тази причина отидох при прочут доктор за болничен. През предходната година за повторно употребих болничен, тъй като се заразих с ковид ", споделя 28-годишен пловдивчанин.
По данни на статистиката разноските за болнични са скочили с над 2.5 млн. лева за година и половина. Това обаче не се дължи толкоз на пандемията, колкото на по-високите заплати, които са взимали служащите. Докато през 2019 година приблизително на ден са получавали по 30 лева обезщетение, то през актуалната година прибират по 38 лева Най-много боледуваме през януари и февруари, демонстрират разбори на Национален осигурителен институт. Обезщетенията са 80% от прихода, на които се обезпечава човек. Най-масови са болничните с дълготрайност до 7 дни.
Според разбор на Национален осигурителен институт по-дълго от работното си място при болест отсъстват чиновниците на дребните компании, а при огромните корпорации – продължителността е по-малка. По-рядко от работното си място пък отсъстват младежите, като след навършване на 39 години на чиновниците им се налагало по-често да прибягват до болничен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ