Всеки ден се събуждам с въпроса короната корона ли е,

Всеки ден се разсънвам с въпроса короната корона ли е, или са рога. Покрай всички тия събития у нас и по света, става известно, научихме доста нови неща. Разбрахме, че хем можем си седнем на задните елементи най-малко за малко, хем можем да си стоим у дома повече, в сравнение с сме очаквали. Че можем да готвим. Че можем да се движим пешком, а освен с кола. И забелязахме, че " О, Боже - имало и други хора вкъщи "!
Интересен факт от националния живот, който изненада доста българи обаче, че оказа откритието, че имало Фонд на фондовете. Чудя се, тогава за какво не може да имаме министър на министрите и ръководител на ръководителите, кмет на кметовете и президент на президентите, да вземем за пример? Какво още научихме от короната? Разбрахме, че тя тая корона май, май не корона, ами са рога. Колко сплотени станаха жителите на блокове и кооперации. Съсед на съседа оказва помощ, а комшийката при потребност постоянно ръка протяга. Кризата с ковид сподели рогата на доста българи, спотайвали се добродушно до момента.
Всички станаха бунтари и тропнаха с ръка по масата, заявявайки, че им се нарушават права. Тук ще намеся апелът на волния Волен християните да излязат всеобщо по Великден. Може би, смелчагата ползва тактиката на упорството - когато кажеш на едно дете " не прави това ", то прави тъкмо противоположното. Ето, индивидът желал да помогне - " излезте ", в действителност, несъмнено е означавало " стойте си у дома ". Сега чакам от него, след всичко станало, да дефинира всеобщото пътешестване на жителите, макар възбраната, за масирана проведена терористична самоубийствена офанзива.
Ние, българите, сме царе във всичко. Умеем чудесно да се самозалъгваме, да се самобичуваме, да се самонаказваме. И го вършим мазохистично, като че ли на драго сърце. Никога не падаме по тил и не признаваме виновността си, не се подчиняваме, не одобряваме правила и правила. Ей по този начин - за спорта. Защото царете постоянно са прави. Еми, не е елементарно да си цар. Както знаем, тежка е царската корона. Толкова тежи изключително в този момент, когато се напъваме да измислим все по-нови и ексцентрични хрумвания по какъв начин да се самопрецакаме. А повода - тъй като цялата нация страда от едно общо заболяване - неземното самочувствие от величието да си притежател на КОРОНА(вируса) .
Автор: Моника Георгиева