Страстната седмица е
Всеки ден от Страстната седмица е наименуван популярен и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава посредством специфични богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се назовава "Велика " или "Страстна седмица ", т.е. Седмица на страданията, въведения към безконечния живот.
Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазар, тържествено посрещнат, влезнал в Йерусалим на Цветница, Той непринудено вървял малко по малко към предначертаната Си наложителност.
Всеки ден от Страстната седмица е наименуван популярен и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава посредством специфични богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата напомня последното престояване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е прекомерно наситено: правят се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им стартира още от петата или шестата седмица на Великия пост.
На Велики понеделник евангелистите ни описват по какъв начин Божият наследник влезнал в Йерусалимския храм и го намерил цялостен пълен с търговци. Обхванат от заветен яд, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
Във Велики понеделник Църквата популяризира св. патриарх Йосиф - наследник на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос.
Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в непознатата нему страна, той минал през голям брой премеждия, само че фараонът го направил втори по власт и състояние в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил малтретиран и страдал поради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над облика на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала откакто била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем наказани, в случай че не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
Вечерните богослужения на Велики понеделник и Велики вторник, когато се извършва „ Последование на Жениха” - напомнящо за величието и страданията на Небесния Жених Христос и приканващо към духовна зоркост.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени директиви, споделя притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за гениите. Христос прави пророчества за ориста на град Йерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в терзанието си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия наследник с Апостолите, по време на която Той им споделя, че един от тях ще Го съобщи. Юда излиза и Го предава, а през нощта против четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е доказана от Пилат Понтийски. В същата довечера, която съгласно еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат. Разпети петък е Денят на великите премеждия на Иисус. Христос приел смирено ориста си да бъде унижаван, обруган, бичуван, обичай с шамари, нагизден с венец от тръни на главата, нарамен и заставен да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота сред двама разбойници и издъхва в страдания. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Великата събота е Ден на недоволството и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово).
На идващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата стартира през нощта. Неделният ден е почнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в черква свещеникът изнася светлината и приканва вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, тъй като Христос е възкръснал.
Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се назовава "Велика " или "Страстна седмица ", т.е. Седмица на страданията, въведения към безконечния живот.
Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазар, тържествено посрещнат, влезнал в Йерусалим на Цветница, Той непринудено вървял малко по малко към предначертаната Си наложителност.
Всеки ден от Страстната седмица е наименуван популярен и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава посредством специфични богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата напомня последното престояване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е прекомерно наситено: правят се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им стартира още от петата или шестата седмица на Великия пост.
На Велики понеделник евангелистите ни описват по какъв начин Божият наследник влезнал в Йерусалимския храм и го намерил цялостен пълен с търговци. Обхванат от заветен яд, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
Във Велики понеделник Църквата популяризира св. патриарх Йосиф - наследник на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос.
Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в непознатата нему страна, той минал през голям брой премеждия, само че фараонът го направил втори по власт и състояние в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил малтретиран и страдал поради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над облика на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала откакто била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем наказани, в случай че не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
Вечерните богослужения на Велики понеделник и Велики вторник, когато се извършва „ Последование на Жениха” - напомнящо за величието и страданията на Небесния Жених Христос и приканващо към духовна зоркост.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени директиви, споделя притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за гениите. Христос прави пророчества за ориста на град Йерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в терзанието си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия наследник с Апостолите, по време на която Той им споделя, че един от тях ще Го съобщи. Юда излиза и Го предава, а през нощта против четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е доказана от Пилат Понтийски. В същата довечера, която съгласно еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат. Разпети петък е Денят на великите премеждия на Иисус. Христос приел смирено ориста си да бъде унижаван, обруган, бичуван, обичай с шамари, нагизден с венец от тръни на главата, нарамен и заставен да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота сред двама разбойници и издъхва в страдания. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Великата събота е Ден на недоволството и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово).
На идващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата стартира през нощта. Неделният ден е почнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в черква свещеникът изнася светлината и приканва вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, тъй като Христос е възкръснал.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ