Всеки ден от живота ни около 100 хиляди от нашите

Всеки ден от живота ни към 100 хиляди от нашите кафези се повреждат. Имаме механизми да ги изправим и спасим, само че след избрана възраст това става все по-трудно. Години наред Бьорн Шумахер от Университета в Кьолн изследва по какъв начин и по кое време тялото „ взема решение “ да включи режима на корекция и по кое време да продължи стареенето.

И прави теоретичен пробив. Открива в клетките ни протеинов комплекс. Кръстен е DREAM. Има ролята на спирачка. Когато се включи, клетките в тялото влизат в режим на икономисване на сила. С това обаче стопират и да поправят грешките, които се натрупат всеки ден в нашето ДНК от храната, мръсния въздух, напрежението или просто неточности при деленето на клетката. Ако тези спирачки се освободят, фантазията на мнозина да живеят по-дълго и да са по-здрави може и да се сбъдне.

„ Сега, посредством този основен регулатор DREAM, за първи път разполагаме с механизъм за фактически възстановяване на цялостната корекция на ДНК “, изясни Бьорн Шумахер пред bTV.

„ На процедура клетките, от които се ражда идващото потомство, половите кафези, яйцеклетката и сперматозоидите, поправят своята ДНК доста по-добре от другите кафези на тялото ни “, сподели още той и добави: „ Причината е, че нашето тяло би трябвало да бъде поддържано и поправяно единствено толкоз дълго, колкото е било належащо в нашата еволюционна история, с цел да създадем поколение – тъй като по-късно наследниците ни са тези, които не престават да възпроизвеждат генетичната информация. “

За откритието Шумахер изясни: „ Това, което установихме, е какво тъкмо лимитира възобновяване на ДНК в тялото ни, само че не и в зародишните кафези. Именно тук открихме така наречен „ DREAM комплекс “ – комплекс, който в соматичните, телесните кафези лимитира възобновяване, тъй като то не е належащо в толкоз огромна степен, до момента в който в яйцеклетките и сперматозоидите не го лимитира. Зародишните кафези имат доста, доста висока дарба за възобновяване на ДНК, тъй като всъщност са безсмъртни. “

Ако успеем да удължим живота на тялото, ще успеем ли да подмладим и мозъка, с неговите близо 90 милиарда неврона и стотици трилиона синаптични връзки, които построяват мрежа в голям мащаб?

Отговора професор Шумахер намира преди месец, в кръглия червей с неговите едвам 300 неврона и няколко дни живот: „ Успяхме да покажем, че някои неврони дегенерират доста по-рано от други. И въз основа на това открихме, че определящият развой е какъв брой протеини синтезират тези неврони, и успяхме да потиснем този развой и по този метод да запазим невроните живи. И по този начин успяхме да забавим процеса на стареене в невроните, да ги запазим живи и да предотвратим невродегенеративните процеси “, описа той.

Шумахер добави, че въз основата на сравняването на процеса на стареене при червея и човешкия мозък той и екипът му са създали компютърна симулация на медикаменти, посредством които към този момент могат да разпознават нови лекарства, способни да предотвратят невродегенерацията посредством закъснение на процеса на стареене в невроните.

„ За първи път в този момент, посредством така наречен DREAM комплекс, можем непосредствено да повлияем на възобновяване на ДНК – един от най-основните механизми на стареене. Затова съм доста оптимистичен, че можем да реализираме действителен прогрес “, показа ученият, само че означи: „ Но би трябвало да променим някои неща – да вземем за пример метода, по който практикуваме медицината. Трябва да се фокусираме върху предотвратяването на заболяванията, а освен да реагираме, откакто те към този момент са се развили. Необходимо е да преминем към превантивна медицина, вместо просто да лекуваме следствията. “