Всеки ден някой от дежурните лекари от Спешна помощ получава

...
Всеки ден някой от дежурните лекари от Спешна помощ получава
Коментари Харесай

Лекари от Спешна помощ: Постоянно има заплахи, но нищо не може да ни откаже от работата ни

Всеки ден някой от дежурните лекари от Спешна помощ получава опасност за живота и здравето си. Всяка седмица незабавен доктор е удрян от пациент. И става дума единствено за София.

Снимка: bTV
Агресията против лекари към този момент не е вест, всекидневие е. С този смут живеят хората, които всеки ден избавят човешки живот.

За ударите, обидите и наказванията – описват лекари от Центъра по Спешна здравна помощ в столицата.

Още от тръгването от у дома за дежурство постоянно мисълта е дали ще се върнеш на следващия ден, споделят лекарите.

„ Ние двамата, когато отиваме - отиваме да спасяваме човешки живот, да помогнем с каквото можем. Ние в действителност вършим всичко допустимо. И когато се обръщат към нас с хули, с едно надменно отношение, това не ни радва”, описаха още лекарите.

Снимка: bTV

Те обясниха, че заканите са доста повече, в сравнение с физическите контакти.

Буен Тодоров работи от 2000 в Спешна помощ. Надя Ангелова е фелдшер от 31 години в Спешна помощ-София.

„ Тук, на процедура е цялата медицина. Имаме всевъзможни случаи - от психиатрични, до раждания, до тежки контузии, инфаркти. Това е едно огромно предизвикателство, в което постоянно има доста адреналин. И тук съвсем на всеки случай, се доказваш какво можеш. При състояние, че си сам”, сподели Буен Тодоров.
Снимка: bTV

„ Човек би трябвало да има специалност по предопределение, а моето предопределение е това. В Бърза помощ работя от доста години, работя сама, раждали са в ръцете ми, умирали са, спасявала съм човешки живот. Удовлетворението, което получавам, адреналинът - в никоя друга специалност няма да го има. Никоя друга специалност не е толкоз признателна и в никоя друга специалност ние не чуваме най-човешкото, откровеното " Благодаря! " ”, означи Надя Ангелова.

Тя описа и за случай, в който едвам не е умряла и че са я нападали доста пъти.
Очи в очи със гибелта: Предизвикателството да бъдеш доктор в столичната Спешна помощ Д-р Владимир Кръстев е един от първите, които идват на мястото на злополуката край Своге, в която преди месец починаха 17 души
„ Един наркозависим едвам не ме преби. Беше към този момент посинял, беше предозирал, съумях да го изведа от това положение. В момента, в който той отвори очи, посегна с юмруците към мен, аз съумях да избягам, само че ми останах вътре чантите, папката… той като хукна към този момент да ни гони, да ни бие - аз бях ту в колата за спешна помощ, ту зад колата за спешна помощ. Докато пристигна полицията, ние успяхме да избягаме”, сподели Надя.

Снимка: bTV

„ 6 юни, на нощно дежурство, 2014 година. Тогава ме изпратиха в село Ботунец. Една жена на към 35-6 години с епилептични пристъпи. Мъжът й беше до нея, беше използвал алкохол, викаше. И аз й направих диазепам. Тогава тя извика, че я е заболяло мястото, на което съм направил инжекцията. " Аз ще те убия ", не знам какво си. И тя с ръката ми бутна досието - имаме едни папки, в които е цялата ни документи. И всички листа се пръснаха по пода. И аз клекнах и се наведох да си ги групирам, тъй като това ми е документите. И тогава, някъде откъм гърба, не мъжът й, тъй като той беше толкоз пийнал, че не можеше да стане, някакви две момчета, на към 20-22 години, ме удариха на 2 места и избягаха”, описа Буен.

Снимка: bTV

Надя пък си спомни също заплашителен случай:

„ На различен един адрес, откакто прегледах бащата на една жена, тя се обърна и ми сподели " Мъртва си, от тук няма да излезеш! ".

Надя бе безапелационна, че Спешна помощ не е място за слаби характери и бе безапелационна, че не губи вяра.

„ Ние работим! Наистина работим! За тези 12 часа, ние се прибираме изцедени! Понякога, заран след нощна промяна, чувствам, че задрямвам с отворени очи в автобуса”, показа лекарката и означи, че глобите за нападателите на медици би трябвало да са огромни.

Снимка: bTV
„ А всички тези, които протягат ръка на нас, за тях в действителност глобите би трябвало да бъдат огромни, не санкции! Трябва да има, както в миналото имаше в София - тухларна. Работят по 10 дни в тухларната и той ще знае идващия път, че като тръгне против мен да ме удари или да ме напсува и да се държи жестоко, аз няма да оказа помощ. Ще се обърна, ще извикам полиция и ще го заведат”, разяснява Надя.

„ Глобата, за България най-малко, не е ефикасна. Да има наказания, да не може тези хора да си разрешават такива неща. И някаква разяснителна акция да има, на този човек да му се втълпи в главата, че не е това методът да се окаже по-добра здравна помощ - със закани, принуждения, ти това ще направиш. Ами аз знам какво би трябвало да направя, като го видя! Първо би трябвало да се ползва закона. Второ - би трябвало да има образование, просвета и образование”, счита Буен.

И макар компликациите, той съобщи, че нищи не би могло да го откаже от работата.

Снимка: bTV
„ Просто като си свършиш работата - все едно изкачваш някакъв връх - такова самочувствие имаш”, показа медикът от Спешна помощ.

„ Моралното задоволство остава. Това е. Не приказваме нито за възнаграждение, нито за часове работа, приказвам за това, че когато съм съумяла да оказа помощ, аз се усещам доста добре. Нали знаете, че същинското положително е тогава, когато ти самият се чувстваш добре, че си помогнал”, сподели Надя.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР