10 съвременни български книги, които заслужават да бъдат прочетени
Всеки ден някъде в страната един ръкопис на български създател се трансформира в разказ. Става следващата капка в едно голямо море от книги, в което читателят може да се удави в опит да стигне до нещо качествено и прелестно за четене. Нещо, което е надалеч от комерса и фактически дава храна за мозъка.
На вашето внимание представям 10 модерни български романа, които заслужават да бъдат прочетени.
1. „ 18% сиво “
Захари Карабашлиев
Това е лек, прелестен и завладяващ разказ, който не натоварва със сюжета си. Книгата съчетава два живота – две линии в едно. В едната създателят споделя за един мъж и младостта му в България, когато среща любовта на живота си, а във втория показва късния интервал на същия герои, когато е в Америка, а нея към този момент я няма.
Макар на пръв взор да наподобява като че ли сюжета ще отегчи с разсъждения за емигрирането от България, това не се случва. Съвременният, интелигентен и пресен жанр на Кабашлиев прави четенето много по-леко от предстоящото.
2. „ Мравки и богове “
Стефан Цанев
Стефан Цанев е една от актуалните български литературни митове, чиито имена са познати за всички. Романът „ Мравки и богове “ разпъва на кръст ХХ век, оставяйки личните убеждения на читателя да стават все по-незначителни.
Книгата показва един век, следващият в българската история, даже не най-мрачният вероятно. Но сигурно най-братоубийственият, най-страшният, с ясното осъзнаване, че това, което един народ самичък може да си причини, никоя външна мощ не може.
През драмата на едно градче, Стефан Цанев споделя за драмата на цялостен един народ, подготвен лудо да раздира месото от личното си тяло. И всичко това без създателят да заема съответна политическа позиция.
3. „ На изток от запада “
Мирослав Пенков
Сборникът с разкази още с излизането си се отправи към графата „ наложителни “. Не единствено тъй като донесе на Пенков международно самопризнание и няколко престижни награди, а и тъй като в историите му има всичко, поднесено с безспорен талант и прелестно чувство за жанр.
Някои от разказите са исторически, други се развиват в днешно време. Някои са емигрантски, други сантиментални. Някои са общ брой от всичко изброено.
4. „ Възвишение “
Милен Русков
Когато говорим за исторически романи, няма как да не се сетим за „ Възвишение “ – книгата на Милен Русков, която въодушеви театрална пиеса и филм. Няколко години тя се нарежда сред най-продаваните български заглавия и донесе на създателя си не една-две престижни награди.
Литературните ѝ качества не са загадка за никого, а сюжетът ще ви отнесе чак в ера на българското Възраждане. Двама полуреволюционери – полуразбойници вземат участие в арабаконашкия обир, което е единствено началото на множеството им премеждия.
Историята е разказана с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко наподобява по несравним метод смешно и очарователно.
5. „ Майките “
Теодора Димова
В анотацията към книгата написа: „ Едва ли Теодора Димова би могла да пожелае на читателите си прелестно четене, защото нейният разказ е зов и горестен укор от името на всичко това, което се опитваме да загърбим и да забравим “.
И ние безусловно ще се съгласим с това, защото персоналните истории, които Димова представя в „ Майките “, няма по какъв начин да не развълнуват и най-коравосърдечния читател. И то по една единствена причина – всеки един от нас вижда тези истории всеки ден пред очите си, сблъсква се с тях и ги подминава. Димова обаче ни прави преки очевидци на няколко човешки драми.
6. „ Естествен разказ “
Георги Господинов
Романът е преведен на повече от 15 езика, като се радва на извънреден триумф в целия свят. Критици назовават книгата „ малък изискан шедьовър “, „ земен и едновременно интелектуален “, но това, което „ Естествен разказ “ ще ви впечатли не е нито едно от двете.
Ще се влюбите в него, поради леката и естествена откровеност в думите на Господинов, който като че ли сяда с читателя на по чашка и споделя, изповядва се.
7. „ Калуня-каля “
Георги Божинов
Всъщност „ Калуня-каля “ излиза през 1988 година, но потъва в тотална давност, до момента в който през 2015 година романът не беше преиздаден и няколко седмици по ред бе измежду най-продаваните издания у нас изобщо. Ето по тази причина попада в ранглиста на българските книги от последните години – за някои, може би, не справедливо, само че въпреки всичко книгата има значителни качества.
Романът пресъздава смутното време в Родопите преди, по време и след Априлското въстание. За разлика от преобладаващата литература по тематиката Георги Божинов избира необикновена позиция – тази на българите-мохамедани. Критици сравняват историята с „ Железния светилник “ на Димитър Талев, само че след като привършите „ Калуня-каля “ сами ще прецените дали е по този начин.
8. „ Мисия Лондон “
Алек Попов
Тази книга може да ви разплаче от смях. След излизането ѝ Алек Попов бе сравняван със своя съименник Алеко Константинов и не без съображение, защото стилът му е също толкоз лек и достъпен.
Ситуациите, разказани в романа, са си типично български, а тук-там хуморът е по английски методичен. Всичко това пролича частично и във кино лентата по книгата, който към момента е измежду най-успешните български кинозаглавия.
9. „ Английският комшия “
Михаил Вешим
Още един комичен и прям разказ за българските нрави, който няма да ви остави безучастни към историята. Тя се развива в село Плодородно, някъде в България, където жителите му са хора в разцвета на силите си, само че желанието им за работа е в крах.
Те не желаят да печелят от земята си, а от тотото. Затова доматите им са турски, морковите – македонски, а ракията – шотландска, която се сервира в местния бар „ Лондон “, където постоянен посетител е българинът Нотингам Форест. Цялата идилия се трансформира, когато в селцето пристига същински англичанин…
Михаил Вешим ще ви забавлява същински, до момента в който постепенно и неусетно осмива действителността у нас.
10. „ НаЖивоОтСофия “
Александър Шпатов
Няма как в тази къса колекция да не попадне и този пресен, занимателен и леко провокиращ сборник с разкази, който ще ви разходи из всяко затънтено кътче на столицата. Александър Шпатов определено успя да притегли вниманието на литературната аудитория още с дебюта си.
Той сподели прелестен жанр, дарба да увлича читателя и да го води в разнообразни направления – от апартамент в Надежда до пилоните на НДК. „ Винаги съм живял в София, споделя Шпатов, няма защо друго да пиша, с изключение на за града ни. “ Бихме добавили – нямаме нищо срещу.
