Инж. Алекси Кесяков, бивш шеф на КАТ : Катаджията в храстите пречи само на шофьора, готов да удари дървото
Всеки ден ни заливат с новините за следващите жертви на пътя – умират хора, тръгнали на отмора или на работа, с проекти за деня и за бъдещето си. Загиват деца, почернените им родители излизат на митинги, а депутати, министри, магистрати се кълнат пред тях: " Вземаме ограничения против войната по пътищата! ". И възраждат едни и същи отхвърлени от години законопроекти, с които се подвигат санкциите, на служителите на реда позволяват да патрулират с цивилни коли и да си крият по храстите, че дори ще им дадат и правото сами на пътя да вземат решение дали да глобяват, или напряко да прибират рушвета по джобовете на униформата си. За тези и други въпроси, които възмущават водачите, потърсихме за диалог някогашния началник на КАТ инж. Алекси Кесяков, който познаваме от години като справедлив човек, който не се поддава на неочаквани загуби на разум, по този начин присъщи за политиците.
- Инж. Кесяков, този Великден, а и за първите месеци от началото на годината има повече починали от предходната година. Защо сякаш непрестанно се вземат ограничения и от заран до вечер ни разправят за какви ли не акции, а броят на убитите и ранените на пътя не понижава?
- Към момента има 1 погубен повече по отношение на предходната година за същия интервал. Ние не можем да абсолютизираме, тъй като към този момент реализираме най-ниския резултат на починали за последните 70 години. Така че, има позитивни неща, само че огромна част от хората можеха да не загинат, в случай че нещо се прави. Не може да се концентрираме единствено върху пътната инфраструктура, единствено върху КАТ. Най-бързото, което можем да променим, е държанието на хората, като ги убеждаваме, че те ще си изгубят здравето и живота. Пътната инфраструктура е скъпо струващо оборудване, това са трилиони евро, не може да се оправи от през днешния ден за на следващия ден.
- Какво значи от през днешния ден за на следващия ден, пътищата ни са в окаяно положение от доста години?
- Тези, които възнамеряват, или нямат средства, или нещо е сбъркано в планирането. Ако се вгледаме в маркировката, тя по принцип в огромна си част липсва, или е включена в някакви други пера. Според мене тя би трябвало да се изведе като независима активност и като пристигна пролетта би трябвало да се стартира да се маркира, а не да се чакат студените и дъждовни дни.
- Ние в действителност нямаме същински автомагистрали, на доста места те са по-лоши от второразреден път – дупки, неравности, надиплен асфалт. Къде са милионите, отпускани за тях - и за градеж, и за поправки?
- Така е, само че въпреки всичко не е ясно дали има задоволително средства. Ние, които сме в профил, приказваме, само че институциите мълчат – АПИ, Пътна полиция. Може би някой не им позволява да приказват. А те би трябвало да го вършат, да кажат – това е ситуацията, внимавайте. Във всяка институция има хора, които си правят съзнателно работата и те не са малко. Но аз желая да се спра на това, че настъпиха позитивни промени и броят на жертвите на пътя понижават. През 1990 година са починали 1567 души. Това е най-голямата цифра, откогато се води статистика в страната. През предходната година са 479. Шведите са измислили интегрирания метод, където има 3 правилото. Първо – признават, че човек прави неточности, второ – човешкото тяло доста елементарно се троши и трето – сигурността е споделена отговорност сред институциите и участниците в придвижването. А ние приказваме за обособените извършители и желаеме да им откъснем главите. Но няма човек, който да тръгне да пътува и да желае да сгази някого или да катастрофира. На пътя са застрашени животът, здравето и свободата на човек. При тежко ПТП никой не може да мине метър. Катастрофата е като остаряла българска врата, която се отваря в едната посока, само че назад не се отваря и след нея животът е ужасяващ. Този, който пие и кара, го прави измежду близки и другари и никой не му обръща внимание. Трябва да реагираме по-навреме и това би трябвало да се насажда на хората.
- Постоянно се покачват санкциите, а резултат няма. Какъв е методът тогава да се спре касапницата на пътя?
- Някакъв резултат има, само че с санкции не може да се възпита човек. Донякъде санкцията го възпира, тъй като му протяга ръка на фамилния бюджет. Преди години вкарахме от немския закон наказването, че в случай че превишиш скростта с 30 км/ч, да ти вземат книжката за месец, с 40 км/ч – 2 месеца, с 50 км/ч – за 3 месеца. След това обаче го анулираха, тъй че с санкции не може да се получи образование на индивида. Някъде по света, като му лишават книжката, му оферират да отиде да се образова, психолози малко да му извърнат манталитета и му се приспада част от наказването, в случай че си заплати този курс за образование. Тука имаме загуба на точки, само че при тези ни курсове за образование няма психолози. Като изтече наказването на нарушителя, той си взима книжката и продължава по-старому. Животът на човек е „ от “ и „ до “. Когато се роди детето, то поема въздух. Това дишане е връзка на тялото с околното пространство. А на пътя човек доста елементарно може да си загуби дишането. Така че поучавам всички, когато са ядосани да поемат въздух, да се приземят малко и да почнат да се пазят. Пазете си дишането, хора!
- Какво желае КАТ – да няма убити на пътя или да събере повече санкции? Защото се основава усещането, че второто май им е по-важно.
- Този, който обича да нарушава, той си заплаща за удоволствието. Глобите не могат да компенсират това, че до 18 години има съществени пропуски във възпитанието и образованието на децата в това отношение. Ние в този момент се занимаваме с курсовете за подготовка на водачите. Но човек влиза там с избран нрав, отношение, дисциплинираност и излиза със същото отношение, само че единствено че с брошура. Да се вгледаме в родовата памет, има ли там нещо? Защото детето кой да го научи на сигурност? Първото образование като го вземем със столчето от родилния дом. Или бременната му майка си постави колан за бременни.
- Не е единствено до родова памет, тъй като Гърция, която беше на едно от първите места по починали на пътя, от дълго време мина на 10-то и 12-то, а ние сме на първо или второ място в Европа.
- Родовата памет не трябва да я пропущаме, само че тя върви редом с всички други ограничения – наказания, санкции, пътна инфраструктура, както и с възпитанието. Повечето от нас дълго време живеят на пътя. Ние с вас, дето не сме транспортни служащи, през днешния ден употребяваме автомобила 1-2 часа. И като съберем тези часове за целия живот се оказва, че 8 години живеем на пътя. Това изисква знания, тъй като човек би трябвало да се пази. Кой е жертва на пътя? Човешкото тяло. А то елементарно се поврежда. Управлението на кинетичната сила, която е в автомобила, е доста значимо, тъй като то е възприятие да управляваш някакъв звяр, който ще те изяде, в случай че не го правиш вярно.
- Камерите за надзор задоволителни ли са и не би трябвало ли те да са очевидни, а не скрити?
- Преди всичко човек би трябвало да мисли за себе си, а камери би трябвало да има и очевидни, и скрити, както е на всички места. Като стане дума за тежка злополука, ние сме доста чувствителни и започваме да недоволстваме. Като стане дума за някакви ограничения, недоволстваме още повече. Ние сега приказваме, че в сигурността, оценена с убитите на 1 000 000 поданици, ние сме много над междинното. От някои страни в Европейски Съюз сме три пъти по-зле. Обаче тези числа не са нереални. Те са отражение на положението на пътната инфраструктура, на автомобилния парк, държанието на хората, качеството на здравната помощ. През 1965 година тези страни, които в този момент са най-добре, са били с 2-3 пъти по-голяма смъртност на пътя от нас. През този интервал те са създали нещо и ние би трябвало да забележим какво и да се помъчим да го създадем, да откраднем концепцията, решението и да го прилагаме бързо. Има европейски и международен опит, може да се влага по-сериозно в образованието на хората. На пътя е доста значимо отношението на хората. Ако човек е решил да скочи от 10-ия етаж, какво се прави? Отиват родственици, психолози, пожарникари, които опъват платно, с цел да не се убие индивидът. И всички се пробват да го разубедят. Ако човек се удари със 140 км/ч на пътя, следствията ще са такива, все едно е паднал от 77 метра. Контролът е външен, значим е и самоконтролът, човек да се пребори със себе си.
- Ще престанат ли най-сетне пътните служители на реда да се крият в храстите? Не е ли по-дисциплиниращо, в случай че хората виждат, че има надзор?
- Кой недоволства от служителите на реда в храстите? Нарушителите. Ако човек съблюдава разпоредбите за придвижване, катаджиите ще настинат в храстите, ще ги хване бронхопневмония. Това е първи въпрос. Заради публичното мнение против КАТ в храстите администрацията се юрка и вика – излизайте оттова. А водачите изпочупиха дърветата – всяка година има 1500 удара в дърво. Катаджията в храстите им пречи, а дърветата не им пречат. Трябва да има очевиден и неявен надзор. Целта е да поправяме държанието на тези, които нарушават, тъй като те доста постоянно убиват други хора. Шофьорите се тормозят и борят против санкциите, а имат държание, което ще им счупи главата. Защото след злополуката втора опция няма. Трябва да има самодисциплина и бранене, както се пазим от всичко.
- А пътните служители на реда не злоупотребяват ли с по този начин наречената несъобразена скорост, не я ли употребяват, с цел да хвърлят всичката виновност на водача?
- Много виканица се подвига за несъобразената скорост, всеки желае да я махнем, щото катаджиите се сещали за нея, когато няма какво друго да измислят. Актове за несъобразена скорост се пишат единствено след злополука. Този член съществува във всички страни, той е по Виенската спогодба. Скоростта би трябвало да се преценява с настилката, времето, с всичко. Има 2 скорости – едната е оптимално позволената, а другата е безвредната, когато мога да мина безвредно. Вали сняг – понижи, вали дъжд – понижи, идва завой – понижи, мрачно е – понижи. С 5 км/ч по-ниска скорост да караме, ще спасим доста хора. Преди доста години вашият основен редактор Петьо Блъсков като млад публицист измисли опит. Два автомобила по едно и също време потеглиха от София за Бургас. Единият спазваше всички правила, другият ги нарушаваше, в това число и скоростта. Автомобилите дойдоха с разлика от 15-20 минути. За кави са били всички тези нарушавания - за едно нищо и никакво време разлика. Скоростта е главният индикатор, ние към нея се отнасяме доста надменно, а тя убива хората. Защото хората умират от удара, а той се образува от силата на кинетичната сила. Малко нарастване на скоростта – по-големи бели. Пияните и надрусаните не могат да правят оценка ситуацията, постепенно реагират и кинетичната сила по-лесно ги бие. Когато тръгнеш да пътуваш, огледай си тялото и в случай че искаш да нарушаваш разпоредбите за придвижване, жертвай някаква част от него. Най-лесно е, като не ползваш колан да си счупиш носа. Така че човек би трябвало да пази тялото си, което ни е обещано по рождение, друго няма да получим.
- Ще помогне ли срещу войната на пътя засичането на по този начин наречена междинна скорост?
- Това не е война, на война хората целеустремено се избиват. Нас ни избива незнанието. Никой не желае да загуби здравето и живота си, не желае да убие роднините си, само че кара по този начин, че може да го направи. Трябва освен да наказваме откакто към този момент злополуката е реалност, а да се опитаме да я предотвратим. Що се отнася до междинната скорост, с всичко, което разгласяваме, че се прави, човек се преценява.
- Има концепция да се вкара катаджия 3 в 1 на пътя - той те стопира за нарушаването, издава ти акт и дефинира санкцията, най-после ти дава пос устройство напряко да я платиш. Това няма ли да даде подтик на корупцията?
- Ако имаш пари да си платиш на място. Ситуацията е следната – сега Пътната полиция и евентуално и Автомобилната администрация са оборудвани и могат да ти разпечатат наказателното разпореждане на място. Ако за дадени нарушавания се реши, че санкцията ще е тъкмо избрана цифра, може да се завърши на място, както с фишовете. Що се отнася до корупцията, нарушителят ще заплати на терминала, няма да дава пари на ръка. Ако няма карта, ще си заплати след това в банката. Въпросът е да се стартира отнякъде, тъй като по-голямата част от хората не желаят да се разправят с полиции, с данъчни, желаят да си платят санкцията и да им се махне от главата. Сега и в България се получава информация по вайбъра, както е в някои страни. Нарушаваш сега и след 2 минути получаваш известие на мобилния си телефон информация за това. За да знаеш, че в случай че караш по този начин, до момента в който идеш до Бургас да вземем за пример, можеш да инкасираш 5 санкции по 400 лева Що се отнася до корупцията, това са все взаимоотношения, преди да стане белята. Ние го плашим с санкции, с отнемане, с конфискуване, а този човек не се тормози, че ще му се откъсне главата. Не можем да избягаме тотално от корупцията, само че това е въпрос на система – по какъв начин се следи, какво се прави против нея. Корупцията е и в нормативната база, по този начин е написана, че да може да има. А може да се напишат законите по този начин, че да няма корупция.
Нашият посетител
Инж. Алекси Кесяков е приключил Техническия университет в София. Работил е в Института по криминология по проблемите на придвижването. Бил е шеф на КАТ - направление „ Пътна полиция “ и шеф на Държавната обществено-консултативна комисия по проблемите на сигурността на придвижването по пътищата. В момента е зам.-председател на Управителния съвет на Асоциацията на полицейските началници.
trud.bg
- Инж. Кесяков, този Великден, а и за първите месеци от началото на годината има повече починали от предходната година. Защо сякаш непрестанно се вземат ограничения и от заран до вечер ни разправят за какви ли не акции, а броят на убитите и ранените на пътя не понижава?
- Към момента има 1 погубен повече по отношение на предходната година за същия интервал. Ние не можем да абсолютизираме, тъй като към този момент реализираме най-ниския резултат на починали за последните 70 години. Така че, има позитивни неща, само че огромна част от хората можеха да не загинат, в случай че нещо се прави. Не може да се концентрираме единствено върху пътната инфраструктура, единствено върху КАТ. Най-бързото, което можем да променим, е държанието на хората, като ги убеждаваме, че те ще си изгубят здравето и живота. Пътната инфраструктура е скъпо струващо оборудване, това са трилиони евро, не може да се оправи от през днешния ден за на следващия ден.
- Какво значи от през днешния ден за на следващия ден, пътищата ни са в окаяно положение от доста години?
- Тези, които възнамеряват, или нямат средства, или нещо е сбъркано в планирането. Ако се вгледаме в маркировката, тя по принцип в огромна си част липсва, или е включена в някакви други пера. Според мене тя би трябвало да се изведе като независима активност и като пристигна пролетта би трябвало да се стартира да се маркира, а не да се чакат студените и дъждовни дни.
- Ние в действителност нямаме същински автомагистрали, на доста места те са по-лоши от второразреден път – дупки, неравности, надиплен асфалт. Къде са милионите, отпускани за тях - и за градеж, и за поправки?
- Така е, само че въпреки всичко не е ясно дали има задоволително средства. Ние, които сме в профил, приказваме, само че институциите мълчат – АПИ, Пътна полиция. Може би някой не им позволява да приказват. А те би трябвало да го вършат, да кажат – това е ситуацията, внимавайте. Във всяка институция има хора, които си правят съзнателно работата и те не са малко. Но аз желая да се спра на това, че настъпиха позитивни промени и броят на жертвите на пътя понижават. През 1990 година са починали 1567 души. Това е най-голямата цифра, откогато се води статистика в страната. През предходната година са 479. Шведите са измислили интегрирания метод, където има 3 правилото. Първо – признават, че човек прави неточности, второ – човешкото тяло доста елементарно се троши и трето – сигурността е споделена отговорност сред институциите и участниците в придвижването. А ние приказваме за обособените извършители и желаеме да им откъснем главите. Но няма човек, който да тръгне да пътува и да желае да сгази някого или да катастрофира. На пътя са застрашени животът, здравето и свободата на човек. При тежко ПТП никой не може да мине метър. Катастрофата е като остаряла българска врата, която се отваря в едната посока, само че назад не се отваря и след нея животът е ужасяващ. Този, който пие и кара, го прави измежду близки и другари и никой не му обръща внимание. Трябва да реагираме по-навреме и това би трябвало да се насажда на хората.
- Постоянно се покачват санкциите, а резултат няма. Какъв е методът тогава да се спре касапницата на пътя?
- Някакъв резултат има, само че с санкции не може да се възпита човек. Донякъде санкцията го възпира, тъй като му протяга ръка на фамилния бюджет. Преди години вкарахме от немския закон наказването, че в случай че превишиш скростта с 30 км/ч, да ти вземат книжката за месец, с 40 км/ч – 2 месеца, с 50 км/ч – за 3 месеца. След това обаче го анулираха, тъй че с санкции не може да се получи образование на индивида. Някъде по света, като му лишават книжката, му оферират да отиде да се образова, психолози малко да му извърнат манталитета и му се приспада част от наказването, в случай че си заплати този курс за образование. Тука имаме загуба на точки, само че при тези ни курсове за образование няма психолози. Като изтече наказването на нарушителя, той си взима книжката и продължава по-старому. Животът на човек е „ от “ и „ до “. Когато се роди детето, то поема въздух. Това дишане е връзка на тялото с околното пространство. А на пътя човек доста елементарно може да си загуби дишането. Така че поучавам всички, когато са ядосани да поемат въздух, да се приземят малко и да почнат да се пазят. Пазете си дишането, хора!
- Какво желае КАТ – да няма убити на пътя или да събере повече санкции? Защото се основава усещането, че второто май им е по-важно.
- Този, който обича да нарушава, той си заплаща за удоволствието. Глобите не могат да компенсират това, че до 18 години има съществени пропуски във възпитанието и образованието на децата в това отношение. Ние в този момент се занимаваме с курсовете за подготовка на водачите. Но човек влиза там с избран нрав, отношение, дисциплинираност и излиза със същото отношение, само че единствено че с брошура. Да се вгледаме в родовата памет, има ли там нещо? Защото детето кой да го научи на сигурност? Първото образование като го вземем със столчето от родилния дом. Или бременната му майка си постави колан за бременни.
- Не е единствено до родова памет, тъй като Гърция, която беше на едно от първите места по починали на пътя, от дълго време мина на 10-то и 12-то, а ние сме на първо или второ място в Европа.
- Родовата памет не трябва да я пропущаме, само че тя върви редом с всички други ограничения – наказания, санкции, пътна инфраструктура, както и с възпитанието. Повечето от нас дълго време живеят на пътя. Ние с вас, дето не сме транспортни служащи, през днешния ден употребяваме автомобила 1-2 часа. И като съберем тези часове за целия живот се оказва, че 8 години живеем на пътя. Това изисква знания, тъй като човек би трябвало да се пази. Кой е жертва на пътя? Човешкото тяло. А то елементарно се поврежда. Управлението на кинетичната сила, която е в автомобила, е доста значимо, тъй като то е възприятие да управляваш някакъв звяр, който ще те изяде, в случай че не го правиш вярно.
- Камерите за надзор задоволителни ли са и не би трябвало ли те да са очевидни, а не скрити?
- Преди всичко човек би трябвало да мисли за себе си, а камери би трябвало да има и очевидни, и скрити, както е на всички места. Като стане дума за тежка злополука, ние сме доста чувствителни и започваме да недоволстваме. Като стане дума за някакви ограничения, недоволстваме още повече. Ние сега приказваме, че в сигурността, оценена с убитите на 1 000 000 поданици, ние сме много над междинното. От някои страни в Европейски Съюз сме три пъти по-зле. Обаче тези числа не са нереални. Те са отражение на положението на пътната инфраструктура, на автомобилния парк, държанието на хората, качеството на здравната помощ. През 1965 година тези страни, които в този момент са най-добре, са били с 2-3 пъти по-голяма смъртност на пътя от нас. През този интервал те са създали нещо и ние би трябвало да забележим какво и да се помъчим да го създадем, да откраднем концепцията, решението и да го прилагаме бързо. Има европейски и международен опит, може да се влага по-сериозно в образованието на хората. На пътя е доста значимо отношението на хората. Ако човек е решил да скочи от 10-ия етаж, какво се прави? Отиват родственици, психолози, пожарникари, които опъват платно, с цел да не се убие индивидът. И всички се пробват да го разубедят. Ако човек се удари със 140 км/ч на пътя, следствията ще са такива, все едно е паднал от 77 метра. Контролът е външен, значим е и самоконтролът, човек да се пребори със себе си.
- Ще престанат ли най-сетне пътните служители на реда да се крият в храстите? Не е ли по-дисциплиниращо, в случай че хората виждат, че има надзор?
- Кой недоволства от служителите на реда в храстите? Нарушителите. Ако човек съблюдава разпоредбите за придвижване, катаджиите ще настинат в храстите, ще ги хване бронхопневмония. Това е първи въпрос. Заради публичното мнение против КАТ в храстите администрацията се юрка и вика – излизайте оттова. А водачите изпочупиха дърветата – всяка година има 1500 удара в дърво. Катаджията в храстите им пречи, а дърветата не им пречат. Трябва да има очевиден и неявен надзор. Целта е да поправяме държанието на тези, които нарушават, тъй като те доста постоянно убиват други хора. Шофьорите се тормозят и борят против санкциите, а имат държание, което ще им счупи главата. Защото след злополуката втора опция няма. Трябва да има самодисциплина и бранене, както се пазим от всичко.
- А пътните служители на реда не злоупотребяват ли с по този начин наречената несъобразена скорост, не я ли употребяват, с цел да хвърлят всичката виновност на водача?
- Много виканица се подвига за несъобразената скорост, всеки желае да я махнем, щото катаджиите се сещали за нея, когато няма какво друго да измислят. Актове за несъобразена скорост се пишат единствено след злополука. Този член съществува във всички страни, той е по Виенската спогодба. Скоростта би трябвало да се преценява с настилката, времето, с всичко. Има 2 скорости – едната е оптимално позволената, а другата е безвредната, когато мога да мина безвредно. Вали сняг – понижи, вали дъжд – понижи, идва завой – понижи, мрачно е – понижи. С 5 км/ч по-ниска скорост да караме, ще спасим доста хора. Преди доста години вашият основен редактор Петьо Блъсков като млад публицист измисли опит. Два автомобила по едно и също време потеглиха от София за Бургас. Единият спазваше всички правила, другият ги нарушаваше, в това число и скоростта. Автомобилите дойдоха с разлика от 15-20 минути. За кави са били всички тези нарушавания - за едно нищо и никакво време разлика. Скоростта е главният индикатор, ние към нея се отнасяме доста надменно, а тя убива хората. Защото хората умират от удара, а той се образува от силата на кинетичната сила. Малко нарастване на скоростта – по-големи бели. Пияните и надрусаните не могат да правят оценка ситуацията, постепенно реагират и кинетичната сила по-лесно ги бие. Когато тръгнеш да пътуваш, огледай си тялото и в случай че искаш да нарушаваш разпоредбите за придвижване, жертвай някаква част от него. Най-лесно е, като не ползваш колан да си счупиш носа. Така че човек би трябвало да пази тялото си, което ни е обещано по рождение, друго няма да получим.
- Ще помогне ли срещу войната на пътя засичането на по този начин наречена междинна скорост?
- Това не е война, на война хората целеустремено се избиват. Нас ни избива незнанието. Никой не желае да загуби здравето и живота си, не желае да убие роднините си, само че кара по този начин, че може да го направи. Трябва освен да наказваме откакто към този момент злополуката е реалност, а да се опитаме да я предотвратим. Що се отнася до междинната скорост, с всичко, което разгласяваме, че се прави, човек се преценява.
- Има концепция да се вкара катаджия 3 в 1 на пътя - той те стопира за нарушаването, издава ти акт и дефинира санкцията, най-после ти дава пос устройство напряко да я платиш. Това няма ли да даде подтик на корупцията?
- Ако имаш пари да си платиш на място. Ситуацията е следната – сега Пътната полиция и евентуално и Автомобилната администрация са оборудвани и могат да ти разпечатат наказателното разпореждане на място. Ако за дадени нарушавания се реши, че санкцията ще е тъкмо избрана цифра, може да се завърши на място, както с фишовете. Що се отнася до корупцията, нарушителят ще заплати на терминала, няма да дава пари на ръка. Ако няма карта, ще си заплати след това в банката. Въпросът е да се стартира отнякъде, тъй като по-голямата част от хората не желаят да се разправят с полиции, с данъчни, желаят да си платят санкцията и да им се махне от главата. Сега и в България се получава информация по вайбъра, както е в някои страни. Нарушаваш сега и след 2 минути получаваш известие на мобилния си телефон информация за това. За да знаеш, че в случай че караш по този начин, до момента в който идеш до Бургас да вземем за пример, можеш да инкасираш 5 санкции по 400 лева Що се отнася до корупцията, това са все взаимоотношения, преди да стане белята. Ние го плашим с санкции, с отнемане, с конфискуване, а този човек не се тормози, че ще му се откъсне главата. Не можем да избягаме тотално от корупцията, само че това е въпрос на система – по какъв начин се следи, какво се прави против нея. Корупцията е и в нормативната база, по този начин е написана, че да може да има. А може да се напишат законите по този начин, че да няма корупция.
Нашият посетител
Инж. Алекси Кесяков е приключил Техническия университет в София. Работил е в Института по криминология по проблемите на придвижването. Бил е шеф на КАТ - направление „ Пътна полиция “ и шеф на Държавната обществено-консултативна комисия по проблемите на сигурността на придвижването по пътищата. В момента е зам.-председател на Управителния съвет на Асоциацията на полицейските началници.
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ