10 животни, които били изтребени от човека
Всеки ден милиарди животни са принудени да се борят с климатичните условия, апетит и епидемии. Но най-голяма опасност за представителите на дивата природа към момента си остава индивидът. Вижте 10 скотски типа, които са били изцяло изтребени от човешка ръка…
Тасманийски вълк
Тасманийският вълк, прочут още като тилацин, обитавал територията на континента Австралия и на остров Нова Гвинея. Местните фермери го считали за опасност за овцете и безмилостно го убивали, въпреки действително двуутробният бозайник да не бил рисков за добитъка им. „ Мнозина считат, че за жестокото и с нищо безпричинно изтребване на вълците не би могло да докара до цялостното изгубване на целия тип животни и упрекват за това някаква непозната болест, която покосила цялата популация на тилацините “ – споделя Томас Поруз от Австралийския университет Аделаида.
Въпреки това, учените доста дълго и всестранно изучавали този въпрос благодарение на разнообразни модели и открили, че за заличаването на тасманийските вълци е отговорен единствено и само индивидът. Смята се, че последния тасманийски вълк е бил погубен на 13-ти май 1930 година, а през 1936 година от напреднала възраст в австралийски зоопарк си отива последния образец от този скотски тип.
Време на изгубване: 1936 година
Вълнист мамут
Смята се, че този тип мамути за първи път се появяват в Сибир преди към 300-250 хиляди години и последователно се популяризират в Европа и Северна Америка. Мамутите живеели на групи, които се ръководели от основна самка и непрекъснато се местели от едно място на друго. На ден възрастен мамут поглъщал към 180 кг храна дневно. Ето и за какво нямало по какъв начин да стоят на едно място.
Напълно вълнистият мамут е липсващ преди към 10 000 години. И макар че има доста теории за тяхното изгубване (загуба на генетично многообразие, изменение на климата, зараза и т.н.), днешните проучвания са по-склонни да имат вяра, че последният удар върху този биологичен тип нанася човешката ръка.
Време на изгубване: преди 10 000 години.
Додо или маврицийски дронт
Дълго време додо се смятала за митична птица, чието битие е изцяло измислено и на процедура тя не съществува в природата. Но след спрециална експедиция до остров Мавриций, където се считало, че тя живяла, биват открити остатъци от птици, които потвърдили релното битие на митичната додо.Додо живяла на остров Мавриций в продължение на няколко века без да се опасява от естествени врагове, тъй като такива просто нямало. Ето за какво птицата си летяла умерено без да се крие от никого.
Първата такава птица била забелязана от холандски моряци през 1598 година и безусловно 100 години по-късно тя била изцяло унищпжена – за това се постарали както пътешественици, по този начин и животни, които били докарани на острова от колонисти. Помислете си какъв брой привлекателна била за моряците вечеря от 20-килограмова птица, която те считали за непосредствен родственик на актуалните гълъби.
Година на цялостно изгубване: евентуално 1681 година
Морска крава на Стелър
Морската крава или крава на Стелър била открита през 1741 от експедицията на Витус Беринг и получил името си в чест на лекар Георг Стелер, който си направил труда да опише в детайли животното. И до през днешния ден неговите описания се смятат за най-пълните.
Морската крава живеела край крайбрежията на Командорските острови: били мъчно преносими, отличавали се с големия си размер и цялостна липса на боязън от индивида, и не на последно място, имали доста вкусно месо. Именно това била повода, по-малко от 30 години след откриването ú, морската крава да бъде изтребена. Моряците изяждали месото ú, употребявали мазнините ú за храна и осветяване, а от кожите си правели лодки. С една дума, употребявали всичко, до което се докопат.
Година на цялостно изгубване: 1768
Пътнически гълъб
До началото на 19 в. пътническият гълъб бил една от най-често срещаните птици на земята, а негоата популация начислявала 5 милиарда човеци. Въпреки това, тези гълъби не оживели. Обитаващи територията на актуалните Съединени американски щати и Канада, пътническите гълъби били обект на деен лов от страна на американските заселници.
Числеността на гълъбите почнала да понижава фрапантно и последният гълъб в дивата природа бил видян през 1900 година В плен пътническитеите гълъби изкарали до 1914 година, когато в зоопарк в Синсинати умряла последната птичка на име Марта.
Година на цялостно изчезванеЛ 1914 година
Северноафриканска антилопа-крава
Антилопакрава – това е подсемейство на огромни антилопи, открити в Африка. Те са няколко типа, само че този тип на практика е премахнат от лицето на Земята при започване на 20 в. Причина за изгубването им е, че били цел на деен лов. В последните няколко десетилетия на своето битие оживелите крави-антилопи можели да бъдат открити единствено в в действителност отдалечени места на африканските държаву, до момента в който не измрели изцяло в средата на предишния век.
Година на цялостно изгубване: 1954
Явански тигър
През 19 в. яванскяит тигър се срещал из целия остров Ява и постоянно досаждал на неговите човешки жители. Може би това е повода тигърът да стане обект на лов от страна на хората, вследствие на който през 1950 г, на острова имало останали едвам 20-25 индивида. Половината от тези тигри били вкарани в особено основан резерват. Но и това не било задоволително да избави популацията на яванските тигри и през 1970 година представителите на този тип били към този момент 7. Точната година на цялостното затриване на хищниците незнайно, само че най-вероятно това се е случило в средата на 70-те.
От време на време се появяват известия, че на остров Ява е видян явански тигър или даже майка с дребни, само че няма документирани доказателства, че тигрите са съумели да оцелеят.
Година на цялостно изгубване: към 1970 година
Занзибарски леопард
За разлика от унищожаването на другите животни в нашия лист, изтреблението на занзибарския леопард било целенасочени и много интензивно, а в ловуването му се включвали всички от селото. И това не се правело поради месото или кожата му, нито пък, с цел да се предпазят селата от възможни набези. Простата истина е, че популацията на Занзибар било прекомерно уверено, че тези леопарди са вещици, подготвени от зла вълшебница, които били пращани в животинско тяло да тормозят хората с черни каузи.
Година на цялостно изгубване: 1990
Пиринейски козирог
Един от четирите типа испанска дива коза, която, за разлика от другите си събратя, не е имала шанса да оцелее до наши дни. Последният прочут представител на този тип умира по неуместен метод: сплескан е от паднало дърво. Учените съумели да вземат проби от ДНК-то му и се пробвали да основат клонинг на козирога, само че за жалост клонираното животно умира умира малко след раждането си поради вродени недостатъци.
Западен черен носорог
Този подвид на черния носорог е разгласен за липсващ единствено преди няколко години. Станал е жертва на постоянен лов на територията на своето местообитание, в Камерун.Бракониерите смятат за най-ценно в един носорог неговия рог, който се употребява в китайската медицина за лекуване на голям брой болести.
Учените интензивно търсят оживели от този тип от 2006 година насам. Но техните търсения останали без резултат, по тази причина този тип носорог е разгласен за липсващ. Под опасност от цялостно изтриване са и други типове черен носорог.
