Шофирането е професия, не е просто документ за излизане на пътя
Всеки ден чуваме за настъпили произшествия, лишили живота на доста почтени хора. Всички апели за рационално шофиране не дава резултат. Вместо да понижава броя на потърпевшите и починалите на пътя хора, тя се усилва. Затова спортистите от Националната спортна академия (НСА) провеждат акцията " Дни на сигурността на пътя ", която се организира в цялата страна от 16 до 22 септември 2020 година Кампанията е под мотото " Остани жив! Пази живота! " С помощта на симулатори те демонстрираха образно какво може да се случи, в случай че човек не съблюдава правилника за придвижване по пътищата.
С доцент Димитър Илиев, учител в НСА в бранш " Автомобилен и мотоциклетен спорт " и някогашен балкански първенец по рали надпревари, беседва Симеон Янев.
Доц. Илиев какво желаете да покажете с акцията на ROADPOL (Европейската мрежа на службите на пътна полиция), датираща в интервала 16-22 септември?
Това е нещо доста хубаво, което се случва най, тъй като ние като общество, ние като хора би трябвало да дадем заричане най-много пред себе си, че няма да нарушаваме правилника за придвижване, че ще внимаваме, че когато караме и това е най-отговорната и значима работа, която вършим в този миг.
Всъщност казусът значително с пътната сигурност идва от нас самите, че обичаме да си приписваме качества, които в действителност не притежаваме. Какво имам поради? Ако спреш в този момент на идващия светофар и се огледаш към теб какво се случва, съвсем няма автомобил, в който някой да не цъка нещо по телефона - дали ще написа смс, дали ще преглежда фотоси и такива неща.
Ние хората живеем с убеждението, че това нещо си го можем по дифолт и че надали не законът единствено ни лимитира да си го вършим свободно. Да, но не! Доказано е, че в една непрекъснато променлива среда, в действителност ние не може да раздвояваме нашето внимание, а даже в противен случай - би трябвало да бъдем напълно отдадени към работата, която вършим сега.
Искам да подчертавам, че в действителност шофирането е специалност, то не е просто някакъв документ, който ни дава право да караме. Ние вършим и то може би най-опасната специалност в живота си, до момента в който го вършим.
Затова дни като днешния в действителност са страхотни, тъй като ни карат да се замисляме върху казуса. Карат ни по един малко по-различен метод да погледнем на това, което в действителност гледаме всяка вечер по новините. Мен персонално ме е боязън да пусна новините, с цел да не виждам тези човешки нещастия, които стават по пътищата.
Смятате ли обаче, че българският водач е толкоз виновен, че щом даде заричане, може да го съблюдава на 100%?
Аз считам, че човешката воля е това, което движи света напред, и това, което ни кара нас, хората, да се разграничаваме от животните. Ние имаме разсъдък, имаме силите, интелекта да се оправяме с по-различни проблеми, а сега към днешна дата тъкмо пътната сигурност е един от най-сериозните проблеми, които имаме изцяло като общество.
Това са хора, които нямат заболявания, хора, които са в интензивно живееща възраст и които мрат всеки божи ден - хора като мен, като теб и като нашия оператор. Това са хора, които излизат от у дома не с желанието да създадат злополука, а излизат с желанието да свършат нещо, само че по този начин и не се прибират.
Кои са най-често допусканите неточности от страна на водачите?
Те са извънредно доста, само че бих споделил, че две от грешките са водещи. Това са скоростта, не разбираме до какво води високата скорост и до момента в който не го осъзнаем, проблеми ще има. И втората неточност е разсейването - отново опираме до казуса с това, че в джоба си всеки държи целия свят и може да откри всичко каквото го интересува. Това нещо ни разсейва извънредно доста, до момента в който караме.
Какво бихте посъветвали хората, които сядат зад кормилото преди да тръгнат на път?
Да знаят, че това е нещо, което, до момента в който го правят, не би трябвало да позволяват неточност. Това ги съветвам.
С доцент Димитър Илиев, учител в НСА в бранш " Автомобилен и мотоциклетен спорт " и някогашен балкански първенец по рали надпревари, беседва Симеон Янев.
Доц. Илиев какво желаете да покажете с акцията на ROADPOL (Европейската мрежа на службите на пътна полиция), датираща в интервала 16-22 септември?
Това е нещо доста хубаво, което се случва най, тъй като ние като общество, ние като хора би трябвало да дадем заричане най-много пред себе си, че няма да нарушаваме правилника за придвижване, че ще внимаваме, че когато караме и това е най-отговорната и значима работа, която вършим в този миг.
Всъщност казусът значително с пътната сигурност идва от нас самите, че обичаме да си приписваме качества, които в действителност не притежаваме. Какво имам поради? Ако спреш в този момент на идващия светофар и се огледаш към теб какво се случва, съвсем няма автомобил, в който някой да не цъка нещо по телефона - дали ще написа смс, дали ще преглежда фотоси и такива неща.
Ние хората живеем с убеждението, че това нещо си го можем по дифолт и че надали не законът единствено ни лимитира да си го вършим свободно. Да, но не! Доказано е, че в една непрекъснато променлива среда, в действителност ние не може да раздвояваме нашето внимание, а даже в противен случай - би трябвало да бъдем напълно отдадени към работата, която вършим сега.
Искам да подчертавам, че в действителност шофирането е специалност, то не е просто някакъв документ, който ни дава право да караме. Ние вършим и то може би най-опасната специалност в живота си, до момента в който го вършим.
Затова дни като днешния в действителност са страхотни, тъй като ни карат да се замисляме върху казуса. Карат ни по един малко по-различен метод да погледнем на това, което в действителност гледаме всяка вечер по новините. Мен персонално ме е боязън да пусна новините, с цел да не виждам тези човешки нещастия, които стават по пътищата.
Смятате ли обаче, че българският водач е толкоз виновен, че щом даде заричане, може да го съблюдава на 100%?
Аз считам, че човешката воля е това, което движи света напред, и това, което ни кара нас, хората, да се разграничаваме от животните. Ние имаме разсъдък, имаме силите, интелекта да се оправяме с по-различни проблеми, а сега към днешна дата тъкмо пътната сигурност е един от най-сериозните проблеми, които имаме изцяло като общество.
Това са хора, които нямат заболявания, хора, които са в интензивно живееща възраст и които мрат всеки божи ден - хора като мен, като теб и като нашия оператор. Това са хора, които излизат от у дома не с желанието да създадат злополука, а излизат с желанието да свършат нещо, само че по този начин и не се прибират.
Кои са най-често допусканите неточности от страна на водачите?
Те са извънредно доста, само че бих споделил, че две от грешките са водещи. Това са скоростта, не разбираме до какво води високата скорост и до момента в който не го осъзнаем, проблеми ще има. И втората неточност е разсейването - отново опираме до казуса с това, че в джоба си всеки държи целия свят и може да откри всичко каквото го интересува. Това нещо ни разсейва извънредно доста, до момента в който караме.
Какво бихте посъветвали хората, които сядат зад кормилото преди да тръгнат на път?
Да знаят, че това е нещо, което, до момента в който го правят, не би трябвало да позволяват неточност. Това ги съветвам.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ