Аферата „Боташ“: Поръчвайте – българите плащат
Всеки ден България натрупа близо 1 млн. лв. дълг поради най-големия скандал в последните години – по контракт с „ Боташ “, който на процедура не се употребява. Държавният газов оператор е задлъжнял със стотици милиони и към този момент не може да си разреши да заплаща.
Как се стигна дотук?
Българско държавно сдружение дължи стотици милиони левове по контракт за газ, които не може да заплаща. Новината пристигна от изявление на министъра на енергетиката Жечо Станков.
Но това е единствено козя пътечка трансформирала се в автомагистрала по пътя на Копринката.
Историята за съглашението с турската държавна газова компания „ Боташ “, стартира със сключването му през 2023 година при служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.
Държавният газов снабдител „ Булгаргаз “ към този момент е платил стотици милиони по същия контракт. И то без на процедура да употребява услугата, за която заплаща. А от девет месеца въобще не може да си разреши да заплаща, сподели Станков преди повече от месец пред Българска национална телевизия откъдето стартира и засиления интерес на националните ни избранници точно към тази спекулация.
Бас ловя, че всеки е почнал да счита на разум комисионната на далавераджиите, откакто се заплащат такива пари на Турция за нищо. И бас ловя, че всеки е изискал да е на мястото на комисионерите…
Но…някои контракти са единствено за богоизбраните.
Останалите, най-малко може да пробват да създадат нещо за страната, като беглите опити да предоговорят този договор.
Обаче ядец: Дружеството не може да приключи контракта, в случай че не заплати цялата сума – близо 4 милиарда лв..
„ Той е изработен да не може да се трансформира, да не може да се прекъсва, тъй като постоянно виси дамоклевият меч на неустойките “, изясни преди време някогашният български дипломат в Москва и експерт по енергийни въпроси Илиян Василев.
Няколко държавни управления споделят, че се пробват да предоговорят изискванията, само че до момента това не е довело до резултат.
Споразумението от дълго време е обект на рецензии от специалисти и политици, които споделят, че то е неизгодно за България. Стои и въпросът дали то може да отвори вратата за импорт на съветски газ в България и в Европа.
През 2023 година беше основана краткотрайна парламентарна комисия, която да ревизира контракта. През април 2024 година Народното събрание реши да съобщи отчета ѝ на прокуратурата и на Държавната организация „ Национална сигурност (ДАНС). Но няма обществена информация те да са подхванали нещо от този момент.
А в този момент идва сметката.
Какъв е този контракт
Споразумението сред българската държавна компания „ Булгаргаз “ и турската „ Боташ “ беше подписано на 3 януари 2023 година
То планува България да заплаща на Турция близо 500 хиляди $ дневно такса за достъп до турските терминали за полутечен газ и за транспорт по турската инфраструктура. Таксата се дължи за запазен потенциал за транспорт. България би трябвало настрана да заплаща за самия природен газ, който желае да достави.
Таксата се дължи без значение дали се придвижва газ или не. Договорът планува и смяна на таксата според от инфлацията. Жечо Станков сподели, че поради това от 2025 година таксата се усилва с 50 хиляди лв. дневно.
Споразумението е за период от 13 години и е на обща стойност над 2 милиарда $ или близо 4 милиарда лв.. При предварително преустановяване „ Булгаргаз “ ще дължи цялата сума.
Документът планува също „ Боташ “ да получи запазен потенциал в българската газопреносна мрежа, която се ръководи от „ Булгартрансгаз “. Това на процедура значи, че турското сдружение може да продава газ на крайни клиенти в България.
Самото съглашение не е обществено с аргумента, че съставлява „ комерсиална загадка “. Това е процедура при подписване на сходни контракти.
Документът обаче беше оповестен от групата Bg Elves („ българските елфи “). Информация за наличието му има и в отчета на краткотрайната парламентарна комисия в 49-ото Народно заседание, която прегледа съглашението и който отчет има и медията ни.
Кой го подписа
Споразумението беше контрактувано по времето на служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Министър на енергетиката беше Росен Христов. При подписването на съглашението, те го показаха като „ историческо “.
Радев сподели тогава, че документът е резултат от договореностите, реализирани на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.
Самият документ беше подписан от тогавашната директорка на „ Булгаргаз “ Деница Златева и шефът на „ Боташ “ Бюрхан Йозджан.
В изтеклия документ обаче стои подписът на Христов. По-късно стана ясно, че настрана съглашение е подписал и Владимир Малинов – тогава шеф на газопреносния оператор „ Булгартрансгаз “, по-късно длъжностен министър на енергетиката, а в този момент още веднъж шеф на държавното сдружение, който се разболява, когато го търсят от европрокуратурата, а в това време дава конференция на работното си място.
БЕХ
Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е притежател на „ Булгаргаз “ и „ Булгартрансгаз “, написа в отчета на парламентарната комисия от 2024 година Когато кабинетът на Донев утвърждава контракта, самият той не е възложен на министрите, се показва още в отчета.
Договорът беше подложен на критика като неблагоприятен от няколко партии в Народното събрание – ПП-ДБ, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и „ ИТН “ (ИТН). Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подлага на критика контракта преди дни в изявление от Народното събрание.
Какъв е казусът с контракта
Договорът с „ Боташ “ от дълго време е обект на рецензии от специалисти. Те акцентират няколко съществени казуса.
Плаща се за услуга, която не се употребява
България дължи близо 500 хиляди $ дневно без значение дали употребява потенциала за транспорт, за който заплаща, или не. Няма информация по какъв начин е образувана тази цена. До през днешния ден.
Росен Христов, капитана на Катамарана, даде несъществуваща формула по която всеки можел да си пресметна по какъв начин се образува цената на газа по договорът с „ Боташ “. Като че ли някой го интересува. Хората се интересуват от комисионните и дали си е купил нов катамаран.
Съгласно съглашението тази такса е за импорт на 1,85 милиарда куб. м газ годишно. В същото време България може да разтоварва 14 танкера годишно, а това са едвам 1,3 милиарда куб. м на година, написа в отчета на парламентарната комисия, която ревизира контракта.
Тоест България не може да се възползва в цялостен размер от потенциала, за който заплаща.
До април 2024 година, когато парламентарната комисия разгласява отчета си, България беше внесла един танкер и половина газ.
„ Булгаргаз “ от девет месеца не е плащала таксите по контракта, тъй като не може да си го разреши, и дължи 250 млн. лв. на „ Боташ “, сподели министърът на енергетиката Жечо Станков.
За 2024 година – първата година, за която сдружението дължи таксите в цялостен размер – то е записало загуба от 280 млн. лв., сподели още Станков. Тя не идва единствено от контракта с „ Боташ “, само че и той има роля.
Освен това договорът разрешава на „ Боташ “ да употребява българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за „ Булгаргаз “.
Може да се отвори врата за съветски газ
Още при подписването на контракта имаше подозрения, че той може да докара до импорт на съветски газ в България и експорт към други страни в Европа, само че „ маскиран “ като турски. Причината е, че съгласно турското законодателство газът, който влиза в турската газопреносна мрежа става турски, без значение какъв е произходът му.
Турция е измежду най-големите клиенти на съветската „ Газпром “, а подписването на съглашението пристигна на фона на концепцията Турция да се трансформира в хъб за съветски газ.
Колко е сметката
Според изчисленията на база изискванията на контракта както са разказани в отчета на парламентарната комисия, „ Булгаргаз “ досега би трябвало да е платил близо 270 милиона $ (над 480 млн. лева) на „ Боташ “. Част от тези пари са платени, други „ Булгаргаз “ дължи.
Всеки месец сметката се усилва с към 30 млн. лв..
Може ли да се предоговори
Споразумението не съдържа уговорка за предоговаряне. Ако „ Булгаргаз “ го приключи предварително, дължи цялата сума – над 2 милиарда $.
Въпреки това Народното събрание разпореди предоговаряне на съглашението. Няколко държавни управления споделят, че работят за смяна на изискванията. Досега това не е довело до резултат. Изтекло писмо, представено от „ Капитал “ през август 2024 година демонстрира, че „ Боташ “ към този миг отхвърля настояванията за договаряния.
В наши дни
Депутатите изслушаха всеки който е забъркан в далаверата Боташ, единствено преди дни.
НС се трансформира в комедийно шоу, прекъсвано от писъци поради неуместните въпроси. Естествено атракцията беше капитана на Катамарана Росен Христов.
Нервите на някогашния министър Христов не устояха и в един миг стартира да чете лекции на депутатите за това по какъв начин е устроена българската страна и че не било работа на Народното събрание да се прави на съд.
Росен Христов – Катамарана ВЗРИВИ Народно събрание: Дали съм нагъл – това не е противоконституционно
Освен някогашният министър на енергетиката Росен Христов, един различен някогашен министър също разяснява далаверата „ Боташ “ и това е Александър Николов.
„ Хора, които са непрекъснато облечени в антикорупционерски ризи, отхвърлиха да гледат какво се случва в българската енергетика “, сподели той.
„ Ако договорът с „ Боташ “ е бил нужен, с цел да се балансира системата, това значи, че по времето на служебния кабинет би трябвало да са употребени количества, а те не са. По контракта не е доставена нито една молекула “, съобщи Александър Николов и добави:
„ Трябва да си безусловно неуравновесен, с цел да подпишеш сходно нещо. “
И мисля си, че с това изказване се споделя всичко рационално, което може да се каже за една спекулация, която коства на страната милиони дневно, без да знаем какви са комисионните дневно.
Александър Николов за „ Боташ “: Трябва да си безусловно неуравновесен, с цел да подпишеш сходно нещо
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
