Всеки ден България трупа близо 1 млн. лева дълг по

Всеки ден България натрупа близо 1 млн. лв. дълг по контракт, който на процедура не употребява. Държавният газов оператор е задлъжнял със стотици милиони и към този момент не може да си разреши да заплаща. Как се стигна дотук? Епицентър препубликува текста от " Свободна Европа ".

Българско държавно сдружение дължи стотици милиони левове по контракт за газ, които не може да заплаща. Новината пристигна от изявление на министъра на енергетиката Жечо Станков. Но това е единствено върхът на айсберга в една по-дълга история. Тя е за съглашението с турската държавна газова компания " Боташ ", подписано през 2023 година при служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.

Държавният газов снабдител " Булгаргаз " към този момент е платил стотици милиони по същия контракт. И то без на процедура да употребява услугата, за която заплаща. А от девет месеца въобще не може да си разреши да заплаща, сподели Станков в понеделник (31 март) пред Българска национална телевизия.

Дружеството не може да приключи контракта, в случай че не заплати цялата сума - близо 4 милиарда лв..

" Той е изработен да не може да се трансформира, да не може да се прекъсва, тъй като постоянно виси дамоклевият меч на неустойките ", сподели пред " Свободна Европа " някогашният български дипломат в Москва и експерт по енергийни въпроси Илиян Василев.

Няколко държавни управления споделят, че се пробват да предоговорят изискванията, само че до момента това не е довело до резултат.

Споразумението от дълго време е обект на рецензии от специалисти и политици, които споделят, че то е неизгодно за България. Стои и въпросът дали то може да отвори вратата за импорт на съветски газ в България и в Европа. През 2023 година беше основана краткотрайна парламентарна комисия, която да ревизира контракта. През април 2024 година Народното събрание реши да съобщи отчета ѝ на прокуратурата и на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС). Но няма обществена информация те да са подхванали нещо от този момент.
А в този момент идва сметката.

Какъв е този контракт
Споразумението сред българската държавна компания " Булгаргаз " и турската " Боташ " беше подписано на 3 януари 2023 година То планува България да заплаща на Турция близо 500 хиляди $ дневно такса за достъп до турските терминали за полутечен газ и за транспорт по турската инфраструктура.

Таксата се дължи за запазен потенциал за транспорт. България би трябвало настрана да заплаща за самия природен газ, който желае да достави. Таксата се дължи без значение дали се придвижва газ или не.

Договорът планува и смяна на таксата според от инфлацията. В понеделник пред Българска национална телевизия Жечо Станков сподели, че поради това от 2025 година таксата се усилва с 50 хиляди лв. дневно.

Споразумението е за период от 13 години и е на обща стойност над 2 милиарда $ или близо 4 милиарда лв.. При предварително преустановяване " Булгаргаз " ще дължи цялата сума.

То беше подписано на 3 януари 2023 година от управленията на " Булгаргаз " и " Боташ " в наличието на тогавашния министър на енергетиката Росен Христов и тогавашния турски министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дьонмез.

Документът планува също " Боташ " да получи запазен потенциал в българската газопреносна мрежа, която се ръководи от " Булгартрансгаз ". Това на процедура значи, че турското сдружение може да продава газ на крайни клиенти в България.

Самото съглашение не е обществено с аргумента, че съставлява " комерсиална загадка ". Това е процедура при подписване на сходни контракти.
Документът обаче беше оповестен от групата Bg Elves ( " Българските елфи " ). Информация за наличието му има и в на краткотрайната парламентарна комисия в 49-ото Народно заседание, която прегледа съглашението.

Кой го подписа
Споразумението беше контрактувано по времето на служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Министър на енергетиката беше Росен Христов. При подписването на съглашението те го показаха като " историческо ".

Радев сподели тогава, че документът е резултат от договореностите, реализирани на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.

Самият документ беше подписан от тогавашната директорка на " Булгаргаз " Деница Златева и шефа на " Боташ " Бюрхан Йозджан.
В изтеклия документ обаче стои подписът на Христов. По-късно стана ясно, че настрана съглашение е подписал и Владимир Малинов - тогава шеф на газопреносния оператор " Булгартрансгаз ", по-късно длъжностен министър на енергетиката, а в този момент още веднъж шеф на държавното сдружение.

Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е притежател на " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз ", написа в отчета на парламентарната комисия от 2024 година Когато кабинетът на Донев утвърждава контракта, самият той не е възложен на министрите, се показва още в отчета.

Договорът беше подложен на критика като неблагоприятен от няколко партии в Народното събрание - ПП-ДБ, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " ИТН " (ИТН). Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подлага на критика контракта преди дни в изявление в Народното събрание, само че в предишното го е защитавал.

Какъв е казусът с контракта
Договорът с " Боташ " от дълго време е обект на рецензии от специалисти. Те акцентират няколко съществени казуса.

Плаща се за услуга, която не се употребява
България дължи близо 500 хиляди $ дневно без значение дали употребява потенциала за транспорт, за който заплаща, или не. Няма информация по какъв начин е образувана тази цена.

Съгласно съглашението тази такса е за импорт на 1,85 милиарда куб. м газ годишно. В същото време България може да разтоварва 14 танкера годишно, а това са едвам 1,3 милиарда куб. м на година, написа в отчета на парламентарната комисия, която ревизира контракта. Тоест България не може да се възползва в цялостен размер от потенциала, за който заплаща.
" Свободна Европа " попита " Булгаргаз " какъв брой газ е внесла България през турските терминали, откогато е в действие договорът. Компанията отхвърли да отговори с аргумента, че това е комерсиална загадка.

До април 2024 година, когато парламентарната комисия разгласява отчета си, България беше внесла един танкер и половина газ.

В края на март Жечо Станков сподели в отговор на въпрос на народен представител, че при започване на годината един танкер е бил пренасочен към турски терминал поради повредата на терминала в Александруполис, който България употребява и в който има дялове.

Няма обществена информация за други доставки на полутечен газ през турски терминали.

" Булгаргаз " задлъжнява
" Булгаргаз " от девет месеца не е плащала таксите по контракта, тъй като не може да си го разреши, и дължи 250 млн. лв. на " Боташ ", сподели министърът на енергетиката Жечо Станков.

За 2024 година - първата година, за която сдружението дължи таксите в цялостен размер - то е записало загуба от 280 млн. лв., сподели още Станков. Тя не идва единствено от контракта с " Боташ ", само че и той има роля.

Освен това договорът разрешава на " Боташ " да употребява българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за " Булгаргаз ".

" Този контракт на процедура потапя " Булгаргаз ", сподели енергийният специалист Илиян Василев.

Може да се отвори врата за съветски газ
Още при подписването на контракта имаше подозрения, че той може да докара до импорт на съветски газ в България и експорт към други страни в Европа, само че " маскиран " като турски. Причината е, че съгласно турското законодателство газът, който влиза в турската газопреносна мрежа, става турски без значение какъв е произходът му.

Турция е измежду най-големите клиенти на съветската " Газпром ", а подписването на съглашението пристигна на фона на концепцията Турция да се трансформира в хъб за съветски газ.

" Булгаргаз " твърди, че не купува съветски газ и че в търговете за доставка слага условие източникът на втечнения газ да е от страна без наложени наказания. Но глобите на Европейски Съюз против Русия не включват съветския газ, което, съгласно отчета на парламентарната комисия, значи, че доставчиците на " Булгаргаз " може да доставят и съветски газ.

Колко е сметката
Според изчисленията на база изискванията на контракта, както са разказани в отчета на парламентарната комисия, " Булгаргаз " досега би трябвало да е платил близо 270 милиона $ (над 480 млн. лева) на " Боташ ". Част от тези пари са платени, други " Булгаргаз " дължи.
Всеки месец сметката се усилва с към 30 млн. лв..

Може ли да се предоговори
Споразумението не съдържа уговорка за предоговаряне. Ако " Булгаргаз " го приключи предварително, дължи цялата сума - над 2 милиарда $.
Въпреки това Народното събрание разпореди предоговаряне на съглашението. Няколко държавни управления споделят, че работят за смяна на изискванията. Досега това не е довело до резултат. Изтекло писмо, представено от " Капитал " през август 2024 година, сподели, че " Боташ " към този миг отхвърля настояванията за договаряния.

Жечо Станков сподели, че държавното управление е направило нов опит да предоговори изискванията и че следва да се срещне с турския енергиен министър за диалог по тематиката.