Пада забраната чужденци да купуват земеделски земи у нас, държавата ще търси нови ограничения
„ Всеки чужденец без значение дали живее в страни от Европейски Съюз, или не, може да си купи земя ". Това разгласи пред БТВ министърът на земеделието и храните Румен Порожанов по отношение на промени в Закона за собствеността и използването на аграрни земи, с което се отстраняват рестрикции пред продажбата на земеделска земя за чужденци у нас. Законопроектът идва поради наказателна процедура на Европейската комисия, би трябвало да е признат от Народното събрание до септември.
Той към този момент е оповестен за разискване. В него се предлага компании и жители от Европейски Съюз да могат да получават гладко ниви, ливади и градини у нас. Промяната в режима би трябвало да се направи с промяна в Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Срокът за предоставяне на отзиви и оферти по плана е до 13 август, предава в. „ Сега ".
В момента има съществено ограничаване - който желае да вземе аграрни парцел, би трябвало да е обитавал в България минимум 5 години. Условието за " уседналост " бе вкарано в закона през 2014 година, когато изтече мораториумът за придобиване на земя от чужденци. Още в края на 2013 година Европейска комисия предизвести, че в случай че България не вдигне възбраната за кандидат-купувачи от Европейски Съюз, както е планувано в контракта ѝ за участие в Европейски Съюз, ще си изпроси наказателна процедура.
Две години по-късно, през 2016 година, Европейската комисия даде ултиматум на страната ни да престане да третира по друг метод жителите на Европейски Съюз, като ги дели на локални и чужденци, и да се отстрани условието за уседналост, другояче отива на съд. Целта на плана, стартиран в този момент от министър Румен Порожанов, е да измъкне България от наказателната процедура, излиза наяве от претекстовете.
Ако Брюксел заведе дело в Съда на Европейски Съюз, България може да бъде наказана да заплати еднократна глоба от 839 000 евро, а настрана от това ще се натрупат по 660 евро санкции за всеки ден, в който нарушаването продължава, което прави по 241 000 евро на година. Важен " подробност " е, че в случай че се стигне до санкции, те няма да се заплащат от бюджета, а ще се " прихващат " от еврофондовете, планувани за българските аграрни производители.
Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които са въвели сходни на нашите ограничавания за покупка на земя от компании и жители от други страни от Европейски Съюз, също са застрашени от предаване на съд и санкции. Според еврокомисията всички тези страни погазват един от главните правила на Европейски Съюз - за свободното придвижване на капитали.
Порожанов обаче изясни, че въпреки всичко екип от адвокати ще помислят за други ограничавания, които не опонират на еврозаконодателството.
" Изискването непознати жители да потвърдят най-малко 5 години уседналост в България преди да могат да купуват земеделска земя у нас би трябвало да отпадне поради риск от тежки евросанкции, само че държавното управление ще търси други способи да ограничи тази процедура ", сподели Порожанов.
„ Ние в Министерство на земеделието и храните не можем да носим отговорност за такава глоба от над 1 млн. евро, която ще се калкулира ", акцентира Порожанов и акцентира, че наредбите на Европейски Съюз изискват законът да важи и за жители от страни отвън общността - например от Турция или Русия.
Той към този момент е оповестен за разискване. В него се предлага компании и жители от Европейски Съюз да могат да получават гладко ниви, ливади и градини у нас. Промяната в режима би трябвало да се направи с промяна в Закона за собствеността и използването на земеделските земи. Срокът за предоставяне на отзиви и оферти по плана е до 13 август, предава в. „ Сега ".
В момента има съществено ограничаване - който желае да вземе аграрни парцел, би трябвало да е обитавал в България минимум 5 години. Условието за " уседналост " бе вкарано в закона през 2014 година, когато изтече мораториумът за придобиване на земя от чужденци. Още в края на 2013 година Европейска комисия предизвести, че в случай че България не вдигне възбраната за кандидат-купувачи от Европейски Съюз, както е планувано в контракта ѝ за участие в Европейски Съюз, ще си изпроси наказателна процедура.
Две години по-късно, през 2016 година, Европейската комисия даде ултиматум на страната ни да престане да третира по друг метод жителите на Европейски Съюз, като ги дели на локални и чужденци, и да се отстрани условието за уседналост, другояче отива на съд. Целта на плана, стартиран в този момент от министър Румен Порожанов, е да измъкне България от наказателната процедура, излиза наяве от претекстовете.
Ако Брюксел заведе дело в Съда на Европейски Съюз, България може да бъде наказана да заплати еднократна глоба от 839 000 евро, а настрана от това ще се натрупат по 660 евро санкции за всеки ден, в който нарушаването продължава, което прави по 241 000 евро на година. Важен " подробност " е, че в случай че се стигне до санкции, те няма да се заплащат от бюджета, а ще се " прихващат " от еврофондовете, планувани за българските аграрни производители.
Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които са въвели сходни на нашите ограничавания за покупка на земя от компании и жители от други страни от Европейски Съюз, също са застрашени от предаване на съд и санкции. Според еврокомисията всички тези страни погазват един от главните правила на Европейски Съюз - за свободното придвижване на капитали.
Порожанов обаче изясни, че въпреки всичко екип от адвокати ще помислят за други ограничавания, които не опонират на еврозаконодателството.
" Изискването непознати жители да потвърдят най-малко 5 години уседналост в България преди да могат да купуват земеделска земя у нас би трябвало да отпадне поради риск от тежки евросанкции, само че държавното управление ще търси други способи да ограничи тази процедура ", сподели Порожанов.
„ Ние в Министерство на земеделието и храните не можем да носим отговорност за такава глоба от над 1 млн. евро, която ще се калкулира ", акцентира Порожанов и акцентира, че наредбите на Европейски Съюз изискват законът да важи и за жители от страни отвън общността - например от Турция или Русия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ