Всеки човек знае, че в събота сутрин е хубаво да

Всеки човек знае, че в събота заран е хубаво да се разсъни в личното си легло. Приема се и пробуждане в легло като цяло, само че това са истории за различен път. Клиентите на кръчмата „ Адмирал Лорд Нелсън “ в Килбърн, позициониран покрай Лондон, показва нещо друго. Има хора, които в никакъв случай не съумяват да стигнат до леглата на горните етажи. Попитайте Майкъл Мик Мийни. Това е индивидът, който съумява да построи изключително добро име измежду буйните пиячи. Мик е прочут като човек, който има сериозна глътка, доста здрави юмруци и предпочитание да стане професионален боксьор, въпреки и това да е в действителност мъчно.

Всичко това остава в предишното, тъй като този човек ще влезе в историята по различен метод. През февруари 1968 година във въпросната механа се внася ковчег и хората могат да минат и да отдадат респект на умрелия. След това същият ковчег се носи в близкия двор и гробарите стартират да го спускат към земята. Това не е формалното заравяне на Майкъл, ковчегът има дупка и той е освен жив, само че и здрав. Докато го спускат, той маха на приятелите си през дупката. Той е декларирал, че желае да бъде заровен жив, а неговото име ще бъде свързвано с един забавен героизъм.

Много преди магьосници като Дейвид Блейн да влезе в мразовит блок, културата на XX век има някои доста съществени подозрения, че човек може да издържи доста. И по този начин от спор на спор, хората стартират да мислят провокации. Едно такова е съревнование в телефонна будка през 50-те години на предишния век. Идеята е, че би трябвало да се разбере какъв брой време могат да прекарат там. Друго забавно съревнование е това по седене на върха на стълб за знаме и други.

Има и съревнование по танци, в което спечелилият е този, който не колабира от отмалялост и това постоянно събира участници. През 60-те години има съревнование за издържане на същинско заравяне. Хората би трябвало да стоят легнали, като през една дупка получават храна и вода. Тексасецът Бил Уайт е направил цяла кариера от това съревнование, кръщавайки го „ Живият мъртвец “. Той даже предлага да бъде заровен в автомобила си, с цел да има малко повече пространство. Рекордите най-често се афишират независимо и без никакви доказателства. Човек от Илинойс ще твърди, че е прекарал 64 дни в ковчег. През 1963 година Франк Алън ще твърди, че е излязъл след 73 дни.

Липсва всякаква информация за потвърждаване на върха, размери на ковчега и от време на време всичко би трябвало да се одобри за чиста дума. Мик не стопира да има вяра, че може да се оправи доста по-добре и взема решение да се впусне в това предизвикателство. Той желае да изпревари британския противник – няма интернет и медиите не наблюдават тези опити – и в този случай става въпрос за връх на Лорийн и Алън от 55 дни.

Мик е на 33 години и е един от най-хубавите служащи в града. Той желае да остане в историята и избира тъкмо този способ. Необходимо е да направи малко логистика – да откри другар с камион, който да го закара до кръчмата, както и човек, който да даде ковчега. Помага и жена му, само че единствено откакто схваща за опита му в радиото, тя не е била изключително щастлива от обстоятелството, изключително откакто чака второто си дете от него. Мик желае да е първенецът в света, който може да издържи това начинание и ще остави нещо на децата, с което да се гордеят. Ковчегът е определен тъкмо по негова мярка.

Всяка заран ще се организира една и съща рутина, участникът би трябвало да се раздвижи малко, като има някаква визия какво да прави. Леки извършения оказват помощ за опазване и стимулиране на мускулите. Има и малко светлина, която да оказва помощ да чете книги и вестници. Престоят му ще го трансформира в буен четец, изключително откакто няма доста какво да се прави. Избира да влезе в ковчега си със синя пижама и разпятие. На 31-я ден е получил шампанско за отбелязване на триумфа, а по-късно идват и публицистите.

Един от тях ще вкара камерата си, с цел да направи фотография на опита за счуване на връх. Мик даже ще приказва по телефона, като се постанова да спускат апарата през тръбата, по която идва и храната. В един миг ще се окаже, че товарният камион е затиснал прясно разораната земя, само че съдържателят на кръчмата бързо се е погрижил да го реалокира, преди да има съдбовен случай. Човекът съумява да премине през редица граници – първо изкарва 40 дни, след това 50, покачват се на 55 дни. В един миг е сигурен, че може да издържи към 100.

Победата е маркирана на 61-я ден. Необходими са към 30 минути, с цел да бъде изкопан назад. Работниците бързат да го извадят. За повторно ще има една дълга гала, която ще продължи по улиците на града. Когато отварят ковчега, Мийни наподобява повече от добре, само че е бледен поради неналичието на слънчева светлина, разполага с една доста забавна брада и се изправя пред всички фенове. Мик желае единствено едно, да се върне назад в бара  да изпие една бира.

Този връх не е задоволителен за върховете на Гинес. Липсва представител на организацията, който да одобри върха и да го признае. Бил Уайт ще излезе от земята след 62 дни и 22 часа. Мийни би трябвало да получи премия от изданието News and Observer на стойност от 24 хиляди $ във Франция. Не ги получава и не е удовлетворен от този факт. Рекордьори като Ема Смит и нейния наследник ще изкарат към 101 дни и надлежно – 147 дни през 1999 година Мик става локален воин и продължава да споделя историята си, само че единствено толкоз, умира през февруари 2003 година Този път е заровен вечно!