Невероятната хипотеза за човешката душа
Всеки човек най-малко един път в живота си се е замислял какво се случва след гибелта на тялото
Ще остане ли да живее съзнанието му в друга форма, или ориста ни е безконечната мрачевина и забвение…
Нека се абстрахираме от мистиката и да разгледаме въпроса за човешката душа от позиция на науката. Изводите, които ще създадем, могат да ви изненадат.
Какво е животът
Живата материя единствено наподобява неповторима и неповторима. В реалност атомите и молекулите, от които е построено тялото ни, са напълно същите както и веществото във всеки нежив предмет. Това, което ни отличава от неживата материя, е не съставът, а процесът – по какъв начин всичко това работи.
Чашка чай
За да забележим разликата, дано сложим на масата чаша парещ чай. Напитката стартира последователно да изстива, отдавайки топлота ни на студената маса и на въздуха в стаята. Така работи ентропията – мярката на хаоса и най-могъщият развой в нашата Вселена . От атомите до звездите и галактиките – всичко се стреми към изстиване и дезинтеграция, като по този метод се подчинява на растежа на ентропията.
Но има и противопоставен развой
Малката теменужка на прозореца ви обезверено противостои на ентропията. Всеки жив организъм, включително и ние, хората, е термодинамична неравновесна система, която противостои на хаоса и по тази причина се намира под непрекъснатия напън на ентропията.
Всеки от нас е самобитна, комплицирано проведена „ чаша парещ чай “, която непрекъснато се бори с изстиването и разпада. А в действителност непрестанно се бори с ентропията за живота си.
Малко проваляне и огромна победа
Подобно на теменужката на перваза, и ние противостоим на ентропията относително малко. Механизмите на тялото се износват и настава неизбежният самостоятелен край.
Но животът, като биологическо събитие, не стопира с това. Ако разгледаме общата динамичност, ще забележим, че все пак той се развива. Материята, въвлечена в структурите, създаващи живот, става от ден на ден. Независимо от краткотрайните съмнения, свързани с огромни произшествия и талази на измиране, животът решително побеждава.
От позиция на биологията, гените и нашият разсъдък са просто принадлежности на живота
Механизми, благодарение на които живите структури въвличат в процеса нова нежива материя. Гените разрешават да се построяват телата ни, а интелектът – да се основават механизми и машини, които трансформират средата ни на обитание.
Ако се откажем от егоцентризма, ще би трябвало да признаем, че действайки по този метод и в бъдеще, след десетки или стотици милиарди години животът неизбежно ще победи ентропията. С нас или без нас, цялата материя във забележимата Вселена ще се окаже проведена по този начин, както е нужно на живите организми.
Ентропията ще изчезне, защото няма да има безпорядък
Ще изчезне и натискът на ентропията. Следователно живите структури ще придобият действително величие.
Някои ще си помислят, че животът ще спечелва и ще има безконечна наслада. В реалност няма да се случи това, тъй като при неналичието на ентропия (хаос и нежива материя) няма да има и източници на свободна сила. Следователно животът
ще изгуби опцията за привичното си битие и развиване.
Изходът – нов свят и всичко изначало
След триумфа и успеха над ентропията живите и високоразвити рационални структури ще имат потребност от нова паралелна Вселена, в която след следващия Голям гърмеж още веднъж ще се образуват звезди и планети. Ще се появят първо елементарни, а по-късно комплицирани организми. Един от тях ще е комфортен притежател на разсъдък, кадърен да дава на безсмъртните показа на остарялата Вселена чувството за привичния „ предходен “ живот. Отново ще стане налична битката, изпълнена с рискове, страсти и победи, в изискванията на океана от нежива материя и бездната на ентропията
Животът е премеждие
Щастие е да имаш опция да се раждаш и умираш. Но това се осъзнава единствено от тези, които, изживявайки милиарди години и побеждавайки ентропията, са станали безсмъртни. Може би точно това са нашите души. Излиза, че не би трябвало да се опасяваме от гибелта. Тя може да се окаже най-ценното, което имаме…
