Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е

Всеки човек е запазил някакъв спомен за времето, когато е приключил учебно заведение. Безгрижието свършва и всеки поема по своя път, където самичък би трябвало да взема решение бъдещето си. Сбогуването с това време през другите години е друго. Раздялата с учебното заведение, учителите и приятелите, с които е бил години наред, е вълнуващо събитие.

Абитуриент в превод на по-прост български значи абитуриент или в деня на абитуриентския бал човек алегорично минава в зрялата си възраст. В която се чака и по-зряло, умерено, овладяно държание, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо най-малко се опитваш да се замислиш. Логично е точно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази смяна. Абитуриентите обаче вършат тъкмо противоположното. Баловете са интервал, в който завършващите приблизително обучение като че ли си не помнят главата у дома и си слагат за цел да извършат колкото е допустимо повече първосигнални нелепости за единица време. Всяко последващо потомство обаче като че ли се пробва да надмине предходните по изтрещялост в деня на бала. Как са чествали поколенията от интервала на зрелия и не толкоз зрял социализъм, ще се опитаме да обрисуваме в идващите редове.

В годините на социализма абитуриентският бал е ознаменувал превръщането на униформените какавиди в пеперуди, краят на учебното еднообразие, потискащата дисциплинираност, престилките и белите гуменки. Балът е бил празник на свободата и свенлива проява на еснафската визия за изискан. През 60-те години като традиция преди празничната абитуриентска вечер почнали да се постановат серенадите под прозорците на учителите. Те се правели няколко вечери поред и завършвали директно преди бала. Песните за обичаните учители се пеели онлайн от зрелостниците в съпроводна китара. Тогава в съвсем всеки клас е имало най-малко по един китарист. След серенадата зрелостниците са били канени от своите към този момент някогашни преподаватели на почерпка, която е изключвала алкохол. Във всеки град традицията е била друга. В по-малките градове серенадите на зрелостниците са се съхранили през годините, макар превратностите на времето.  

В последния образователен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на учебното заведение, където пред целия строй шефът прочитал своето напътствено слово. Правели се фотоси за спомен, албум с посвещения. После зрелостниците манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни облекла. До към началото на 70-те липсва обаче трансформиралото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, с цел да се полее фактът, че детето е съумяло да приключи междинното си обучение.

Година преди бала родителите започвали да търсят автентичен плат и обувки за своите деца. За тази цел ходели на екскурзия в Германска демократична република, Чехия и Румъния.В Бургас и Варна да вземем за пример се употребявали връзки с моряците, които пътували до Италия, Франция, Англия, да им внесат нещо “по-така ”. 

Безценни били познанствата с тексимаджиите или с хора работещи в чужбина. От провинцията най-често пътували до София, с цел да си набират облеклата за балната нощ от ЦУМ, ЦНСМ, фирменият магазин на цех „ Витоша ”, дружно с други детайли от облеклото, като обувките и чантата.През 70-те си било „ гъзария ” момчето да носи костюм конфекция от варненския цех „ Дружба ”, който бил най-реномирания производител на мъжка мода по това време. Любопитен факт е, чеслед появяването на кино лентата „ Сбогом другари ” през 1970 година, той става същински шлагер измежду зрелостниците и доста от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от кино лентата. 

В множеството случаи самите облекла за празника се шиели особено. Не от предпочитание да си друг от останалите, а просто тъй като конфекцията по магазините била недостиг.  За модели се употребили, кройките от апокрифните списания ”Бурда ” и „ Некерман ”, както и източногерманското „ Прамо ”. Популярните платове за рокли са били жоржет, тафта, шантунг, кадифе с тафта, безпрепятствено кадифе, естествена коприна и всякакви изкуствени и крепирани тъкани. През 60-те доста настоящо било в плата да има вградена сребърна нишка. През 80-те са били доста на мода сребърните и златистите платове с втъкано ламе. Наблягало се е на бялото и на розово-цикламената гама.

В средата на 60-те години в деня на бала девойките били облечени съгласно тогавашната мода с дълги до коляното рокли, ушити от изкуствените фешън немачкаеми полиестерни коприни, найлони и дидерони, рожба на новата химия. Косите им – вдигнати в типичен кок или с тупирани прически за размер вид «купа сено». Момчетата носели тесни панталони «кюнци», яките на ризите били високи, а вратовръзките – тесни и дълги, вид «въже», напълно като на кумирите им от «Бийтълс». Само в прическите не можели да докарат дължината на косата на своите идоли Джон Ленън, Пол Макартни и особенно на Ринго Стар, тъй като до последния ден били подстригвани усърдно, съгласно правилника на учебното заведение. 

Абитуриентките балансирали за първи път в живота си на мощно заострени обувки с ток над 10 см. Прическите били с букли, падащи до раменете, с втъкнати коронки от изкуствени камъни или цветя. И тогава девойките предпочитали белия и синия цвят. Задължително се шиело и манто за по-хладно време. Въпрос на чест за всяка уважаваща себе си абитуриентка било да се спретне в минижуп за бала. Гримът бил спестовен и непоказен. Младите дами употребили полските парфюми като «Бич Може» («BicMoze»), чийто главен мирис наподобявал на «Chanel 5» «MitsoukoGuerlaina». Други парфюми за времето били «Алиция» и «Беата». Те, дружно с крема «Нивея», се продавали през лятото на черно по плажовете от полски курортистки. Линията към очите се подчертавала с черен молив.

Под овациите на родители и другари зрелостниците дефилирали по основната улица и се отправяли към най-представителния ресторант в града. Елитните гимназии си имали своите особености. Понеже момчетата в класа са били по-малко, са имали честа да бъдатзаобиколени от доста девойки. Случва се дасъпровождат по няколко дами на бала плюс класната.

През 60-те и до края на 70-те още я е нямало практиката кавалерът да вземе момичето от вкъщи му и да го води на бала. То в множеството случаи е нямало и с какво да го води – колите са били относително необичаен разкош, а зрелостниците всеобщо се придвижвали пешком до заветната дестинация. Въпреки това от края на 60-тенякои от зрелостниците употребявали колите на родителите си, с цел да бъдат откарани до ресторанта. През 80-те това към този момент се трансформирало в по-масова процедура.

Баловете от това време сабили много по-скромни на фона на сегашните експлоадирания. През 60-те години в по-малките градчета те са се правели даже и в учебния стол. Основната част от събитието, несъмнено се е случвало в ресторанта – нормално най-хубавият в града. По масите се е леел алкохол, зрелостниците за първи пътпушели цигари, без да им се постанова да се крият от своите учители. Вечерята е била но Балкантурист, само че на кой ли му е пукало за нея, значимо е купона да е на макс. Празничната вечер е била придружена с непрестанни тостове, правели са се фотоси, а веселбата прекосявала в танци и песни до зори… или до момента в който не си тръгне оркестърът. Да, музиката най-често е била онлайн, плочите са необичайност и дошли от чужбина. Забранените през 1964 година у нас туист и рок енд рол се играели, само че в поредност от национални хора. Музиката и песните на модерните за това време «Бийтълс», «Ролинг Стоунс» и Елвис Пресли се изпълнявали от музикантите в ресторанта на български език.  

Музикалното оформление се състояло най-вече от българска сцена. През 70-те Лили Иванова и Емил Димитров към този момент са на върха на славата си, известни са и Йорданка Христова, Борис Годжунов и Богдана Карадочева. Тук-там по баловете се прокрадвали и обичаната за младежите и девойките западна музика, които младите другояче не спирали да въртят в домашни условия на паметните магнетофони „ Мамбо ”. През 60-те зрелостниците танцували румба и по-бързите туист и шейк. Вихрели се буйни танци часове след среднощ. За положителното им въодушевление най-често се грижел най-хубавия оркестър в града. Края на 70-те и 80-те към този момент е времето на диското. Звучали песни на " АББА ", " Бони М ", " Смоуки ", " Блонди ". На балната вечер в множеството случаи били канени всички учители, които са преподавали на зрелостниците. Изключително огромна горделивост и самопризнание за всяка абитуриентка било да бъде определена за Мис Абитуриентски бал от своите съученици. 

Имало ли е  Мистър не е ясно, пък и е имало случаи, когато всички момчета са изглеждали еднообразно – с остригани нула номер глави след заповед на директорката, ядосана от издънка по време на бригада. Към дамите строгата педагожка би могла да е по-благосклонна като им позволи да пуснат по-дълги коси, с цел да се получат абитуриентските прически. През 70-те да вземем за пример безспорният шлагер в коафьорското изкуство е мощно тупираната прическа вид „ купа сено “ или „ кошер “.

През 70-те с изключение на в най-изисканите заведения за хранене на града, в по-големите градове абитуриентските балове се организирали ив големи пространства, които побирали випуски на няколко огромни учебни заведения в града. Така да вземем за пример за тази цел в Бургас се употребила спортна зала „ Изгрев ”, Младежкия дом, във Варна – ДКС, а в София зала „ Универсиада ”. През 80-те шлагер измежду столичните зрелостници било да провеждат бала си в НДК.

В залите имало естради, на които се редували да свирят и пеят сформира и поканени артисти. За програмата идвали особено поканени известни артисти и артисти. Артистичните стратегии били проведени от окръжните комитети на Комсомола, които са избирали гостуващите актьори и са им плащали за изнесената от тях стратегия. 

Програмата на всеобщото забавление постоянно обаче не завършвала в ресторанта. През 60-те застарозагорските зрелостници да вземем за пример е било известно да изкачват през нощта стръмния рид над града Аязмото и да играят хора на върха. Момичетата за първи път в живота си обували известните тогава лачени обувки със 7–8-сантиметрови, тънки като игла токчета, по тази причина слизането надолу било по чорапи. За благополучие през 70-те на мода към този момент са били обувките с платформа. Софийските зрелостници нормално завършвали купона в Борисовата градина (тогава Парк на свободата), пловдивчани се качвали на Альоша, а бургазлии и варненци посрещали зората на морския бряг. От средата на 70-те и през 80-те шлагер измежду бургаските зрелостници става Слънчев бряг. А през 80-те съвсем е нямало учебно заведение в града, което да не си провежда така наречен втора абитуриентска вечер в курорта. Шиел се и специфичен тоалет за нея. Някои успявали да влязат с връзки и в нощния Бар Вариете, намиращ се в лъскавия курортен комплекс. Когато на разсъмване всичко приклювало, младежите развеселени се отправяли към спирката да чакат най-ранния рейс за Бургас.

След запаметяващата се за цялостен живот вечер, зрелостниците нагазвали в бурното море на живота. Следвали матурите, казармата за момчетата, кандидатстването в университет за едни, женитба за други. Животът продължавал, само че минал на нов коловоз.

 Инфо: www.socbg.com