Всеки четвърти у нас слуша музика чрез стрийминг платформа
Всеки четвърти в България е слушал музика посредством стрийминг платформа през 2023 година, а 34% от потребителите на сходна услуга употребяват заплатен абонамент. Това демонстрират резултатите от изследване за музикалните привички на българите, извършено от „ Тренд “ по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП).
Прочетете още
Поради наличните цени на абонаментите, все по-голяма част от потребителите са подготвени да платят за музика. У нас вече всеки трети от ползвателите на музикални стрийминг платформи заплаща за абонамент.
„ Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, посредством неговите желания “, сподели изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова по време на показване на изследването.
В международен мащаб през 2023 година за абонамент заплащат 48% от потребителите, показват от БАМП, базирайки се на световно проучване на Международната федерация на звукозаписната промишленост (IFPI) за 2023 година, представено от БАМП.
77% от българите слушат музика всеки ден или най-малко няколко пъти в седмицата. 85% са показали, че музиката способства да се усещат добре.
Музика против възнаграждение
Макар настройките за заплащане за музика в България да остават към момента ниски, следи се ясна наклонност към повишаване на готовността да се заплаща, сочи изследването. Достъпните цени на абонаментите за стрийминг платформи, както и опцията за достъп до голям репертоар, без спиране от реклами, са явно сред значимите аргументи от ден на ден българи да избират платени формати на музикални платформи.
Физическите носители несъмнено усилват известността си по целия свят и у нас също се следи сходна наклонност, въпреки и в малко по-малък размер. 11% от хората купуват компактдискове, а 3% влагат във винилови плочи . За съпоставяне – съгласно световното изследване на IFPI, 13% са закупили компактдиск през последния месец, 9% – винилова плоча, а 5% – касета. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст сред 20 и 40 година, с висше обучение. Нагласата за покупка на компактдискове не се въздейства от размера на приходите, само че при виниловите плочи се следи пропорционална взаимозависимост сред повишаването на приходите и реализирането на покупка.
Всеки трети българин посещава концерти и употребява музика онлайн. 62% от тях избират да отидат на фестивали навън, 52% са ходили на концерт в зала, а 29 % са слушали музика онлайн в клуб.
Радиото към момента е преди всичко
Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, това са отбелязали 39% от запитаните (22% музикално радио и 17% неспециализирано радио). Изключение от тази наклонност са най-младите (16-19 г.), които слагат преди всичко музикалните малките екрани. Във Франция през 2023 година радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите, показват от БАМП.
Телевизиите са най-ползваният източник в селата (27%). За 12% от българите най-предпочитан източник на музика са цифровите платформи. Тази наклонност не е характерна единствено за България.
Българите имат многообразие от източници за достъп до музика, а водещ измежду цифровите е YouTube, употребен от 42% през 2023 година, като 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46 % са слушали музика, без да гледат.
YouTube е мястото за нова музика, пиратството остава известно
Българите най-често откриват нова музика в YouTube (28%) и по радиото (27%). Сходни данни регистрират и изследванията във Франция и Хърватия през 2023 година
Въпреки достъпността на музиката днес нелегалните способи към момента са известни измежду огромен % от хората у нас. Близо една пета (18%) са сваляли музика от YouTube под формата на аудиофайл, като най-често това е наклонност при най-младите и понижава с повишаване на възрастта. Възможно е обаче процентът да е по-висок предвид на това, че 21% не са дали отговор на този въпрос. 12% от българите пък признават, че са сваляли музика от уеб сайтове за торенти, а 27% от интервюираните са предпочели да не дадат отговор на този въпрос.
В изгода на интерпретацията, че зад неотговорилите в действителност се крият позитивни отговори, е и процентът на музикалното онлайн пиратство в международен мащаб. Според глобалното проучване на IFPI през 2023 г. 29% са се заели по някакъв метод с музикално пиратство, а при най-младата аудитория (16-24 г.) равнището доближава 43%.
С навлизането на изкуствения разсъдък във всички сфери на живота, в това число в музиката, той повдига от ден на ден въпроси, както по отношение на неговия капацитет да улесни и подкрепи музикалната промишленост, по този начин и с заплахите, които слага пред нея. 69% от българите настояват, че биха предпочели да слушат музика, основана от хора, а не от изкуствен интелект.
Прочетете още
Поради наличните цени на абонаментите, все по-голяма част от потребителите са подготвени да платят за музика. У нас вече всеки трети от ползвателите на музикални стрийминг платформи заплаща за абонамент.
„ Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, посредством неговите желания “, сподели изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова по време на показване на изследването.
В международен мащаб през 2023 година за абонамент заплащат 48% от потребителите, показват от БАМП, базирайки се на световно проучване на Международната федерация на звукозаписната промишленост (IFPI) за 2023 година, представено от БАМП.
77% от българите слушат музика всеки ден или най-малко няколко пъти в седмицата. 85% са показали, че музиката способства да се усещат добре.
Музика против възнаграждение
Макар настройките за заплащане за музика в България да остават към момента ниски, следи се ясна наклонност към повишаване на готовността да се заплаща, сочи изследването. Достъпните цени на абонаментите за стрийминг платформи, както и опцията за достъп до голям репертоар, без спиране от реклами, са явно сред значимите аргументи от ден на ден българи да избират платени формати на музикални платформи.
Физическите носители несъмнено усилват известността си по целия свят и у нас също се следи сходна наклонност, въпреки и в малко по-малък размер. 11% от хората купуват компактдискове, а 3% влагат във винилови плочи . За съпоставяне – съгласно световното изследване на IFPI, 13% са закупили компактдиск през последния месец, 9% – винилова плоча, а 5% – касета. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст сред 20 и 40 година, с висше обучение. Нагласата за покупка на компактдискове не се въздейства от размера на приходите, само че при виниловите плочи се следи пропорционална взаимозависимост сред повишаването на приходите и реализирането на покупка.
Всеки трети българин посещава концерти и употребява музика онлайн. 62% от тях избират да отидат на фестивали навън, 52% са ходили на концерт в зала, а 29 % са слушали музика онлайн в клуб.
Радиото към момента е преди всичко
Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, това са отбелязали 39% от запитаните (22% музикално радио и 17% неспециализирано радио). Изключение от тази наклонност са най-младите (16-19 г.), които слагат преди всичко музикалните малките екрани. Във Франция през 2023 година радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите, показват от БАМП.
Телевизиите са най-ползваният източник в селата (27%). За 12% от българите най-предпочитан източник на музика са цифровите платформи. Тази наклонност не е характерна единствено за България.
Българите имат многообразие от източници за достъп до музика, а водещ измежду цифровите е YouTube, употребен от 42% през 2023 година, като 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46 % са слушали музика, без да гледат.
YouTube е мястото за нова музика, пиратството остава известно
Българите най-често откриват нова музика в YouTube (28%) и по радиото (27%). Сходни данни регистрират и изследванията във Франция и Хърватия през 2023 година
Въпреки достъпността на музиката днес нелегалните способи към момента са известни измежду огромен % от хората у нас. Близо една пета (18%) са сваляли музика от YouTube под формата на аудиофайл, като най-често това е наклонност при най-младите и понижава с повишаване на възрастта. Възможно е обаче процентът да е по-висок предвид на това, че 21% не са дали отговор на този въпрос. 12% от българите пък признават, че са сваляли музика от уеб сайтове за торенти, а 27% от интервюираните са предпочели да не дадат отговор на този въпрос.
В изгода на интерпретацията, че зад неотговорилите в действителност се крият позитивни отговори, е и процентът на музикалното онлайн пиратство в международен мащаб. Според глобалното проучване на IFPI през 2023 г. 29% са се заели по някакъв метод с музикално пиратство, а при най-младата аудитория (16-24 г.) равнището доближава 43%.
С навлизането на изкуствения разсъдък във всички сфери на живота, в това число в музиката, той повдига от ден на ден въпроси, както по отношение на неговия капацитет да улесни и подкрепи музикалната промишленост, по този начин и с заплахите, които слага пред нея. 69% от българите настояват, че биха предпочели да слушат музика, основана от хора, а не от изкуствен интелект.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ