Всеки четвърти човек губи сили да живее, преди да навърши

Всеки четвърти човек губи сили да живее, преди да навърши 30 години.

Служителите по целия свят изпитват рекордни равнища на прегаряне (burnout) – ново проучване демонстрира, че представителите на поколението Z са изправени пред натоварване, което мнозина към този момент назовават невиждано. Проблемът визира хора от всички възрасти, само че точно най-младите експерти доближават пика на изтощението доста по-рано от останалите. В Съединени американски щати изследване, извършено измежду 2000 възрастни, откри, че всеки четвърти човек в страната се усеща отпаднал преди 30-годишна възраст.

Подобни резултати получи и английски екип от откриватели, които следиха динамичността след пандемията в продължение на година и половина. Сред участниците от поколението Z процентът на прегаряне доближи 80%, което удостоверява по-ранните констатации на BBC, които също сочеха по-тежко положение измежду по-младите служащи. Друго интернационално изследване, обхванало 11 страни и повече от 13 000 чиновници и ръководители, откри, че 83% от респондентите от поколението Z оповестяват за прегаряне – видимо повече от останалите участници, при които прегарянето е 75%.

Други изследвания единствено укрепват тази картина. Според Международното изследване на благосъстоянието съвсем една четвърт от младежите на възраст сред 18 и 24 години изпитват това, което самите те дефинират като „ неконтролируем стрес “. В същото време голямото болшинство – 98% – оповестяват за най-малко един изразен признак на прегаряне. Канадско изследване, извършено от Canadian Business, откри, че 51% от поколението Z в страната се усещат прочувствено и професионално изтощени – по-малко от милениалите (55%), само че видимо повече от бумърите (29%) и поколението X (32%).

Изследователите акцентират, че тези проценти не се дължат на „ свръхчувствителността “ на по-младите служащи. Университетските преподаватели, които от години следят държанието на студентите от Поколението Z, настояват, че толкоз високото равнище на прегаряне не демонстрира персонални странности, а съществени пропуски в организацията на работата. Според тях младите чиновници по-бързо от останалите демонстрират къде работата към този момент не е устойчива и се преструктурира по-лошо, в сравнение с изискват актуалните условия.

Прегарянето има относително постоянна конструкция, макар че се демонстрира по разнообразни способи при хората. То поражда, когато упованията на служителя се разминават с действителните условия на неговата роля. Разминаването може да бъде под формата на неустановеност на отговорностите, прекомерно огромния брой задания, неналичието на запаси или умения, нужни за осъществяване на ежедневната работа. Всъщност е по-вероятно да се развие прегаряне, когато има надълбоко разминаване сред усещанията за специалността и съответните условия. Най-уязвими остават младите фрагменти, дамите и служащите без високи равнища на власт – това се удостоверява от разнообразни групи откриватели.

Процесът нормално минава през три стадия. Първо, индивидът изпитва отмалялост, по-късно отчуждение или цинизъм към това, което преди е изглеждало забавно и свястно. Това от своя страна води до загуба на възприятието за лична успеваемост: чиновниците престават да виждат смисъл в напъните си и се съмняват в личната си подготвеност.

Причините, заради които поколението Z е изключително податливо на сходни положения, са резултат от няколко фактора. Голяма част от младите служащи навлязоха на пазара на труда по време на пандемията или директно след нея. Социалната изолираност, нарушените работни процеси и неналичието на всекидневно другарство с сътрудници ги лишиха от неофициалното образование, което преди този момент се случваше независимо – в коридорите, на срещи или по време на непринудени диалози в офиса.

Друго равнище на напън е обвързвано с икономическите упования. Икономистът Павлина Чернева акцентира, че в миналото висшето обучение се е възприемало като релативно сигурен път към постоянна работа, само че в този момент това усещане е отслабнало фрапантно. Младите хора би трябвало да се ориентират в среда на възходяща неустановеност: по-чести разтърсвания, задълбочаващо се неравноправие, възходящи разноски за жилище и ежедневни разноски. Разрастването на несигурната претовареност също усилва напрежението – изключително за тези, които занапред стартират кариерата си.

Към това се прибавя и преструктурирането на пазара на труда под въздействие на изкуствения разсъдък. Както показва специалистът по тактики за работното място Ан Ковал Смит, поколението Z навлиза в професионалния пейзаж в миг, когато неговата конструкция се трансформира бързо. Хибридните графици отслабиха връзката сред сътрудниците, автоматизацията направи по-трудно разбирането на подтекста на дилемите, а заетите мениджъри към този момент нямат време да демонстрират образци за преценка, на която са разчитали по-младите чиновници. Всичко това оформя работна среда, в която става все по-трудно да се ориентираш.

За тези, които към този момент са претърпели прегаряне, специалистите поучават да запомнят: претърпените положения не са циврене или уязвимост на характера. Възстановяването е допустимо и можете да започнете с елементарни стъпки. Един от ефикасните способи е да възстановите възприятието си за връзка с другите. Кратък диалог след съвещание, постоянна среща с сътрудник на кафе или най-малко присъединяване в общи действия могат да оказват помощ за понижаване на възприятието за самотност, което постоянно съпътства прегарянето.

Друг значим миг е да се откажете от концепцията, че безкрайната претовареност автоматизирано усъвършенства резултатите. Ясните граници, в това число закрепените почивки в календара, могат да ви оказват помощ да разпределите силата си и да избегнете претоварването. Но персоналните способи, колкото и потребни да са, могат да решат единствено част от казуса.

По-устойчивата смяна би трябвало да се случи в самите организации. На работодателите се предлага да разработят гъвкави благоприятни условия за работа, да разширят стратегиите за поддръжка на здравето и психологичното благоденствие, както и да следят и преразпределят авансово несъразмерното натоварване. На мениджърите се предлага да бъдат по-внимателни при определянето на упованията и обясняването на целите, тъй че чиновниците да схващат по-добре какво се изисква от тях. Ковал Смит приказва и за нуждата от основаване на „ нова архитектура на учене “ в фирмите – система за попечителство, постоянна противоположна връзка и поощряване на любознанието и саморазвитието.

Психолозите считат, че сходни промени могат да понижат прегарянето и да покачат ангажираността на чиновниците – даже когато ИИ бързо се развива и трансформира работните процеси. Средата, която е комфортна за зумърите, акцентират откривателите, в последна сметка ще усъвършенства изискванията за всички останали.