Тренд: Всеки четвърти българин е искал да избяга в чужбина
Всеки четвърти българин е имал желание да живее в чужбина, демонстрират данни от изследване на "Тренд " по поръчка на вестник "24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на емиграцията.
Изследването е осъществено в интервала сред 26 ноември и 3 декември 2020 година посредством изявленията "лице в лице " измежду 1009 души на възраст над 18 години.
Според данните 24 на 100 от българите дават отговор, че са имали желание да живеят в чужбина, а 70 на 100 не споделят такова желание. Сред главните аргументите да не заминат се акцентират фамилията, близки, родини, родители - 27 %. 13 на 100 споделят, че имат хубава работа и добра реализация, а 8 на 100 - поради дребни деца или внуци. Сред изброените аргументи са също възрастни родственици, обич към България, предпочитание за развиване в България, страхът от незнайното, по-спокоен живот в България и така нататък
(1)(1)(1)(1)(1).png )
22 на 100 от хората имат прочут или родственик, който се е върнал от чужбина с желание да живее непрекъснато в България, 76 на 100 дават отговор, че нямат подобен непосредствен.
(1)(1).png )
41 на 100 от българите показват, че имат родственици, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в максимален дял показват, че имат родственици в чужбина, по отношение на живеещите в други обитаеми места.
27 на 100 от имащите родственици в чужбина споделят, че получават финансова помощ от тях, а 70 на 100 - не получават.
Хората на възраст 60-69 година и над 70 години в най-големи дялове дават отговор, че получават такава финансова помощ от близки или родственици в чужбина.
(1)(1)(1).png )
80 на 100 от хората, които получават такава финансова помощ декларират, че не могат да се оправят без нея. Едва 14 на 100 показват, че могат да се оправят и без тази финансова поддръжка.
Една трета от тези, които получават финансова помощ от близки или родственици, споделят, че биха отпътували в чужбина, в случай че не получават тази поддръжка. Това важи в максимален дял при най-младите. 54 на 100 не биха отпътували.
Сред главните аргументи за емиграцията на техните близки или родственици, 61 на 100 показват икономическото състояние в България, 51 % - "с цел по-добър живот ", а 13 на 100 - с "цел обучение ". Сред изтъкнатите аргументи е и брак или връзка с чужденец.
(1)(1)(1)(1).png )
52 на 100 от българите считат, че е влиятелно да се работи в чужбина, а 33 % са на противоположното мнение. Сред най-младите е максимален делът на смятащите, че е влиятелно. Според 83 на 100 е влиятелно да се учи в чужбина, а едвам 8 на 100 са на противоположното мнение. За 75 на 100 е влиятелно да се пътува постоянно в чужбина, а за 12 % не е влиятелно.
Над половината (56 на сто) от българите показват, че хората, приключили в чужбина, имат по-добри благоприятни условия за реализация в България, а едвам 4 на 100 считат, че имат по-лоши благоприятни условия. 24 % са на мнение, че имат същите благоприятни условия, като получилите обучение в България.
На въпрос "Според вас персонално животът в чужбина елементарен ли е или не е елементарен? ", 14 на 100 дават отговор, че е елементарен, а 71 на 100 са на противоположното мнение.
Според 31 % ългарите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България. 44 на 100 не считат, че те са по-щастливи.
Социалният откривател Евелина Славкова разяснява, че във връзка с емиграцията могат да бъдат обрисувани две съществени психически рамки.
От една страна битува възприятието, че тези хора са "прокудени " от България, търсещи прехранване отвън страната. Другата психическа рамка е обвързвана с образуваното предпочитание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и така нататък Твърда е вярата, че там е по-добре.
Според нея изследването демонстрира две съществени трендове. Финансовата поддръжка от чужбина задържа хората, изключително по-младите, които другояче показват, че биха отпътували за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е изключително скъпа. Тук идва и един от огромните и травматични психически резултати на българското е емиграция - да гледат възрастни хора в чужбина, а не личните си родители, отбелязва анализаторът.
(1)(1)(1)(1)(1)(1).png )
Кадри: Тренд
Второто нещо, което демонстрира изследването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което постоянно се възпитават децата и е част от втората психическа рамка, показва Славкова.
Изследването е осъществено в интервала сред 26 ноември и 3 декември 2020 година посредством изявленията "лице в лице " измежду 1009 души на възраст над 18 години.
Според данните 24 на 100 от българите дават отговор, че са имали желание да живеят в чужбина, а 70 на 100 не споделят такова желание. Сред главните аргументите да не заминат се акцентират фамилията, близки, родини, родители - 27 %. 13 на 100 споделят, че имат хубава работа и добра реализация, а 8 на 100 - поради дребни деца или внуци. Сред изброените аргументи са също възрастни родственици, обич към България, предпочитание за развиване в България, страхът от незнайното, по-спокоен живот в България и така нататък
22 на 100 от хората имат прочут или родственик, който се е върнал от чужбина с желание да живее непрекъснато в България, 76 на 100 дават отговор, че нямат подобен непосредствен.
41 на 100 от българите показват, че имат родственици, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в максимален дял показват, че имат родственици в чужбина, по отношение на живеещите в други обитаеми места.
27 на 100 от имащите родственици в чужбина споделят, че получават финансова помощ от тях, а 70 на 100 - не получават.
Хората на възраст 60-69 година и над 70 години в най-големи дялове дават отговор, че получават такава финансова помощ от близки или родственици в чужбина.
80 на 100 от хората, които получават такава финансова помощ декларират, че не могат да се оправят без нея. Едва 14 на 100 показват, че могат да се оправят и без тази финансова поддръжка.
Една трета от тези, които получават финансова помощ от близки или родственици, споделят, че биха отпътували в чужбина, в случай че не получават тази поддръжка. Това важи в максимален дял при най-младите. 54 на 100 не биха отпътували.
Сред главните аргументи за емиграцията на техните близки или родственици, 61 на 100 показват икономическото състояние в България, 51 % - "с цел по-добър живот ", а 13 на 100 - с "цел обучение ". Сред изтъкнатите аргументи е и брак или връзка с чужденец.
52 на 100 от българите считат, че е влиятелно да се работи в чужбина, а 33 % са на противоположното мнение. Сред най-младите е максимален делът на смятащите, че е влиятелно. Според 83 на 100 е влиятелно да се учи в чужбина, а едвам 8 на 100 са на противоположното мнение. За 75 на 100 е влиятелно да се пътува постоянно в чужбина, а за 12 % не е влиятелно.
Над половината (56 на сто) от българите показват, че хората, приключили в чужбина, имат по-добри благоприятни условия за реализация в България, а едвам 4 на 100 считат, че имат по-лоши благоприятни условия. 24 % са на мнение, че имат същите благоприятни условия, като получилите обучение в България.
На въпрос "Според вас персонално животът в чужбина елементарен ли е или не е елементарен? ", 14 на 100 дават отговор, че е елементарен, а 71 на 100 са на противоположното мнение.
Според 31 % ългарите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България. 44 на 100 не считат, че те са по-щастливи.
Социалният откривател Евелина Славкова разяснява, че във връзка с емиграцията могат да бъдат обрисувани две съществени психически рамки.
От една страна битува възприятието, че тези хора са "прокудени " от България, търсещи прехранване отвън страната. Другата психическа рамка е обвързвана с образуваното предпочитание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и така нататък Твърда е вярата, че там е по-добре.
Според нея изследването демонстрира две съществени трендове. Финансовата поддръжка от чужбина задържа хората, изключително по-младите, които другояче показват, че биха отпътували за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е изключително скъпа. Тук идва и един от огромните и травматични психически резултати на българското е емиграция - да гледат възрастни хора в чужбина, а не личните си родители, отбелязва анализаторът.
Кадри: Тренд
Второто нещо, което демонстрира изследването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което постоянно се възпитават децата и е част от втората психическа рамка, показва Славкова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ