Михаил Кръстев: Трябва да се помисли за реформа в пенсионната система
Всеки бюджет би трябвало да се прави реалистично, по отношение на упованията за приходите, които могат да се генерират, и да се разписва разходната част – нещо, което не се случва в България през последните пет години. Нереалистичните упования на политиците и нежеланието им да поемат отговорност за своите дейности и да ги ревизират утежнява бюджетната процедура, която по принцип не е нещо комплицирано. Това сподели изпълнителният шеф на Съюза за стопанска самодейност Михаил Кръстев в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Съкращаване на разноските от 1% няма да бъде задоволително, с цел да се внесе ред в обществените финанси. Съкращенията би трябвало да бъдат доста по-драстични, безапелационен бе той. " Българските жители не би трябвало да бъдат залъгвани. В средносрочната бюджетна процедура, призната от държавното управление, бяха записани нови дългови излъчвания до 2028 година в размер на над 40 милиарда лв.. Бюджетният недостиг в България се разписва обичайно към този момент на 3%, без да броим падежите, които имаме по остарели отговорности и останалата част от финансирането на дълговите излъчвания. Трябва да се работи с проект, да се усъвършенства, а не да се редуцира “, съобщи Кръстев.
Социалните разноски би трябвало да се замразят, счита изпълнителният шеф на Съюза за стопанска самодейност. През 2019 година разноските на Национален осигурителен институт за погашение на пенсии са били към 10 милиарда лв.. В момента те са близо 25 милиарда лв., като не престават да порастват, уточни той. " Българските пенсионери не са два пъти по-богати, в сравнение с са били през 2019 година Т.е. големият разход, който е изработен, не носи мечтаните резултати, по този начин, както се чака от българското общество. Социалната политика е с най-ниска добавена стойност. Трябва да се намерения за оптимизация, за промяна в пенсионната система “, добави Кръстев.
Според Съюза за стопанска самодейност минималната работна заплата не би трябвало да бъде замразявана, само че формулата за изчислението й би трябвало да бъде изменена и съобразена с редица знаци. " Всяко нарастване на минималната работна заплата по сбърканата и въведена в Кодекса на труда формула усилва над 40 други обществени заплащания “, изясни Михаил Кръстев.
Той означи, че някои звена в държавната администрация – най-много обвързваните с европейските фондове и с Плана за възобновяване и резистентност, не са задоволително обезпечени откъм фрагменти. " Българската стопанска система се нуждае от тези пари, само че няма задоволително експертен капацитет в администрацията по този начин, че да бъде подкрепят бизнесът да доближи до тези запаси, които ще донесат доста по-висока добавена стойност, в сравнение с обществените разноски “, разясни Кръстев.
Според него актуализация на бюджета в този момент би била нужна, в случай че държавното управление реши да извършва разходната част по този начин, както са написани. Приходната част не се извършва, добави той. " Надеждите са, че ще успеем да получим и трето заплащане по ПВУ, другояче там още веднъж ще се отвори дупка от още милиарди, заложени в бюджета, само че неполучени. Ако решим да не изпълняваме разходната част, обвързвана значително с финансовите разноски, които са с най-висока добавена стойност – вложенията, които страната прави за възстановяване живота на жителите, тогава може и да не се наложи актуализация. Правителството се трансформира в пленник на личната си недалновидна политика, защото то няма задоволително средства, с цел да обезпечи обществените политики, за които преди този момент е гласувало “, разяснява изпълнителният шеф на Съюза за стопанска самодейност.
Според него няма никаква причина сега да се подхващат радикални промени, свързани с данъчната система. " Българската стопанска система се показва добре, за разлика от ръководството на обществени финанси. България генерира забележителен стопански напредък по отношение на европейските си сътрудници и поддържа релативно ниска инфлация. Единствената причина да се стигне до по-високи данъчни ставки и до съществени промени е апетитът на политиците да раздават непознати пари “, безапелационен бе Михаил Кръстев.
Съкращаване на разноските от 1% няма да бъде задоволително, с цел да се внесе ред в обществените финанси. Съкращенията би трябвало да бъдат доста по-драстични, безапелационен бе той. " Българските жители не би трябвало да бъдат залъгвани. В средносрочната бюджетна процедура, призната от държавното управление, бяха записани нови дългови излъчвания до 2028 година в размер на над 40 милиарда лв.. Бюджетният недостиг в България се разписва обичайно към този момент на 3%, без да броим падежите, които имаме по остарели отговорности и останалата част от финансирането на дълговите излъчвания. Трябва да се работи с проект, да се усъвършенства, а не да се редуцира “, съобщи Кръстев.
Социалните разноски би трябвало да се замразят, счита изпълнителният шеф на Съюза за стопанска самодейност. През 2019 година разноските на Национален осигурителен институт за погашение на пенсии са били към 10 милиарда лв.. В момента те са близо 25 милиарда лв., като не престават да порастват, уточни той. " Българските пенсионери не са два пъти по-богати, в сравнение с са били през 2019 година Т.е. големият разход, който е изработен, не носи мечтаните резултати, по този начин, както се чака от българското общество. Социалната политика е с най-ниска добавена стойност. Трябва да се намерения за оптимизация, за промяна в пенсионната система “, добави Кръстев.
Според Съюза за стопанска самодейност минималната работна заплата не би трябвало да бъде замразявана, само че формулата за изчислението й би трябвало да бъде изменена и съобразена с редица знаци. " Всяко нарастване на минималната работна заплата по сбърканата и въведена в Кодекса на труда формула усилва над 40 други обществени заплащания “, изясни Михаил Кръстев.
Той означи, че някои звена в държавната администрация – най-много обвързваните с европейските фондове и с Плана за възобновяване и резистентност, не са задоволително обезпечени откъм фрагменти. " Българската стопанска система се нуждае от тези пари, само че няма задоволително експертен капацитет в администрацията по този начин, че да бъде подкрепят бизнесът да доближи до тези запаси, които ще донесат доста по-висока добавена стойност, в сравнение с обществените разноски “, разясни Кръстев.
Според него актуализация на бюджета в този момент би била нужна, в случай че държавното управление реши да извършва разходната част по този начин, както са написани. Приходната част не се извършва, добави той. " Надеждите са, че ще успеем да получим и трето заплащане по ПВУ, другояче там още веднъж ще се отвори дупка от още милиарди, заложени в бюджета, само че неполучени. Ако решим да не изпълняваме разходната част, обвързвана значително с финансовите разноски, които са с най-висока добавена стойност – вложенията, които страната прави за възстановяване живота на жителите, тогава може и да не се наложи актуализация. Правителството се трансформира в пленник на личната си недалновидна политика, защото то няма задоволително средства, с цел да обезпечи обществените политики, за които преди този момент е гласувало “, разяснява изпълнителният шеф на Съюза за стопанска самодейност.
Според него няма никаква причина сега да се подхващат радикални промени, свързани с данъчната система. " Българската стопанска система се показва добре, за разлика от ръководството на обществени финанси. България генерира забележителен стопански напредък по отношение на европейските си сътрудници и поддържа релативно ниска инфлация. Единствената причина да се стигне до по-високи данъчни ставки и до съществени промени е апетитът на политиците да раздават непознати пари “, безапелационен бе Михаил Кръстев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ