Как да вдъхнем нов живот на старите дрехи и техника
Всеки българин изхвърля 93 кг храна годишно. Данните са на българската хранителна банка.
Общото количество храни, които се разхищават у нас за година е 614 милиона кг. А за изхвърлената храна сме платили 1,8 милиарда лв..
Според изследване на консултантската компания Utility Bidder, България обаче създава минимум хранителни боклуци на глава от популацията - единствено 26 кг на човек.
Русия е втора в тази ранглиста след България с 33 кг хранителни боклуци на глава от популацията.
Данните демонстрират, че страната, която създава най-вече хранителни боклуци на глава от популацията е Португалия със 124 кг изхвърлена храна на човек.
Следва я Швейцария със 119 кг хранителни боклуци на глава от популацията. С население от към 8,78 милиона души, страната губи общо над един милиард кг храна. Трета по разхищаване е съседката ни Сърбия със 108 кг хранителни боклуци на човек.
Освен храна, се изхвърлят огромни количества техника и облекла, а те елементарно могат да бъдат рециклирани и да се трансфорат в нов артикул.
„ Животът с нулев отпечатък е една доста хубава идеална цел, която може по-скоро да ни води по пътя към това да понижим отпечатъка си. В системата, в която живеем, е на практика невероятно напълно да минимизираме потреблението ", разяснява Симона Стилиянова, създател на Zero Waste Sofia.
„ След много години опити и изпробване съумях с 80% да понижа отпадъците си у дома. Като най-важното нещо, което мога да препоръчам на всеки, е да си задава въпроса - „ Това би трябвало ли ми в действителност ". Тоест не толкоз да се фокусираме върху преработването и разделното събиране, а да понижим по-начало отпадъците си и самото си ползване ", изясни тя.
„ Подобно на Симона, аз имах собствен личен път в тази сфера и също съм щастлива. Може би към 70% да съм стигнала до това да си мисля по какъв начин да си купя по-малко и кое в действителност ми е нужно, с цел да стигнем по-късно и до по-малко боклуци ", показа Маргита Колчева - мениджърът " Устойчиво развиване " на Yettel Bulgaria.
„ Това е съществена тематика и в текстила най-много, защото това, което следим в последно време и развиването на ултрабързата мода, която са в действителност облекла, които не могат да бъдат използвани доста дълго и генерират доста бърз боклук. И в действителност, използваме от ден на ден и изхвърляме от ден на ден ", уточни Цветан Найденов от Асоциацията за кръгообразен текстил.
„ В България сносно е развита кръговата стопанска система за текстил. За страдание, към момента не събираме задоволително разделно текстила, спрямо други страни в Европа. Но пък имаме много варианти към този момент на пазара за разделно събиране на нашите облекла. Най-важното е да не ги изхвърляме в боклука. От една страна има контейнерите, които доста от нас познават на улицата. От друга страна има новаторски решения, при които онлайн, посредством пощальон, изцяло гратис, можем да се разделим с ненужния за нас текстил и да генерираме и финансов запас за самите нас ", изясни още той.
„ През последните 4 години ние вършим изследвания, с цел да забележим какво в действителност прави българинът с електрониката и следим няколко разнообразни сюжета. Първото и най-важно, в случай че се върнем на потреблението, е, че ние съумяваме малко да удължим този витален цикъл на другите артикули, като за огромна част от тях чакаме те да спрат да работят, с цел да ги подменим, което е една извънредно добра вест ", изясни Маргита Колчева.
„ При мобилните телефони обаче картинката е малко по-различна. Сменяме по-бързо с навлизането на нова техника ", уточни тя.
Според статистиката приблизително 3 години в България човек употребява мобилния си телефон и го сменя. А остарелият в 36% от случаите остава някъде във къщи, заради разнообразни аргументи.
„ Едната е, че мисли, че ще му потрябва като запаса. Мисли да го продаде, но не тъкмо в този миг. От друга страна, има доста хора, които просто не знаят какъв брой скъпи са тези запаси, които се намират в телефона ", уточни Маргита Колчева.
На домакинство се падат приблизително 2,26 телефона.
По думите на експертите най-хубавата алтернатива е да я дадем на някого, който би я употребявал. Ако тя към този момент е неизползваема - рециклираното е идващото нещо, което да създадем.
„ И тук е значимо потребителите да знаят, че огромните вериги, както и съвсем всеки бизнес, който предлага техника, е длъжен, когато се купува нещо ново като техника, да изкупи назад същия тип техника ", обясниха те.
Общото количество храни, които се разхищават у нас за година е 614 милиона кг. А за изхвърлената храна сме платили 1,8 милиарда лв..
Според изследване на консултантската компания Utility Bidder, България обаче създава минимум хранителни боклуци на глава от популацията - единствено 26 кг на човек.
Русия е втора в тази ранглиста след България с 33 кг хранителни боклуци на глава от популацията.
Данните демонстрират, че страната, която създава най-вече хранителни боклуци на глава от популацията е Португалия със 124 кг изхвърлена храна на човек.
Следва я Швейцария със 119 кг хранителни боклуци на глава от популацията. С население от към 8,78 милиона души, страната губи общо над един милиард кг храна. Трета по разхищаване е съседката ни Сърбия със 108 кг хранителни боклуци на човек.
Освен храна, се изхвърлят огромни количества техника и облекла, а те елементарно могат да бъдат рециклирани и да се трансфорат в нов артикул.
„ Животът с нулев отпечатък е една доста хубава идеална цел, която може по-скоро да ни води по пътя към това да понижим отпечатъка си. В системата, в която живеем, е на практика невероятно напълно да минимизираме потреблението ", разяснява Симона Стилиянова, създател на Zero Waste Sofia.
„ След много години опити и изпробване съумях с 80% да понижа отпадъците си у дома. Като най-важното нещо, което мога да препоръчам на всеки, е да си задава въпроса - „ Това би трябвало ли ми в действителност ". Тоест не толкоз да се фокусираме върху преработването и разделното събиране, а да понижим по-начало отпадъците си и самото си ползване ", изясни тя.
„ Подобно на Симона, аз имах собствен личен път в тази сфера и също съм щастлива. Може би към 70% да съм стигнала до това да си мисля по какъв начин да си купя по-малко и кое в действителност ми е нужно, с цел да стигнем по-късно и до по-малко боклуци ", показа Маргита Колчева - мениджърът " Устойчиво развиване " на Yettel Bulgaria.
„ Това е съществена тематика и в текстила най-много, защото това, което следим в последно време и развиването на ултрабързата мода, която са в действителност облекла, които не могат да бъдат използвани доста дълго и генерират доста бърз боклук. И в действителност, използваме от ден на ден и изхвърляме от ден на ден ", уточни Цветан Найденов от Асоциацията за кръгообразен текстил.
„ В България сносно е развита кръговата стопанска система за текстил. За страдание, към момента не събираме задоволително разделно текстила, спрямо други страни в Европа. Но пък имаме много варианти към този момент на пазара за разделно събиране на нашите облекла. Най-важното е да не ги изхвърляме в боклука. От една страна има контейнерите, които доста от нас познават на улицата. От друга страна има новаторски решения, при които онлайн, посредством пощальон, изцяло гратис, можем да се разделим с ненужния за нас текстил и да генерираме и финансов запас за самите нас ", изясни още той.
„ През последните 4 години ние вършим изследвания, с цел да забележим какво в действителност прави българинът с електрониката и следим няколко разнообразни сюжета. Първото и най-важно, в случай че се върнем на потреблението, е, че ние съумяваме малко да удължим този витален цикъл на другите артикули, като за огромна част от тях чакаме те да спрат да работят, с цел да ги подменим, което е една извънредно добра вест ", изясни Маргита Колчева.
„ При мобилните телефони обаче картинката е малко по-различна. Сменяме по-бързо с навлизането на нова техника ", уточни тя.
Според статистиката приблизително 3 години в България човек употребява мобилния си телефон и го сменя. А остарелият в 36% от случаите остава някъде във къщи, заради разнообразни аргументи.
„ Едната е, че мисли, че ще му потрябва като запаса. Мисли да го продаде, но не тъкмо в този миг. От друга страна, има доста хора, които просто не знаят какъв брой скъпи са тези запаси, които се намират в телефона ", уточни Маргита Колчева.
На домакинство се падат приблизително 2,26 телефона.
По думите на експертите най-хубавата алтернатива е да я дадем на някого, който би я употребявал. Ако тя към този момент е неизползваема - рециклираното е идващото нещо, което да създадем.
„ И тук е значимо потребителите да знаят, че огромните вериги, както и съвсем всеки бизнес, който предлага техника, е длъжен, когато се купува нещо ново като техника, да изкупи назад същия тип техника ", обясниха те.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ