Всеки автор трябва да грабне нещо от живота, казва скулпторката Васка Емануилова, от чието рождение се навършват 120 години
„ Всеки създател би трябвало да грабне нещо от живота. Тогава идва концепцията какво да направи “, споделя скулпторката Васка Емануилова в изявление за вестник „ Поглед “ през 1981 година, от чието рождение през днешния ден се навършват 120 години.
Васка Емануилова (1905-1985) е родена на 25 декември 1905 година в село Комщица, Софийски окръг. Сестра е на микробиолога акад. Игнат Емануилов (1906-1966).
На въпрос от вестник „ Кооперативно село “ от 1984 година „ Какво за Вас е родният край “, скулпторката Васка Емануилова дава отговор: „ Когато попитали един българин за най-красивия завършек на земята, той дал отговор без съмнение: „ България е най-хубавата страна в света, а най-хубавото в България е моето село “.
През 1922 година тя постъпва в Художествената академия в София, където учи статуя при проф. Иван Лазаров. Още като студентка, насърчавана от него, тя създава сюжети от селския трудов живот. През 1925 година получава първа премия на конкурс в Художествената академия за композицията „ На равнищата “. През 1927 година след довеждане докрай на висшето си обучение Васка Емануилова няма опция да наеме частно ателие и остава да работи в университетските салони. През 1930 година дружно с младата скулпторка Мара Георгиева (1905-1988) наемат общо ателие, където дълги години работят дружно.
В София Васка Емануилова живее в индустриалния квартал „ Хаджи Димитър “, където има опция от близко да опознава градския служащ. Винаги с бележник в ръка, тя скицира небрежно видени на улицата моменти от труда на служащите, които употребява за скулптурните си композиции.
Васка Емануилова е една от основателките на Дружеството на новите художници
През 1931 година, дружно с Мара Георгиева, Васка Емануилова е една от основателките на Дружеството на новите художници.
Благодарение на портрета, който прави на дамата на секретаря на френското посолство в България, получава от фамилията тримесечна стипендия, с която специализира статуя в Париж през 1939 година Там Васка Емануилова посещава музеи и изложения, учи се от творбите на огромните майстори на изобразителното изкуство, съхранени в Лувъра. От Париж се връща с доста скици.
Васка Емануилова стартира креативната си активност в края на 20-те и началото на 30-те години на 20-и век. Това е времето, когато работническата класа става основен воин в творчеството на прогресивните художници. Творческият път на скулпторката е много многообразен.
В ранния си интервал Емануилова основава серия от творби с трудова тема
Васка Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), главно в региона на дребната пластика в жанровете - голо тяло, историческа и битова комбинация и портрет.
Композициите „ Опват се мишци стоманени “ и „ Позив “, основани през 1932 година, са творби от ранния интервал на Емануилова, които отразяват живота и битките на работническата класа, и слагат началото на цяла серия творби с трудова тема, която тя създава в идващите години. Композицията „ Позив “ е художествено преобразяване на проведената битка на работническата класа, която при започване на 30-те години на предишния век е в напредък.
Портретният род, заемащ доста място в творчеството на скулпторката, се отличава със солидна структура и разкрива пластична просвета. Васка Емануилова умее да вниква надълбоко в характера, да концентрира вниманието си върху главните особености на формата, да я очисти от инцидентното, да съобщи на творбата тези качества, които го вършат трайно.
Към голото женско тяло тя подхожда като художник реалист с надълбоко схващане за спецификата на този род и за неговата роля при възпитанието на естетически усет. За художничката човешкото тяло е изобилен източник на креативно ентусиазъм.
Тя взе участие в общи художествени изложения през 1928, 1929 и 1930 година
През 30-те години на 20-и век Васка Емануилова и Мара Георгиева вземат участие в редица състезания за монументи, някои от които получават награди. Характерно за Емануилова е, че си остава занаятчия на портрета и обаятелните теракотени фигурки.
Скулпторката твори и по времето на социалистическия натурализъм
След 9 септември 1944 година Васка Емануилова се включва в строителството на новата социалистическа просвета със завоюваните позиции на социалистическия натурализъм. Тя взе участие интензивно в състезания за монументи на руските воини и падналите в битката антифашисти, взе участие в общи и групови художествени изложения. Композициите „ Септември 1923 година “ (1946), „ Разстрел “ (1947), „ Септември 1923 година “ (1953) и други не престават революционната линия в българското изкуство, стартирани през 30-те години. Между творбите, отразяващи трудовото ежедневие на народа, се отличават „ Трамвайни служащи “ (1947), „ Жетварска ария “ (1955), „ Обявено състезание “ (1958). Новото, което скулпторката внася в творбите си е бодрият оптимизъм и насладата, която трудът носи на свободния човек.
Най-значителната изява на Васка Емануилова в региона на монументалната статуя е централната група на Паметника на руската войска в София, която основава дружно с Мара Георгиева през 1953 година
На 18 март 1956 година и на 12 април 1976 година в София са открити нейни юбилейни изложения.
„ Просто и естествено, без доста звук, Васка Емануилова подари цялото си креативно дело на Софийската община “, споделя проф. Светлин Русев за скулпторката в изявление за вестник „ Земеделско знаме “ от 1984 година във връзка откриването на непрекъснатата галерия „ Васка Емануилова “ - филиал на Софийска градска художествена изложба (СГХГ).
На 2 април 1984 година в София е открита непрекъсната галерия от нейни произведения във филиала на СГХГ. Експозицията включва дарените от нея на Софийската община 90 статуи, 35 рисунки и 48 акварела. Поради реставрация филиалът е затворен в продължение на 12 години, само че през декември 2006 година е възобновен като изложба „ Васка Емануилова “, на бул. „ Янко Сакъзов “ 15.
Васка Емануилова е притежател на ордена „ Червено знаме на труда “ (1959), на званието „ Заслужил художник “ (1963), на званието „ Народен художник “ (1974), на ордена „ Народна република България “ - първа степен (1974), и на званието „ Герой на социалистическия труд “ (1981).
Васка Емануилова умира на 11 юли 1985 година в София.
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
/ДВ
Използвани източници: Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 5, с. 1955-1956; сп. „ Изкуство “, бр. 2, 1956, с. 48-52; сп. „ Изкуство “, бр. 7, 1964, с. 5-10; сп. „ Наша татковина “, бр. 2, 1961; Каталог от юбилейната галерия – март 1976; в. „ Поглед “, бр. 20, 18.5.1981; в. „ Кооперативно село “, бр. 115, 15.5.1984;
Васка Емануилова (1905-1985) е родена на 25 декември 1905 година в село Комщица, Софийски окръг. Сестра е на микробиолога акад. Игнат Емануилов (1906-1966).
На въпрос от вестник „ Кооперативно село “ от 1984 година „ Какво за Вас е родният край “, скулпторката Васка Емануилова дава отговор: „ Когато попитали един българин за най-красивия завършек на земята, той дал отговор без съмнение: „ България е най-хубавата страна в света, а най-хубавото в България е моето село “.
През 1922 година тя постъпва в Художествената академия в София, където учи статуя при проф. Иван Лазаров. Още като студентка, насърчавана от него, тя създава сюжети от селския трудов живот. През 1925 година получава първа премия на конкурс в Художествената академия за композицията „ На равнищата “. През 1927 година след довеждане докрай на висшето си обучение Васка Емануилова няма опция да наеме частно ателие и остава да работи в университетските салони. През 1930 година дружно с младата скулпторка Мара Георгиева (1905-1988) наемат общо ателие, където дълги години работят дружно.
В София Васка Емануилова живее в индустриалния квартал „ Хаджи Димитър “, където има опция от близко да опознава градския служащ. Винаги с бележник в ръка, тя скицира небрежно видени на улицата моменти от труда на служащите, които употребява за скулптурните си композиции.
Васка Емануилова е една от основателките на Дружеството на новите художници
През 1931 година, дружно с Мара Георгиева, Васка Емануилова е една от основателките на Дружеството на новите художници.
Благодарение на портрета, който прави на дамата на секретаря на френското посолство в България, получава от фамилията тримесечна стипендия, с която специализира статуя в Париж през 1939 година Там Васка Емануилова посещава музеи и изложения, учи се от творбите на огромните майстори на изобразителното изкуство, съхранени в Лувъра. От Париж се връща с доста скици.
Васка Емануилова стартира креативната си активност в края на 20-те и началото на 30-те години на 20-и век. Това е времето, когато работническата класа става основен воин в творчеството на прогресивните художници. Творческият път на скулпторката е много многообразен.
В ранния си интервал Емануилова основава серия от творби с трудова тема
Васка Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), главно в региона на дребната пластика в жанровете - голо тяло, историческа и битова комбинация и портрет.
Композициите „ Опват се мишци стоманени “ и „ Позив “, основани през 1932 година, са творби от ранния интервал на Емануилова, които отразяват живота и битките на работническата класа, и слагат началото на цяла серия творби с трудова тема, която тя създава в идващите години. Композицията „ Позив “ е художествено преобразяване на проведената битка на работническата класа, която при започване на 30-те години на предишния век е в напредък.
Портретният род, заемащ доста място в творчеството на скулпторката, се отличава със солидна структура и разкрива пластична просвета. Васка Емануилова умее да вниква надълбоко в характера, да концентрира вниманието си върху главните особености на формата, да я очисти от инцидентното, да съобщи на творбата тези качества, които го вършат трайно.
Към голото женско тяло тя подхожда като художник реалист с надълбоко схващане за спецификата на този род и за неговата роля при възпитанието на естетически усет. За художничката човешкото тяло е изобилен източник на креативно ентусиазъм.
Тя взе участие в общи художествени изложения през 1928, 1929 и 1930 година
През 30-те години на 20-и век Васка Емануилова и Мара Георгиева вземат участие в редица състезания за монументи, някои от които получават награди. Характерно за Емануилова е, че си остава занаятчия на портрета и обаятелните теракотени фигурки.
Скулпторката твори и по времето на социалистическия натурализъм
След 9 септември 1944 година Васка Емануилова се включва в строителството на новата социалистическа просвета със завоюваните позиции на социалистическия натурализъм. Тя взе участие интензивно в състезания за монументи на руските воини и падналите в битката антифашисти, взе участие в общи и групови художествени изложения. Композициите „ Септември 1923 година “ (1946), „ Разстрел “ (1947), „ Септември 1923 година “ (1953) и други не престават революционната линия в българското изкуство, стартирани през 30-те години. Между творбите, отразяващи трудовото ежедневие на народа, се отличават „ Трамвайни служащи “ (1947), „ Жетварска ария “ (1955), „ Обявено състезание “ (1958). Новото, което скулпторката внася в творбите си е бодрият оптимизъм и насладата, която трудът носи на свободния човек.
Най-значителната изява на Васка Емануилова в региона на монументалната статуя е централната група на Паметника на руската войска в София, която основава дружно с Мара Георгиева през 1953 година
На 18 март 1956 година и на 12 април 1976 година в София са открити нейни юбилейни изложения.
„ Просто и естествено, без доста звук, Васка Емануилова подари цялото си креативно дело на Софийската община “, споделя проф. Светлин Русев за скулпторката в изявление за вестник „ Земеделско знаме “ от 1984 година във връзка откриването на непрекъснатата галерия „ Васка Емануилова “ - филиал на Софийска градска художествена изложба (СГХГ).
На 2 април 1984 година в София е открита непрекъсната галерия от нейни произведения във филиала на СГХГ. Експозицията включва дарените от нея на Софийската община 90 статуи, 35 рисунки и 48 акварела. Поради реставрация филиалът е затворен в продължение на 12 години, само че през декември 2006 година е възобновен като изложба „ Васка Емануилова “, на бул. „ Янко Сакъзов “ 15.
Васка Емануилова е притежател на ордена „ Червено знаме на труда “ (1959), на званието „ Заслужил художник “ (1963), на званието „ Народен художник “ (1974), на ордена „ Народна република България “ - първа степен (1974), и на званието „ Герой на социалистическия труд “ (1981).
Васка Емануилова умира на 11 юли 1985 година в София.
/БС/ДС/отдел „ Справочна “/
/ДВ
Използвани източници: Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 5, с. 1955-1956; сп. „ Изкуство “, бр. 2, 1956, с. 48-52; сп. „ Изкуство “, бр. 7, 1964, с. 5-10; сп. „ Наша татковина “, бр. 2, 1961; Каталог от юбилейната галерия – март 1976; в. „ Поглед “, бр. 20, 18.5.1981; в. „ Кооперативно село “, бр. 115, 15.5.1984;
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ