Всеизвестно е, че след 1989 г. обща историческа мисъл в

Всеизвестно е, че след 1989 година обща историческа мисъл в България няма. Много професори и доценти историци съчиняват небивалици и измислици за събитията от основаването на Българската страна, та до наши дни. Сакралната 681 година, която се смяташе за година първа от признаването на България за независима страна, се оказа погрешна. Започнаха да се спрягат всякакви години като 432-ра, 218-та и още доста други. Някои ексцентрици стигнаха до такава степен да афишират, че български народ и страна е имало няколко века преди Рождество Христово.
Настъпи цялостен безпорядък. По-голяма част от към този момент одобрените истини в историята бяха тотално отречени. Установено беше, че от историческа позиция иго в класическия му тип не е съществувало. Стигна се до такава степен, че един президент на Република България на висок глас разгласи, че 500 години турците единствено са участвали по българските земи, като спокойно и безшумно са си живеели с българите.

Къде останаха обаче набитите на прът отрязани глави на непокорните българи, къде останаха опожарените села и градове, къде останаха обезчестените и по-късно убити млади български девойки? Къде останаха ужасяващите разкази за българите, отказали да се потурчат, живи изгаряни в пещи и фурни, където преди този момент се е тъга самун? Какво ли биха споделили по този въпрос Вазов, Каравелов, Захари Стоянов, Стоян Заимов и други очевидци и очевидци на по-голяма част от случилото се по това време.
Накрая Христо Ботев беше разгласен за първи терорист в Европа поради завземането на кораба „ Радецки “ и бе открито от прекомерно „ достоверни “ източници, че Левски бил масон. Обругаването не подмина и доста други революционни дейци, дали живота си за нова България.

Като се умориха да отхвърлят всичко, което беше „ правдиво открито ”, се пристъпи към изкривяване на някои обстоятелства и това още веднъж докара до деформиране на истината. В подтекста на всичко написано дотук попадам инцидентно на публикация от 10 май 2014 година, отпечатана във в. „ 24 часа “ под заглавие „ Рецепта на чудотворния мас на Левски “ с създател заместител основния редактор на в. „ 168 часа “ Росен Янков.
На първо четене тази обява ми се видя много странна и взех решение да я прочета повторно, като „ разфасовах “ детайлно на обособени елементи местата, които се оказаха една цялостна нелепост.

Нека обаче да стартира с малко предистория. В предаването на Българска национална телевизия „ Памет Българска “ с водещ Божидар Димитров през февруари 2003 година когато се навършиха 130 години от обесването на Левски, в студиото беше поканен като посетител Николай Хайтов. В един миг, когато водещият реши да смъкне Дякона от пиедестала на безсмъртието и да го покаже като един елементарен човек, той осведоми феновете, че Левски е имал желания към избрани храни, че обичал да пее и дори имал любовници като един същински мъж.
Тук обаче Хайтов реагира мигновено като съобщи, че това не е истина, заради обстоятелството, че Апостола по време на Втората българска легия е бил незабавно опериран в една белградска болница от апендицит или язва и до края на живота му раната не се е затворила, по тази причина било належащо вечер Дякона щедро да се мие с топла вода и да се маже със специфичен мас, предложен му от отец Матей Миткалото, и след това устойчиво да се бинтова.

Аз запитвам – коя жена ще легне в едно легло с мъж, опакован по този метод?! Дали обаче това е правилно, никой не се допита до историци, хирурзи, фитотерапевти, с цел да се разбере истината, а и минимум създателят. Всички като папагали заграчиха нестройно – апендицит, язва, мехлеми, бинтове…
Граченето се поддържаше най-много от известни левскиеведи – професори с искания надълбоко да познават живота на Апостола. В този хор се включиха и други професори и доценти, не толкоз движимости познавачи на Дякона. Към тях се причислиха на олимпийския принцип, едвам вземат участие, всякакви дребни вълнисти папагалчета с „ великото “ предпочитание да пригласят на огромните „ ара-какадута “, само че гласовете им по този начин и останаха недочути.

Тук идва и публикацията на Росен Янков, който нищо не схваща от медицина и разбиране си няма от фитотерапия и по тази причина публикацията му гъмжи от лаически лъжи до тлъсти глупости. За да не бъда необоснован, незабавно стартирам с разобличенията.
Истина първа: Както към този момент загатнах, Левски бил опериран в белградска болница от апендицит или язва. Поради недобре изработен тегел след интервенцията се образувала фистула, от която изтичала гной и други тайни. Нека в този момент, вместо да изсмукваме от пръстите си всякакви лъжи, да се обърнем към първоизточника на информацията по въпроса, а точно Христо Иванов – Големия.

Ето какво написа той в спомените си (Ще осъвременя избрани изрази и думи, тъй като от старостилното писане те не се схващат, като в същото време ще се постарая да бъда покрай цитирания, б. а.): „ Разболя се Левски и за малко да почине, само че сполучихме и найдохме огромен чиляк (човек), който ни откри персона (специална) къща. От една стая махнахме всите мебели, та я варосахме и напръскахме с отрова срещу инсекти. Викахме лекар, който рече, че заболяването е доста неприятна и ще би трябвало огромна интервенция, при която болният може да почине от сърце.
Затова се наложи да търсим доста положителни доктори против задоволително огромно възнаграждение. Намериха се двама, на които рекох да пипат доста деликатно, щото да не почине чиляка, а в случай че той почине, вместо пари ще получат патрон в главата. Те се заеха, че го разпраха (Христо Иванов – Големия не използвал думата срязаха, която е била в послание, а разпраха, което недвусмислено демонстрира, че раната ще е била прекомерно огромна, нехарактерна за апендицит или язва, б. а.) ”.

Големия чака повече от час и по нататък споделя: „ Не устоях прекалено много и желаех да видя що става вътре. Изглежда, че баят съм ги уплашил докторите, та рекоха да си туря една манта, а на обувките да си сложа калцуни (в случая се касае за огромни плетени терлици, б. а.). Като са пригласих, та влязох и видях Левски да лежи умерено, беше леко почервенял и потен, само че докторите споделиха, че това е обикновено и че интервенцията върви добре. Излязох от стаята по-спокоен “.
По-нататък съратникът на Апостола прецизира, че тез доктори били доста положителни, та стояли няколко дни и повече от пазарлъка, та го оздравили, след което си получили парите и си отпътували по живо и крепко.

Нека в този момент да се обърнем към огромния хирург по времето на Въздържанието проф. Парашкев Стоянов. Той споделя следното: „ Понеже не съм участвал на интервенцията, не мога сигурно да кажа защо се касае, само че от описа на Христо Иванов – Големия се сещам, че може би става дума за някакъв цирей или гнойник в стомаха “.
Това не ми беше задоволително като диагноза и по тази причина се обърнах за помощ към най-хубавите коремни хирурзи във Великотърновската болница, с цел да уточним каква би могла да е възможната диагноза от позиция на актуалната хирургия.
Още от първия миг се отхвърли хипотезата, че става въпрос за апендицит или язва, тъй като бързо пресметнахме, че до момента в който се откри огромен човек да открие нужната къща, до момента в който избраната стая се обработи в санитарно отношение, до момента в който се намерят доста положителни доктори, ще са минали най-малко 5-6 дни и при мощните болки на Левски, в случай че е имал апендицит или язва, е щяло да се получи перитонит или кръвоизлив. При това състояние, до момента в който докторите дойдат, Апостола ще е бил мъртъв.

Тогава по системата на елиминиране се стигна до диагнозата гнойно септично инфектиране на коремната стена или същото възпалени вътре в корема. Нека в този момент си създадем заключения от лъжа първа: Левски не е бил опериран в белградска болница. Дякона не е страдал от язва или апендикс. Раната е затворена съвършено и не се образувала фистула и приключване на гной.
Нека в този момент да оставим малко Дякона на мира, тъй като създателят ни в чеп ни в ръкав ни праща надалеч от главната тематика в така наречената от мен интервенция „ чесън “. Тази случка ни вкарва щем-нещем в Неистина втора: Като антибиотик на следоперативното лекуване на Дякона съгласно „ великият фитотерапевт “ бил използвал… чесън.

За по-голяма меродавност „ билкарят “ ни придвижва напряко във времето на Суворов, когато чесънът се употребявал всеобщо под формата на „ съветски пеницилин “.
Като направих бърза информация открих, че този популярен съветски военачалник е водил дейни бойни дейности от 1756 година до 1799 година или тъкмо 43 години. През това време се е бил на териториите на днешна Полша, Германия, Италия, Швеция, част от Франция или с други думи съвсем в цяла Европа, без да броим борбите, водени в Русия. След него в избрани моменти са вървели сред 10 000 и 30 000 души армия. Колко ли чесън ще е бил нужен, с цел да бъдат избавени ранените му бойци?! По всяка възможност в лазаретите е имало назначени специфични „ чукачи “, които са мачкали чесъна и са го налагали върху раните на бойците.

От написаното дотук бих установил, че това е огромна нелепост, само че ми се видя прекомерно меко казано, тъй като същинската дума е нелепост. Родината на чесъна е Китай, Индия и Пакистан. Откъде толкоз доста чесън в Русия, та и в цяла Европа? Отговор нямам.
Ако обаче смятате, че историята с чесъна е свършила, надълбоко се лъжете. Авторът желае към добре сготвената съгласно него манджа да добави щипка сол за по-голяма пикантност, само че вместо това по по-грешка поставя супена лъжица от тази фалшификация, при което напряко е „ пресолил манджата “.

Росен Янков напълно авторитетно твърди, че в руската войска по време на Втората международна война са употребявали чесъна за по-бързо зарастване на раните, като за по-голяма меродавност вкарвали в състава на миришещия зарзават понятието диалилов сулфит. „ Великият химик и биолог “ Янков твърди, че този сулфит не бил добре изследван, само че заради това, че през 1858 година великият Луи Пастьор твърдял, че е чудесно антибактериално средство и може да се употребява за всичко. Не е добре проучено, само че да се употребява – това е.
Дълбоко почитам Пастьор и в случай че имах опция, щях да кажа, както и на неговия почитател Янков, че диалиловият сулфит е доста потребно вещество, единствено има един значителен минус – съдържа се единствено в дивия чесън. Получава се нещо като оня остарял анекдот от времето на „ социализъмът “, че сме пратили 10 000 компютъра за Япония, а то се оказало, че става въпрос не за компютри, а за компоти, които японците върнали, тъй като не отговаряли на техните държавни стандарти.

Тази история с чесъна стартира доста да намирисва, по тази причина с цел да приключа с нея, ми се ще горещо да ви помоля – не използвайте чесъна за рани, тъй като се получават по-големи неприятности, в сравнение с можете да предположите!
Накрая ми се ще да загатна няколко положителни думи за този зарзават. Както в дивия, по този начин и в облагородения се съдържа веществото алцин – мощен антиоксидант, който защищава от сърдечни болести, като усъвършенства еластичността на кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане и кръвната захар, почиства черния дроб и посредством съдържащите се в него ензими води до по-бързо преправяне на нездравословните субстанции. От знанията ми по медицина мога да ви кажа, че чесънът е натурален стимулатор на имунната система и при зараза яжте чесън колкото ви корем държи.

Нека в този момент да създадем систематизирания от Неистина втора: Никога не налагайте счукан чесън върху външни рани. Използвайте го, единствено в случай че имате сърдечни проблеми и най-много при грипни епидемии.
Дълго време оставихме Апостола да почива, до момента в който се разхождахме из цяла Европа с тази миризлива историйка. Сега е време да вкараме в нашата публикация един нов воин – моят обичан йеромонах Матей Свещенопреображенски или както цяла България го знае – Миткалото.
Неудобно ми е да стартира да пиша още през цялото време за него нелицеприятни работи, само че Росен Янков самичък вкара себе си и Миткалото в Неистина трета. Ще изтъквам безусловно: „ Още като духовник в Атон той основава безконечен мотор, който работи с пясък ”. И децата от детската градина знаят, че безконечен мотор още никой по света не е измислил. Първо желая да уточня, че Миткалото в никакъв случай не е бил Атонски духовник. Той в качеството си на към този момент ръкоположен духовник в различен манастир се е възползвал от богатата библиотека на обителта Атонска, с цел да попълни познанията си по механика, медицина, билколечение и други науки.

Имало е нещо, което Миткалото се е опитал да направи, само че не е това, което „ видният Миткаловед “, създателят на публикацията, допуска. Става въпрос за изработката на постоянно работеща мелница, задвижвана от приливите и отливите на морета. Цялото начинание на Атонския манастир коствало тъкмо 11 000 лири.
Естествено опитът останал несбъднат. Игуменът на манастира бил прекомерно възрастен и болен още преди отиването на отец Матей в него, а след това умира и заради този факт българският Леонардо да Винчи остава без настойник и се принудил по неотложност да избяга с една лодка, след което се качва на транспортен съд и минава пренос около Гърция, с цел да се спре чак в Русия. Ясно е, че Янков не познава живота и изобретенията на Миткалото и написа нещо наизуст, разследване на което позволява хлапашки неточности.
Понеже към този момент по този начин или другояче вкарах в публикацията Преображенския духовник, би трябвало да му дадем специфична роля. Човекът се мъчи да я играе добре, само че сценаристът му още веднъж го вкарва в някакви измислици.

Така стигаме до Неистина четвърта. Отново ще стартира с откъс от Росен Янков. „ За да не нервира раната на Левски след интервенцията, Миткалото основава специфичен сапун с ниска калорийност “. По-голямо незнание не съм виждал и чувал. При правенето на сапун за втвърдител се употребила сода каустик, която мигновено унищожава всички билки.
После следва „ нов вик “ във фитотерапията – мас с калъчово биле, синапено семе и босилек. Съвсем очевидно е, че „ великият билкар “ не знае какво съставлява калъчевото биле и го слага до босилека. Съставът на калъчевото биле е несъответстващ с босилека, заради което рецептата е безусловно невъзможна.

Друг е въпросът, че сред тези билки може да се сложи трета, обезвреждаща и хармонизираща несъответствието на двете билки, само че очевидно създателят не е експерт и не може да се сети за такова лечебно растение. Знам най-малко три билки, които да изиграят такава роля, само че моята цел не е да върша ремонти във към този момент сбъркани предписания, а да потвърдя тяхната неплатежоспособност. Обобщение към Неистина четвърта. Оказва се, че Янков освен няма обикновени знания по фитотерапия, което за кой ли път към този момент потвърждавам, само че се оказва, че няма положителни знания и по химия, заради което е „ надрусал “ подобен неосъществим коктейл, който не става за нищо.

Читателю драги, в случай че си имал търпението да прочетеш публикацията дотук, ще те успокоя, като ти кажа, че с Неистина пета приключвам да се занимавам с неистините и ще стартира да пиша за най-съществените неща, които в действителност са задачата на този материал. И по този начин, в карето под публикацията Янков още веднъж позволява нелепа фитотерапевтична неточност като смесва невен със смрадлика. Две взаимно изключващи се билки. Отново може да се сложи обезвреждаща билка, само че очевидно „ нашият билкар “ доста е бързал да запише рецептата и е пропуснал нещо.
Появява се мас, наподобяващ на сапун. Питам се, когато този мас е стоял в силяха (голям кожен колан) на Левски или в дисагите му през лятото при 28-30 градуса, какво ли се е случвало с него?

Изводът от Неистина пета е същият като при четвъртата. Когато нямаш знания по дадена тематика, или попитай чичко Google, или прочети нужната литература по въпроса, или въобще не пиши.
Стига дотук с лъжи и нелепици. Време е да кажем истината по въпроса. За тази цел ще въведем и основния воин на тази публикация. Той се споделя йеромонах Неофит Калчев. Роден е на 12 май 1848 година в с.Орешак, Троянско. Баба му и дядо му са били билкари и са почнали да учат дребното момче на билките от най-ранна възраст.
Научили го първо да познава лечебните растения, по какъв начин да се берат, по какъв начин да се сушат и когато поотраснал, са го срещнали с това коя билка за какви заболявания се употребява. И към този момент когато научил всичко това, го срещнали кои с кои билки се комбинират, кои не се понасят и кои билки в другите предписания играят обезвреждаща и хармонизираща роля. В този парадайс за билките, какъвто е Троянският Балкан, това напълно не било мъчно.

През 1867 година настава нов интервал в живота на Неофит. Той става послушник в Преображенския манастир. Стои две години като подобен и през 1869 година е ръкоположен за дякон, а през идната 1870 година – за йеромонах.

Още с отиването си в манастира и през идващите три години той пригажда уместно място, където съхранява преди този момент събраните билки и с разрешението на игумена на обителта стартира да лекува монасите, а след това и болните миряни, пристигнали там от разнообразни места. При епизодичните си визити в Преображенския манастир Миткалото вижда, че това момче е съществено, прилежно, работливо, чинно и най-много схваща доста от билки и взема решение да го направи собствен правоприемник. През декември 1870 година отец Матей още веднъж се връща в манастира.
Смъква от коня две огромни дисаги, оставя ги в килията на Неофит, като му споделя, че вътре в тях са всички негови трудове за билките, а също по този начин чертежи, рисунки, съоръжения за разнообразни механически уреди, за които към този момент 42-годишният Матей декларира, че са нелепости и пропиляно напразно време, дори му подсказва, че в случай че желае, може да ги изгори. Това несъмнено не става, заради което и до наши дни има непокътнати част от чертежите, проектите и рисунките на този „ идеалист безразсъден “.

След това отецът моли Неофит, в случай че делото, за което се борят, един ден се реализира, а него (Миткалото) към този момент го няма, дано напише една книга по национална медицина, в която може да спомене рецептите му.
Това става. Неофит Калчев написва книгата „ Народен домакински доктор “, в която включва и предписания на Миткалото, които са му харесали. Изданието има необикновен триумф. Препечатва се и до наши дни, а последният тираж на заглавието е отпреди няколко години и е изцяло привършен.
Нека в този момент се върнем още веднъж в онази нощ, когато отец Калчев наследява отец Матей и да разберем какво става по-нататък. Миткалото се безпокои за здравето на Левски. Тук би трябвало да кажа, че Неофит е бил в течение на революционното придвижване, само че не се включва директно и интензивно в него. Та отчето доста се тревожи за раната на Апостола от интервенцията, която не заздравява добре, макар мазилата и мехлемите.

Тогава Калчев предлага нов способ за лекуване. Билките да се одобряват през устата по малко прилагания до този миг способ, прочут във фитотерапията като „ мацарация “ или студено добиване на потребни субстанции без варене или запарване.
Нека кажем по няколко думи за трите метода за лекуване.
Първи способ: Билките се поставят в тенджера с вода, слагат се на гореща печка и се оставят до цялостно завиране, след което престояват известно време съгласно рецептата и съдът се снема от огъня. Билките се охлаждат, течността се прецежда и се пие отново съгласно рецептата. Хубав способ, само че известна част от потребното вещество в лечебните растения излиза под формата на пара още при варенето.

Втори способ: Тенджерата се оставя да заври с вода без да се слагат билките вътре. След стоплянето на течността до кипване съдът се маха от печката, като тогава се слагат билките до изстиването на водата. Отново следва прецеждане и пиянство. Също прекрасен способ, само че водата без топлота бързо изстива и част от потребните субстанции от билката остават в нея.

Трети способ: Билките се нарязват на ситно, слагат се в подобаващ съд, може и шише, заливат се със студена вода, престояват съгласно рецептата, прецеждат се и си пият. Основен минус – част от потребните субстанции не се разтварят, в случай че не се изчака периода според рецептата. Понякога поради някои от съставките билките би трябвало да престоят до 12 часа. Основно преимущество – могат да се подготвят в придвижване без печки, огън и тенджери.

Това, което е било нужно и на Левски. За да потвърдя написаното дотук, още веднъж ще се базира на Христо Иванов – Големия. Ще изтъквам буквално: „ Той си носеше (Левски) едни плевели в дисагите и като слези от коня щъ ги натроши на дребно, до момента в който са нагорчат и по-късно ги пиеше от едно шише с огромно отвращение, щот бяха доста горчиви. Знаех имената на тез буренаци, само че ги забравих. Шъ би трябвало да отида до Ловеч, там ги знаят “.

Тук желая да поправям значително Големия, тъй като той не е схванал, по-скоро не е видял какво тъкмо става. Левски би трябвало да е имал две шишета. Като слезе от коня нарязва билките на дребно, поставя ги в шишето, налива вода и по този метод си обезпечава билковата настойка за идващия ден. След това вади второто шише, което е приготвил от предходния ден, и пие от него.

След години питат националния врач Петър Димков каква ще да е тази билка, която е пиел Апостола, и той, гадаейки точната рецепта, предлага, без да е доста сигурен, че една от тях може да е била хайдушкото биле или както е публикувано измежду народа – ранилист.
Нека кажем няколко думи за тази билка. Още през 63 година прочие Хр. Антоний Муса – лекарят на император Август, твърди, че тя може да излекува 47 разнообразни болести. Започвам изброяването, та докъдето стигна: главоболие и възпалени на лицевите нерви (фациалис); инфектиране на бъбреците; при нервно безсилие и виене на свят, при епилепсия; атеросклероза; ревматизъм и жлъчни заболявания; подагра, радикулит и синузит; астма, кашлица и захапване от влечуги; против паразити в стомаха; при слаба памет, като помощно средство при рак на гърдата и т. н.

Защо обаче билката се споделя „ хайдушко биле “? Защото счукани листа, леко сварени, се постановат като лапа върху рани за бързо укрепване. Всички хайдути са имали наложително по една пунгийка (кожена торбичка) от тази билка. Тя е известна още от времето на Възраждането като едно от десетте най-лековити лечебни растения по българско. Още при изброяване на заболяванията, които лекува, осъзнах, че антисептичното деяние на билката е едвам на 19-о място, което породи известни подозрения, че не би могло единствено с нея да премине лекуването.

Започнах да си бутам главата и да диря метод да разреша казуса. Помогна ми мой другар – остарял психиатър, който през далечната 1969 година с друга група лекари, полицаи и пожарникари, ги закарали до Преображенския манастир. Те имали за задача да открият нездравословни за страната документи и на място да ги изгорят. Получило се грандиозно аутодафе и в бъркотията нашият лекар прибрал една книга, свил я на руло и я поставил в лекарската си чанта.
Връщайки се у дома, разгърнал изданието и с отчаяние схванал, че това са билкарски предписания, които докторът омаловажил разбираемо за какво – 6 години учил медицина и единствено един учебен срок фитотерапия, едвам не е без нищо. Прехвърляйки страниците, му направило усещане словосъчетанието „ хайдушко биле “ и нищо повече. Като заговорихме каква ми е „ грижата “, той сподели, че може да ми помогне, тъй като нещо му се въртяло в главата.

Отидохме до тях, извади една книга от някакво мазе, разпростра я и онемях. Разкази, случки и билкови предписания на Неофит Калчев и способи да налучка някои предписания, които до тогава не са съществували. На 48 страница открих това, което търсех – продължението на описа за лекуването на Левски след студено добиване на потребните субстанции от билките.
За ранилиста въобще не става и дума за спор. Двамата свещеници са на еднообразно мнение и билката се приема, както в този момент се споделя, „ още на първо четене “. Започва спор кое лечебно растение да се употребява за укрепване на антисептичния резултат. Миткалото предлага широколистия жиловлек, до момента в който Калчев избира сухите корени на черния оман. Тук и двамата се сещат, че след по дълга приложимост той има леко отровен резултат, като може да се получи главоболие, виене на свят и други

Понеже до този миг тази билка и двамата не са я употребявали, решили да я приложат върху себе си. Миткалото реже по-едри шайби, а Калчев по-дребни. След съответната студена обработка стартират да пият от нея. На третия ден Миткалото получава леки болки в стомаха. Неофит пие билката още два дни и нищо не му става. Решават в една кожена торбичка да нарежат тридесет части по мярката на Калчев и да я дават на Левски за през първия месец. След това, в случай че няма проблем, билката ще се пие още четири месеца, след което следва едно спиране от 20 дни и при нужда лекуването продължава с нея.

За първи път изложение на тази билка дава именитият врач от древността Авицена.
Той споделя, че черният оман е универсално средство за зарастване на кости, меки тъкани и рани. Билката съгласно античния врач е измежду десетте най-лековити лечебни растения по света. Като кръвоспиращо средство Неофит предлага белия равнец и Миткалото незабавно се съгласява. Той неслучайно се назовава „ мъжка билка “, тъй като бойците по време на войните са я носили със себе си както ранилиста, тъй като имала свойството да стопира както вътрешни, по този начин и външни кръвоизливи, а проявявала и болкоуспокояващ резултат.

Като погледнали дотук рецептата, стигнали до извода, че не стига, че ще е горчива, само че и ще мирише прекомерно неприятно, по тази причина взели решение да сложат една билка за благовоние. Миткалото предложил липов цвят, само че Неофит не се съгласил и настоял това да е индришето, което се намира във всяка къща през цялата година. След разразилия се развълнуван спор най-сетне надвил здравият разсъдък и се възприело мнението настойката да се ароматизира с индришето.
Когато към този момент рецептата е съединена, Миткалото я носи на Левски и той стартира да я пие с омерзение, тъй като в действителност била доста горчива. През април 1871 година Дякона написа писмо до Неофит Калчев, в което споделя: „ Брате Неофите, тъз горичилка, дето ми я дадохте с Матея, май щъ свърши работа, щото туй дето го имах, към този момент го няма. Обади ми се по кое време шъ свърши тъз теглилка, щото имам и други значими даятелности “. Калчев незабавно му дава отговор единствено с едно изречение: „ Шъ пииш бурените до нова година и след това шъ додиш в манастира да та видя и тогаз шъ решим какви шъ ги вършим от след това “.

През месец януари 1872 година Левски скрито посещава Преображенския манастир. „ Доктора “ както са почнали към този момент да назовават отец Калчев, преглежда раната на Апостола, остава удовлетворен и му споделя: „ Сега шъ отидеш в един „ Баш хамам “ (истинска огромна турска баня, б. а.) шъ стоиш в топлата вода 1 час, след туй шъ вземеш чист бял чаршаф и завит в него шъ стоиш половин час, след което шъ гледаш дъл ша има кърваво леке на чаршафа. Ако има, шъ си обличеш облекла и шъ гледаш седем дни дали шъ има нещо. Ако няма, благодариш на Бога и хвърляш буренаците “.

На изпроводяк Левски желае нещо да остави за спомен на своя изцерител. Неофит споделя, че единственият копнеж, които има, е да нарисува Дякона, само че той уверено отхвърля заради опасенията, че задоволително негови портрети и рисунки има към този момент в турските ръце. За да не го разочарова обаче, го утешава с думите, че в случай че делото, за което се борят, стане и той остане жив, ще пристигна в манастира и през целия ден ще стои при него да го рисува. Ако обаче това не стане, да нарисува една рисунка от фотосите, които може би ще останат, когато ще дойдат и по-добри дни.

На потегляне Апостола упорства въпреки всичко да остави нещо от себе си и му дава едно чакмаче, (малко кожена торбичка, в която има камъче от кремък с едно сплескано желязце, в което влизат трите пръста на дясната ръка. С лявата се държи кремъка с едно късче праханка. При размах от горната страна надолу сред камъчето се получава искра, която възпламенява праханката и се получава огън, б. а.). Модата на „ драсни пали клечицата “ не била надълбоко навлязла в бита на българите. Този подарък за спомен остава да съществува, до момента в който отецът е жив, след което изчезва.

След 10-12 дни Неофит Калчев получава загадка записка единствено с едно изречение, в което написа „ Хвала на Бога и на двама ви с Миткалото, най-сетне се отървах от тази пакост “.
От тази пакост добре, само че както знаем, са го следвали къде по-големи пакости, до момента в който се стигне до съдбовния край и Левски увисва на бесилото край София на 6 февруари (стар стил) 1873 година

Както към този момент споменахме, след Освобождението Неофит Калчев издава книгата „ Народен домакински доктор “, в която помества свои тествани предписания и тези на Миткалото, които са му правили добра работа. Към края на този алманах с предписания и други здравни поуки той помества и своя рисунка на Левски, правена по снимка на Апостола, както са се били уговорили. Самата рисунка е обичайно нарисувана и има подобие със фотографията.
Художникът е разделил белия лист на 99 квадрата за свое облекчение. Използвал е онази общоизвестна фотография на Апостола с дребните тесни вратовръзчици, които били фешън по това време. Рисунката беше преснимана на циклостил и в доста неприятно положение. Това наложи един прочут търновски художник да я ретушира.

Нека кажем още няколко думи за Неофит Калчев – този несправедливо пропуснат патриот и врач. След Освобождението, заради липса на учители, игуменът на манастира му постанова смирение (дава му църковна заповед) да напусне манастира без да снема расото и да замине по търновските села да учи децата на четмо и писмо. Дълго време той добросъвестно извършва послушанието си, дори хората почнали да го назовават „ Стария даскал “.
След 1920 година, към този момент в преклонна възраст, още веднъж се завръща в Преображенския манастир и през 1928 година умира в него. Погребват го с огромни почести и до момента паметникът му се поддържа в положително положение.
Инфо: десант