1,8 млрд. лв. печели обществото, ако само половината пушачи минат на алтернатива
Всеизвестно е, че доста публични проблеми могат да бъдат измерени чисто стопански. Например честите тапи в час пик в огромните градове, като се изключи че късат нервите на хората, имат напълно тъкмо изражение в цифри, да вземем за пример загубата на време. По света мерят даже икономическите вреди от пътните произшествия – с изключение на загубата на човешки живот произшествията нанасят тъкмо измерими загуби на стопанската система.
Същото е и с тютюнопушенето. Ако всички пушачи в света внезапно се откажат от този нездравословен табиет, здравните системи несъмнено биха били облекчени и може да се мери напълно тъкмо с какъв брой. Защото болесттите, в дъното на които е тютюнопушенето, редуцират човешкия живот, оттова понижават трудоспособната възраст, натоварват здравните каси да възстановяват повече медикаменти за хронично болните, усилват болничните, провокират потребност от повече болнични кревати, а всичко това коства пари.
От другата страна на везната може да се сложи тютюневата промишленост – в нея работят тъкмо избран брой хора, които създават артикул, от чиято продажба в хазната постъпват налози. Тези хора се обезпечават, около това произвеждане има цялостен кръг от съпътстващи действия и така нататък
Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) показа неотдавна проучване (виж ), което преглежда и прави оценка какъв удобен резултат върху стопанската система би имало хипотетичното прекосяване на пушачите у нас към по-малко отрицателни за здравето други възможности, каквито са бездимните тютюневи произведения.
И защото става дума за догадка, са прегледани 3 разновидността: какво би станало в случай че единствено 1% от пушачите у нас минат на опция, какво би станало в случай че това създадат 15% от тях и най-благоприятният сюжет – в случай че 50% трансформират навиците си.
Според последното издание на международния The Tobacco Atlas тютюнопушенето предизвиква директно или непряко в друга степен 7 типа болести, като най-тежки са последствията, които водят до исхемична болест на сърцето, предизвикват мозъчен инсулт или инфаркт, следват хронично-обструктивните заболявания на белия дроб, инфекциите на горните дихателни пътища, рак на трахеята, диабет и туберкулоза.
Ако единствено 1% от пушачите бяха минали на бездимни други възможности, то разноските на Национален осигурителен институт и работодателите за издадени болнични листове, свързани с четирите социално-значими болести щяха да бъдат понижени с почти 80 хиляди лева приблизително на година, основано на калкулации за интервала сред 2014 и 2019 година или с към 1%. Това демонстрират калкулации на ЕКИП въз основа на данните на Национален осигурителен институт за издадените болнични и на Национален статистически институт за броя на пушачите.
Вторият сюжет сочи, че в случай че 15% от пушачите бяха минали на бездимните други възможности, то това ще понижи разноските с 12% или почти 1,2 млн. лева При разновидността с 50% преход - надлежно 42% или 3,9 млн. лева приблизително на година.
По отношение на оптимизацията на здравните разноски за лекуване на 4-те съществени болести, свързани с тютюнопушенето - при вид с 1% прекосяване към бездимни други възможности опцията за икономисване на пари на здравния фонд е малко над 1 млн. лева, а при 50% сумата нараства до 50,7 млн. лева приблизително на година.
От ЕКИП също по този начин пресмятат, че пропуснатите изгоди за стопанската система през 2019 година свързани с тютюнопушене възлизат на 4,4 милиарда лева годишно или 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
От друга страна евентуалните директни резултати от смяната на потребителските привички от стандартни към бездимни тютюневи произведения доближават до понижаване на разноските с 1,8 милиарда лева на година при най-оптимистичния сюжет.
Източник: вестник " 24 часа "
Същото е и с тютюнопушенето. Ако всички пушачи в света внезапно се откажат от този нездравословен табиет, здравните системи несъмнено биха били облекчени и може да се мери напълно тъкмо с какъв брой. Защото болесттите, в дъното на които е тютюнопушенето, редуцират човешкия живот, оттова понижават трудоспособната възраст, натоварват здравните каси да възстановяват повече медикаменти за хронично болните, усилват болничните, провокират потребност от повече болнични кревати, а всичко това коства пари.
От другата страна на везната може да се сложи тютюневата промишленост – в нея работят тъкмо избран брой хора, които създават артикул, от чиято продажба в хазната постъпват налози. Тези хора се обезпечават, около това произвеждане има цялостен кръг от съпътстващи действия и така нататък
Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) показа неотдавна проучване (виж ), което преглежда и прави оценка какъв удобен резултат върху стопанската система би имало хипотетичното прекосяване на пушачите у нас към по-малко отрицателни за здравето други възможности, каквито са бездимните тютюневи произведения.
И защото става дума за догадка, са прегледани 3 разновидността: какво би станало в случай че единствено 1% от пушачите у нас минат на опция, какво би станало в случай че това създадат 15% от тях и най-благоприятният сюжет – в случай че 50% трансформират навиците си.
Според последното издание на международния The Tobacco Atlas тютюнопушенето предизвиква директно или непряко в друга степен 7 типа болести, като най-тежки са последствията, които водят до исхемична болест на сърцето, предизвикват мозъчен инсулт или инфаркт, следват хронично-обструктивните заболявания на белия дроб, инфекциите на горните дихателни пътища, рак на трахеята, диабет и туберкулоза.
Ако единствено 1% от пушачите бяха минали на бездимни други възможности, то разноските на Национален осигурителен институт и работодателите за издадени болнични листове, свързани с четирите социално-значими болести щяха да бъдат понижени с почти 80 хиляди лева приблизително на година, основано на калкулации за интервала сред 2014 и 2019 година или с към 1%. Това демонстрират калкулации на ЕКИП въз основа на данните на Национален осигурителен институт за издадените болнични и на Национален статистически институт за броя на пушачите.
Вторият сюжет сочи, че в случай че 15% от пушачите бяха минали на бездимните други възможности, то това ще понижи разноските с 12% или почти 1,2 млн. лева При разновидността с 50% преход - надлежно 42% или 3,9 млн. лева приблизително на година.
По отношение на оптимизацията на здравните разноски за лекуване на 4-те съществени болести, свързани с тютюнопушенето - при вид с 1% прекосяване към бездимни други възможности опцията за икономисване на пари на здравния фонд е малко над 1 млн. лева, а при 50% сумата нараства до 50,7 млн. лева приблизително на година.
От ЕКИП също по този начин пресмятат, че пропуснатите изгоди за стопанската система през 2019 година свързани с тютюнопушене възлизат на 4,4 милиарда лева годишно или 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
От друга страна евентуалните директни резултати от смяната на потребителските привички от стандартни към бездимни тютюневи произведения доближават до понижаване на разноските с 1,8 милиарда лева на година при най-оптимистичния сюжет.
Източник: вестник " 24 часа "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ