Уроците на Румен Янчев
Всеизвестна истина е, че уроци могат да дават и имат право на слушателска и читателска публика единствено знаещите. Той беше и ще остане вечно един от тях. Първите уроци самичък бе получил в тогавашното висше учебно заведение на крайдунавския Свищов, основано от мозъка, пророчеството и дарението на неговия популярен жител Димитър Апостолов Ценов. Бил е жаден за познания от новата, още незнайна просвета - обезпечаване. Поради това минимум студенти демонстрират интерес към нея, а той с голямо любознание и с интуицията си допуска, че ще му донесе доста наслади и ще му отвори порти за безпределно забавен свят. Там са учени преподаватели от висша класа - професорите Иван Кацарски и Велеслав Гаврийски. Те и другите изтъкнати техни сътрудници издигат учебното заведение на високо научно ниво и печелят славата му в Европа и по света. А от застраховането вършат една от най-популярните и модерни дисциплини в получилата академичното си звание Стопанска академия "Д.А.Ценов ".
Всички последващи уроци на Румен Янчев са в годините на използването на всички добити познания в практическата работа. Затова и самичък стига до първите си два урока за съвременниците си и изключително за бъдещите служащи и ръководители в тази извънредно забавна небанкова област на стопанската система. Тези свои уроци ми подари в нашето дългогодишно другарство, запомних ги вечно, някои от тях повтарях неведнъж, с цел да ги чуете и запомните и вие, сътрудниците му. За страдание единствено неколцина им обърнаха внимание, а другите ги отминаваха безучастно.
Първият, трансформирал се в непрекъснат негов урок, бе, че застраховането е просвета, която се учи ежедневно - въз основата на усвоените към този момент познания би трябвало да се добиват нови от всички източници, с цел да ти е постоянно забавна работата. Вторият - застрахователното сдружение би трябвало да е храм за духовното ти наличие, тъй като самото обезпечаване не е трупане на полици за печелене единствено на пари, а е креативна работа с креативно дирене за намиране на пътища към постигане на върхове в неговото развиване. Знам - най-малко от любознание - ще прочетете тази книга, отдадена нему - един от доайените (все още в по-млада възраст) в застраховането и останал водач в тази област, и сами ще откриете останалите негови уроци. А аз ще се спра единствено на един от тях. И ще стартира от обстоятелството, че заради издателски съображения в книгата не влязоха много още материали и фотоси от събития, свързани с негова активност като интелигентен и деен осигурител. След като учеше непрекъснато и наблюдаваше развиването на единствения профилиран вестник у нас в началото за обезпечаване, а след това и за обезпечаване - "Застраховател "/ "Застраховател прес ", той последователно се отваряше към него, а вестникът отваряше от ден на ден страници за негови прояви и изяви като създател, а дълги години и като един от главните му консултанти. Но по-важното бе, че той му се доверяваше, заобича го, обикна го и му подари доста доверие и любов. За да не се въздържи един ден и да ме поласкае с думите: "Вестникът към този момент стъпи крепко на застрахователната територия и ни е нужен! " А моята персонална равносметка бе, че той надълбоко бе прозрял в първичната ни концепция и практическата философия на вестника (неговата концепция) - да е биограф на застрахователните структури, институции и образователни заведения за подготовка на фрагменти с този профил. Да напомня, че първият и последният контракт за рекламно наличие на ЗАД "Булстрад ВИГ " (преди да ни напусне) и за абонамент бе подписан персонално от него. Той не допускаше да се пропусне събитие на сдружението, което да не се отрази във вестника, и се озоваваше постоянно на всяка наша покана за присъединяване в полемики: с изказвания, публикации и изявленията по всички мотиви. Така Румен Янчев спомогна вестникът да напише историята на "Булстрад " през един от най-интересните интервали в развиването на българското обезпечаване. А това бе втората част на концепцията ни - вестникът да е историограф на застрахователното дело през тези извънредно забавни години, когато се сътвориха първият Закон за застраховането, първият надзорен орган - Дирекция за осигурителен контрол, когато се извърши първото лицензиране на застрахователните структури, когато… Румен Янчев взе участие и в написването на тази значима история. И - съзнаваше тази голяма отговорност. Затова бе и надълбоко задоволен, че вестникът изпълняваше своята висока задача. А той го възнагради с най-високото си отличие. Защото вървяха през изтеклото 24-годишно време един до друг. За което сме му извънредно признателни. Завинаги!
Петър Андасаров
Всички последващи уроци на Румен Янчев са в годините на използването на всички добити познания в практическата работа. Затова и самичък стига до първите си два урока за съвременниците си и изключително за бъдещите служащи и ръководители в тази извънредно забавна небанкова област на стопанската система. Тези свои уроци ми подари в нашето дългогодишно другарство, запомних ги вечно, някои от тях повтарях неведнъж, с цел да ги чуете и запомните и вие, сътрудниците му. За страдание единствено неколцина им обърнаха внимание, а другите ги отминаваха безучастно.
Първият, трансформирал се в непрекъснат негов урок, бе, че застраховането е просвета, която се учи ежедневно - въз основата на усвоените към този момент познания би трябвало да се добиват нови от всички източници, с цел да ти е постоянно забавна работата. Вторият - застрахователното сдружение би трябвало да е храм за духовното ти наличие, тъй като самото обезпечаване не е трупане на полици за печелене единствено на пари, а е креативна работа с креативно дирене за намиране на пътища към постигане на върхове в неговото развиване. Знам - най-малко от любознание - ще прочетете тази книга, отдадена нему - един от доайените (все още в по-млада възраст) в застраховането и останал водач в тази област, и сами ще откриете останалите негови уроци. А аз ще се спра единствено на един от тях. И ще стартира от обстоятелството, че заради издателски съображения в книгата не влязоха много още материали и фотоси от събития, свързани с негова активност като интелигентен и деен осигурител. След като учеше непрекъснато и наблюдаваше развиването на единствения профилиран вестник у нас в началото за обезпечаване, а след това и за обезпечаване - "Застраховател "/ "Застраховател прес ", той последователно се отваряше към него, а вестникът отваряше от ден на ден страници за негови прояви и изяви като създател, а дълги години и като един от главните му консултанти. Но по-важното бе, че той му се доверяваше, заобича го, обикна го и му подари доста доверие и любов. За да не се въздържи един ден и да ме поласкае с думите: "Вестникът към този момент стъпи крепко на застрахователната територия и ни е нужен! " А моята персонална равносметка бе, че той надълбоко бе прозрял в първичната ни концепция и практическата философия на вестника (неговата концепция) - да е биограф на застрахователните структури, институции и образователни заведения за подготовка на фрагменти с този профил. Да напомня, че първият и последният контракт за рекламно наличие на ЗАД "Булстрад ВИГ " (преди да ни напусне) и за абонамент бе подписан персонално от него. Той не допускаше да се пропусне събитие на сдружението, което да не се отрази във вестника, и се озоваваше постоянно на всяка наша покана за присъединяване в полемики: с изказвания, публикации и изявленията по всички мотиви. Така Румен Янчев спомогна вестникът да напише историята на "Булстрад " през един от най-интересните интервали в развиването на българското обезпечаване. А това бе втората част на концепцията ни - вестникът да е историограф на застрахователното дело през тези извънредно забавни години, когато се сътвориха първият Закон за застраховането, първият надзорен орган - Дирекция за осигурителен контрол, когато се извърши първото лицензиране на застрахователните структури, когато… Румен Янчев взе участие и в написването на тази значима история. И - съзнаваше тази голяма отговорност. Затова бе и надълбоко задоволен, че вестникът изпълняваше своята висока задача. А той го възнагради с най-високото си отличие. Защото вървяха през изтеклото 24-годишно време един до друг. За което сме му извънредно признателни. Завинаги!
Петър Андасаров
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ