НПО и битката за регистър на независимия културен сектор - Култура
Всеизвестен факт е, че промените в българската просвета постоянно закъсняват, или пък се вършат по този начин, че не работят. Справка - законът за меценатството, за който всяка партия, която идва на власт споделя, че не работи, ни никоя партия няма време да промени. Или да пренапише.
Инерцията в културната политика на страната ни обаче като че ли не подминава никой от оправляващите. И постоянно нещата сякаш се установяват, сякаш проблемите се посочват гласно, само че заради други цели управляващите оставят културата да се движи по инерция.
В този ред на мисли е повече от ясно, че всяка обстановка, която води до изключителни събития в страната, изважда и културата от коловозите, по които тя е оставена да се движи с мудна и комфортна скорост.
Предизвикателствата, които се изправиха пред целият свят с появяването на COVID-19 и затварянето на голямо количество браншове подейства като катализатор на процеси, които от дълги години тлееха под повърхността на инерцията в областта на културата.
I. Локдаун и Независим културен бранш
На 08.03.2020 година със заповед № РД-01-117/ 08.03.2020 година на министъра на опазването на здравето и Министерството на културата всички огромни културни институти бяха задължени да преустановят активност заради възходящото разпространяване на ковид.
Тази вест излезе след постоянното съвещание на Министерски съвет, само че свари неподготвени безусловно всички - от държавните и общински културни институти до самостоятелните създатели и частните компании, които резонно задаваха въпроси, като " Ако съм платил залата, а в този момент няма концерт заради държавното решение, ще ми бъдат ли възобновени парите ".
В този миг обаче стана ясно, че има един проблем, който в областта на културата е като че ли най-сериозен и сложен за резрешение. И това е казусът с самостоятелния културен бранш.
Малко странична информация. Държавните културни институти се финансират от страната по специфична методика, която субсидира броят продадени билети. По разнообразни схеми, по отношение на разнообразни индикатори.
Тук страната просто съобщи, че нейните културни институти минават на непосредствено субсидиране за времето, в което няма да имат право да извършват активността си посредством концерти, спектакли, изложения.
При самостоятелния бранш обаче нещата по никакъв начин не изглеждаха добре. Това стана ясно още при първите публични изказвания по проблема, тъй като се оказа, че има голямо разминаване сред това, което Министерство на културата има като информация и това, което самият самостоятелен културен бранш е пресметнал.
При една от първите си появи пред медии след налагане на новите противоепидемични ограничения, тогавашният министър на културата Банов загатна цифрата 7000 души, съставляващи самостоятелния културен бранш у нас.
Това обаче бе бързо опровергано от неправителствени организации, като " Обсерваторията по стопанска система на културата " , които обявиха, че от дълго време изследват бранша.
" Н пъкъл 90 000 са заетите в изкуствата, културните и креативен промишлености, културно завещание и културен туризъм, а повече от 80 000 от тях са заети в частни неправителствени организации или са свободни актьори " - това са думи на директорката на Обсерваторията по стопанска система на културата Диана Андреева - Попйорданова в изявление, обещано за уеб страницата impressio.dir.bg на 17.05. 2020 година.
В този миг, в който на процедура страната се оказа неподготвена и извади половинчати ограничения като безлихвен заем, тримесечна финансова помощ и спомагателни стратегии за финансови грантове, стана ясно, че незабавно се постанова да бъде изработен указател на самостоятелният културен бранш у нас.
II. Къде се крие казусът с Независимия културен бранш
Извънредното състояние и затварянето на всички подиуми у нас на процедура дефинира остро казусът на Независимия културен бранш в България. А той се крие в следните обстоятелства - данъчно-осигурителната действителност на артистите на свободна процедура в страната, нередовната им заетост; гражданските / авторските контракти, които натрупват прекомерно непретенциозен застрахователен стаж. Голяма част от артистите даже не са осведомени с разпоредбите на данъчно-осигурителната система в страната и административно са на процедура непроследими, като се изключи дребния % записали се като самоосигуряващи се лица.
Впрочем Неправителствени организации секторът в културата съумява да дефинира не просто проблемите, само че и да предложи решения за тях.
Чрез направеният разбор Неправителствени организации бранша декларира, че с изключение на основаването на регустър са нужни и още промени в законодателството, както следва:
1. Да се уеднаквят дефинициите за тези лица в Закон за протекция и развиване на културата и Закон за налога върху приходите на физически лица
2. Да се включи / уеднакви дефиницията за тези лица в Кодекса за обществено обезпечаване
3. Да се осъвремени класификатора на Национален статистически институт за Класификация на икономическите действия
4. Да се регламентира данъчно-осигурителната действителност на тези хора
Бъдещият указател би трябвало да събира и обобщава информация за сфера на дейност; годишни доходи; застрахователен статус; тип заетост; добити просветителни степени / квалификации; селекции, номинации, награди и други професионални постижения; участие в национални и интернационалните професионални сдружения, асоциации, мрежи и др; лични / наети пространства; лични / наети ДМА (декори, принадлежности, техника за озвучаване, осветяване и т.н.). Това в кратковременен проект ще послужи за широкообхватен мапинг на бранша, а в предстоящ миг може да се употребява за пречистване на обособени групи и използване на съответни принадлежности, към съответните групи.
Критериите за допустимост в бъдещия указател ще са креативна биография на претендента / с интензивности през миналата година; приходи от креативна активност /доказуеми с данъчна декларация/ и/или обучение в областта на изкуствата и културата / потвърждава се с дипломи и сертификати/.
III. Неправителствените организации и ролята им в основаването на Регистър на самостоятелния културен бранш
За да се стигне до констатация на проблемите и започваянето на работа по решаването им съществена заслуга носят неправителствените организации у нас.
В самото начало на изключителните ограничения у нас през 2020 година от две организации - " Българска музикална асоциация " и " Сдружение Брас асоциация " предизвикват срещи с администрацията на Министерство на културата и там се сформиура работна група, в която с изключение на гореспоменатите са поканени и други представители на Неправителствени организации бранша.
В процеса на работа са привлечени специалисти от Министерството на труда и на обществената политика, Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, с които се разискват няколко направления за облекчения, след основаването на регистъра:
- напредничав налог общ приход за млади актьори и новосъздадени организации
- увеличение на нормативно приетите разноски от 40 на 60% с мотив, че огромна част от артистите не разполагат със лични пространства, офиси, студиа, репетиционни и домът им, както и обвързваните с него режийни разноски са в действителност разноски за практикуване на дейност; както и аргументът, че полаганият труд е персонален (по образеца на земеделските производители)
- повишение на минималния необлагаем приход да бъде повишен на 1000 лева месечно
- приспадане на вноски за обществено обезпечаване, за предстоящ интервал в случай че лицето не е достигнало годишният необлагаем приход.
Започнати са и диалози с КНСБ за опцията груповите трудови контракти и тяхната отбрана, изключително в частта със застраховките, да обхване и артистите на свободна процедура.
Работата по регистъра продължава. Според Марина Василева, член на УС на " Сдружение Брас асоциация " се постанова уеднаквяване на формулировка за свободни актьори в другите закони и актуализация на КИД в Национален статистически институт. Както и напълно нов закон за изпълнителски изкуства, тъй като сегашния ЗЗРК е писан и не е променян от времето преди да влезем в Европейски Съюз.
IV. Заключение - по какъв начин Неправителствени организации бранша си свърши работата, а страната към момента не може да реагира
Съвместната работа на неправителствения бранш, дружно с представители на спектакъл, образни, музика, специалисти от СУ, специалисти от дирекция СИХО, специалисти от правна дирекция на МК, както и шеф дирекция СИХО в последна сметка води до основаването на критериите за включване в Независимия културен бранш. В процеса на работа вземат участие и представители на Национален осигурителен институт и Национална агенция за приходите.
И по този начин самодейността на неправителствения бранш води до сполучлив свършек.
За страдание още веднъж се оказва, че сполучливият свършек потъва в бюрократичните ръце на страната. В случая - в ръцете на администрацията на МК. А в този момент от страната се чака да вкара редица законодателни промени.
И това очакване към този момент мина от ръцете на един постоянен през ръцете на два служебни кабинета, по-късно още един постоянен и в този момент следващия длъжностен.
А проблемите не престават да съществуват. И единстввения метод те да бъдат преодоляни е посредством положителната симбиоза сред неправителственият бранш и ръководството на страната ни.
---------------
Този документ е основан с финансовата поддръжка на Фонд Активни жители България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Офф медия “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни жители България.
Инерцията в културната политика на страната ни обаче като че ли не подминава никой от оправляващите. И постоянно нещата сякаш се установяват, сякаш проблемите се посочват гласно, само че заради други цели управляващите оставят културата да се движи по инерция.
В този ред на мисли е повече от ясно, че всяка обстановка, която води до изключителни събития в страната, изважда и културата от коловозите, по които тя е оставена да се движи с мудна и комфортна скорост.
Предизвикателствата, които се изправиха пред целият свят с появяването на COVID-19 и затварянето на голямо количество браншове подейства като катализатор на процеси, които от дълги години тлееха под повърхността на инерцията в областта на културата.
I. Локдаун и Независим културен бранш
На 08.03.2020 година със заповед № РД-01-117/ 08.03.2020 година на министъра на опазването на здравето и Министерството на културата всички огромни културни институти бяха задължени да преустановят активност заради възходящото разпространяване на ковид.
Тази вест излезе след постоянното съвещание на Министерски съвет, само че свари неподготвени безусловно всички - от държавните и общински културни институти до самостоятелните създатели и частните компании, които резонно задаваха въпроси, като " Ако съм платил залата, а в този момент няма концерт заради държавното решение, ще ми бъдат ли възобновени парите ".
В този миг обаче стана ясно, че има един проблем, който в областта на културата е като че ли най-сериозен и сложен за резрешение. И това е казусът с самостоятелния културен бранш.
Малко странична информация. Държавните културни институти се финансират от страната по специфична методика, която субсидира броят продадени билети. По разнообразни схеми, по отношение на разнообразни индикатори.
Тук страната просто съобщи, че нейните културни институти минават на непосредствено субсидиране за времето, в което няма да имат право да извършват активността си посредством концерти, спектакли, изложения.
При самостоятелния бранш обаче нещата по никакъв начин не изглеждаха добре. Това стана ясно още при първите публични изказвания по проблема, тъй като се оказа, че има голямо разминаване сред това, което Министерство на културата има като информация и това, което самият самостоятелен културен бранш е пресметнал.
При една от първите си появи пред медии след налагане на новите противоепидемични ограничения, тогавашният министър на културата Банов загатна цифрата 7000 души, съставляващи самостоятелния културен бранш у нас.
Това обаче бе бързо опровергано от неправителствени организации, като " Обсерваторията по стопанска система на културата " , които обявиха, че от дълго време изследват бранша.
" Н пъкъл 90 000 са заетите в изкуствата, културните и креативен промишлености, културно завещание и културен туризъм, а повече от 80 000 от тях са заети в частни неправителствени организации или са свободни актьори " - това са думи на директорката на Обсерваторията по стопанска система на културата Диана Андреева - Попйорданова в изявление, обещано за уеб страницата impressio.dir.bg на 17.05. 2020 година.
В този миг, в който на процедура страната се оказа неподготвена и извади половинчати ограничения като безлихвен заем, тримесечна финансова помощ и спомагателни стратегии за финансови грантове, стана ясно, че незабавно се постанова да бъде изработен указател на самостоятелният културен бранш у нас.
II. Къде се крие казусът с Независимия културен бранш
Извънредното състояние и затварянето на всички подиуми у нас на процедура дефинира остро казусът на Независимия културен бранш в България. А той се крие в следните обстоятелства - данъчно-осигурителната действителност на артистите на свободна процедура в страната, нередовната им заетост; гражданските / авторските контракти, които натрупват прекомерно непретенциозен застрахователен стаж. Голяма част от артистите даже не са осведомени с разпоредбите на данъчно-осигурителната система в страната и административно са на процедура непроследими, като се изключи дребния % записали се като самоосигуряващи се лица.
Впрочем Неправителствени организации секторът в културата съумява да дефинира не просто проблемите, само че и да предложи решения за тях.
Чрез направеният разбор Неправителствени организации бранша декларира, че с изключение на основаването на регустър са нужни и още промени в законодателството, както следва:
1. Да се уеднаквят дефинициите за тези лица в Закон за протекция и развиване на културата и Закон за налога върху приходите на физически лица
2. Да се включи / уеднакви дефиницията за тези лица в Кодекса за обществено обезпечаване
3. Да се осъвремени класификатора на Национален статистически институт за Класификация на икономическите действия
4. Да се регламентира данъчно-осигурителната действителност на тези хора
Бъдещият указател би трябвало да събира и обобщава информация за сфера на дейност; годишни доходи; застрахователен статус; тип заетост; добити просветителни степени / квалификации; селекции, номинации, награди и други професионални постижения; участие в национални и интернационалните професионални сдружения, асоциации, мрежи и др; лични / наети пространства; лични / наети ДМА (декори, принадлежности, техника за озвучаване, осветяване и т.н.). Това в кратковременен проект ще послужи за широкообхватен мапинг на бранша, а в предстоящ миг може да се употребява за пречистване на обособени групи и използване на съответни принадлежности, към съответните групи.
Критериите за допустимост в бъдещия указател ще са креативна биография на претендента / с интензивности през миналата година; приходи от креативна активност /доказуеми с данъчна декларация/ и/или обучение в областта на изкуствата и културата / потвърждава се с дипломи и сертификати/.
III. Неправителствените организации и ролята им в основаването на Регистър на самостоятелния културен бранш
За да се стигне до констатация на проблемите и започваянето на работа по решаването им съществена заслуга носят неправителствените организации у нас.
В самото начало на изключителните ограничения у нас през 2020 година от две организации - " Българска музикална асоциация " и " Сдружение Брас асоциация " предизвикват срещи с администрацията на Министерство на културата и там се сформиура работна група, в която с изключение на гореспоменатите са поканени и други представители на Неправителствени организации бранша.
В процеса на работа са привлечени специалисти от Министерството на труда и на обществената политика, Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, с които се разискват няколко направления за облекчения, след основаването на регистъра:
- напредничав налог общ приход за млади актьори и новосъздадени организации
- увеличение на нормативно приетите разноски от 40 на 60% с мотив, че огромна част от артистите не разполагат със лични пространства, офиси, студиа, репетиционни и домът им, както и обвързваните с него режийни разноски са в действителност разноски за практикуване на дейност; както и аргументът, че полаганият труд е персонален (по образеца на земеделските производители)
- повишение на минималния необлагаем приход да бъде повишен на 1000 лева месечно
- приспадане на вноски за обществено обезпечаване, за предстоящ интервал в случай че лицето не е достигнало годишният необлагаем приход.
Започнати са и диалози с КНСБ за опцията груповите трудови контракти и тяхната отбрана, изключително в частта със застраховките, да обхване и артистите на свободна процедура.
Работата по регистъра продължава. Според Марина Василева, член на УС на " Сдружение Брас асоциация " се постанова уеднаквяване на формулировка за свободни актьори в другите закони и актуализация на КИД в Национален статистически институт. Както и напълно нов закон за изпълнителски изкуства, тъй като сегашния ЗЗРК е писан и не е променян от времето преди да влезем в Европейски Съюз.
IV. Заключение - по какъв начин Неправителствени организации бранша си свърши работата, а страната към момента не може да реагира
Съвместната работа на неправителствения бранш, дружно с представители на спектакъл, образни, музика, специалисти от СУ, специалисти от дирекция СИХО, специалисти от правна дирекция на МК, както и шеф дирекция СИХО в последна сметка води до основаването на критериите за включване в Независимия културен бранш. В процеса на работа вземат участие и представители на Национален осигурителен институт и Национална агенция за приходите.
И по този начин самодейността на неправителствения бранш води до сполучлив свършек.
За страдание още веднъж се оказва, че сполучливият свършек потъва в бюрократичните ръце на страната. В случая - в ръцете на администрацията на МК. А в този момент от страната се чака да вкара редица законодателни промени.
И това очакване към този момент мина от ръцете на един постоянен през ръцете на два служебни кабинета, по-късно още един постоянен и в този момент следващия длъжностен.
А проблемите не престават да съществуват. И единстввения метод те да бъдат преодоляни е посредством положителната симбиоза сред неправителственият бранш и ръководството на страната ни.
---------------
Този документ е основан с финансовата поддръжка на Фонд Активни жители България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за наличието на документа се носи от Фондация „ Офф медия “ и при никакви условия не може да се приема, че този документ отразява формалното мнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни жители България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ