Пасхално послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
Христос Воскресе!
Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „ празникът на празниците и празненство на тържествата “ (Пасхален канон, ария 8). Ние честваме избавлението на индивидите от непреодолимата власт на прегрешението и гибелта посредством Кръста и Възкресението на Иисуса Христа, Сина Божи и Сина Човешки.
За вярващия християнин пасхалните събития са основа и пиедестал за цялата негова религия. „ Ако пък Христос не е възкръснал, – приказва свети деятел Павел, – суетна е вярата ви “ (1 Кор. 15:17). Действително, в случай че животът и проповедта на Спасителя завършваха със гибел и проваляне, то никакво изключително значение нямаше да имат за хората. Думите и делата на Спасителя посредством Негово Възкресение получиха велика мощ. Ако ние одобряваме Възкресението, то не можем да се отвърнем от Неговите слова и от Неговия живот, като даваме тип, че нас не ни касаят. Животът, завършващ с победа над гибелта, приковава нашето внимание, защото има директно отношение към всеки от нас. Млади или остарели, здрави или заболели, сполучливи в делата си или не толкоз, нас ни спохождат мисли за личната гибел, за края на нашия живот, а дружно с мислите идват и въпросите за полезностите на човешкото съществуване. Това съществуване ще бъде лишено от смисъл, в случай че ние признаем крайната власт на гибелта. Ако всичко в този свят е предмет на гибелта и заличаването, то каква ще е полезността на нашия живот с неговите наслади и скърби? Какво ще значат нашите победи и провали, възходи и падения, придобивки и загуби, обич и страдалчество? „ Каква изгода за мене, – възкликва деятел Павел, – щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, тъй като на следващия ден ще умрем! “ (1 Кор. 15:32). Смисълът на живота на всеки човек, дори и на най-незабележимия, се открива в вероятността на вечността. Ако гибелта не съществува, в случай че има живот безконечен, то всичко, което се случва с нас във време на земния ни път, намира своя смисъл. Раждането, възрастването, учението, образуването на професионални привички, трудът, фамилният или монашеският живот, насладата и дори страданието – всичко това се изпълва с действителен смисъл, тъй като посредством всичко това се образува безсмъртната човешка персона. Чрез Възкресението Христово ние се допираме освен до тайната на превъзмогването на гибелта от Сина Божи, Който стана Син Човешки. Ние се допираме до своето лично величие съгласно думите на апостола: „ Както Христос възкръсна от мъртвите…, така и ние да вървим в освежен живот “ (Рим. 6:4). Този освежен живот стартира тук, на земята, и не се приключва с физическата гибел, тъй като посредством силата на Възкресението на Спасителя гибелта е унищожена като най-последен зложелател (вж. 1 Кор. 15:26). Смърт няма, само че има живот безконечен, в който всеки от нас встъпва посредством своето лично възкресение. Как възвишено и прелестно свидетелства за това свети деятел Павел: „ Щом това тленно тяло, – т.е. нашето смъртно физическо съществуване, – се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в величие, тогава ще се сбъдне думата написана: „ гибелта биде погълната с победа “. „ Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, успеха? “ (1 Кор. 15:54–55).
Свидетелствайки за смисъла на честваното събитие, Църквата тържествено с думите на пасхалното песнопение възглася: „ Празнуваме умъртвяването на гибелта, разрушаването на пъкъла, началото на нов – безконечен живот… “ (канон на Пасха, ария 7, втори тропар). Ето за какво е по този начин радостна пасхалната нощ. Ето за какво подобен сърдечен отклик в душата намират думите на пасхалното одобрение: „ Христос Воскресе! “. Нашата безсмъртна душа усеща действителността на безконечния живот и тържествува, разделяйки успеха на Христос над гибелта.
Свети Прокъл, патриарх Константинополски, възхвалява Възкресението Господне като споделя: „ Никога до момента природата не е раждала Възкресение за три дни и нощи. Но Христос след три дни още веднъж съедини душата с тялото посредством Своето Възкресение. И в този момент всичко стана ново. Ново небе, което Той благослови с изкачването Си. Нова земя, която освети с Рождението и Кръвта Си. Нов живот, който освободи от войната и извърши с мир. Ново човечество, което очисти с вода и обнови с огъня на Духа. Нова религия, която сияе, популяризира и възпява едната Божествена същина в три Лица. Всичко това свидетелства, че страданието бе на плътта, само че силата – на Божеството “.
Обични в Господа братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
Вярата във всеобщото Възкресение и безконечния живот оказва помощ за устройването на земния живот. Тя обостря остротата на духовното ни зрение, оказва помощ да прозрем смисъла на събитията, произлизащи с личността, с обществото, с страната, с цялото човешко семейство. Вярата оказва помощ да намерим правилния път тогава, когато ние се оказваме във властта на комплицирани и хитро сплетени условия, уподобяващи нашия витален път на придвижване през мрачен и непристъпен лес.
Вярата в Бога и във безконечния живот ни дава сили и схващане да отделим основното от второстепенното, разрешава ни точно на основното да посветим своя живот. Ето за какво същинското, а не мнимото преуспяване на скъпото ни Отечество ние свързваме с възраждането на православно-християнската религия в нашия благ народ.
На всички нас да ни помогне Възкръсналият Спасител и да укрепи вярата ни посредством радостното прекарване на Светата Пасха!
Христос Воскресе!
Христос Воскресе!
Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „ празникът на празниците и празненство на тържествата “ (Пасхален канон, ария 8). Ние честваме избавлението на индивидите от непреодолимата власт на прегрешението и гибелта посредством Кръста и Възкресението на Иисуса Христа, Сина Божи и Сина Човешки.
За вярващия християнин пасхалните събития са основа и пиедестал за цялата негова религия. „ Ако пък Христос не е възкръснал, – приказва свети деятел Павел, – суетна е вярата ви “ (1 Кор. 15:17). Действително, в случай че животът и проповедта на Спасителя завършваха със гибел и проваляне, то никакво изключително значение нямаше да имат за хората. Думите и делата на Спасителя посредством Негово Възкресение получиха велика мощ. Ако ние одобряваме Възкресението, то не можем да се отвърнем от Неговите слова и от Неговия живот, като даваме тип, че нас не ни касаят. Животът, завършващ с победа над гибелта, приковава нашето внимание, защото има директно отношение към всеки от нас. Млади или остарели, здрави или заболели, сполучливи в делата си или не толкоз, нас ни спохождат мисли за личната гибел, за края на нашия живот, а дружно с мислите идват и въпросите за полезностите на човешкото съществуване. Това съществуване ще бъде лишено от смисъл, в случай че ние признаем крайната власт на гибелта. Ако всичко в този свят е предмет на гибелта и заличаването, то каква ще е полезността на нашия живот с неговите наслади и скърби? Какво ще значат нашите победи и провали, възходи и падения, придобивки и загуби, обич и страдалчество? „ Каква изгода за мене, – възкликва деятел Павел, – щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, тъй като на следващия ден ще умрем! “ (1 Кор. 15:32). Смисълът на живота на всеки човек, дори и на най-незабележимия, се открива в вероятността на вечността. Ако гибелта не съществува, в случай че има живот безконечен, то всичко, което се случва с нас във време на земния ни път, намира своя смисъл. Раждането, възрастването, учението, образуването на професионални привички, трудът, фамилният или монашеският живот, насладата и дори страданието – всичко това се изпълва с действителен смисъл, тъй като посредством всичко това се образува безсмъртната човешка персона. Чрез Възкресението Христово ние се допираме освен до тайната на превъзмогването на гибелта от Сина Божи, Който стана Син Човешки. Ние се допираме до своето лично величие съгласно думите на апостола: „ Както Христос възкръсна от мъртвите…, така и ние да вървим в освежен живот “ (Рим. 6:4). Този освежен живот стартира тук, на земята, и не се приключва с физическата гибел, тъй като посредством силата на Възкресението на Спасителя гибелта е унищожена като най-последен зложелател (вж. 1 Кор. 15:26). Смърт няма, само че има живот безконечен, в който всеки от нас встъпва посредством своето лично възкресение. Как възвишено и прелестно свидетелства за това свети деятел Павел: „ Щом това тленно тяло, – т.е. нашето смъртно физическо съществуване, – се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в величие, тогава ще се сбъдне думата написана: „ гибелта биде погълната с победа “. „ Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, успеха? “ (1 Кор. 15:54–55).
Свидетелствайки за смисъла на честваното събитие, Църквата тържествено с думите на пасхалното песнопение възглася: „ Празнуваме умъртвяването на гибелта, разрушаването на пъкъла, началото на нов – безконечен живот… “ (канон на Пасха, ария 7, втори тропар). Ето за какво е по този начин радостна пасхалната нощ. Ето за какво подобен сърдечен отклик в душата намират думите на пасхалното одобрение: „ Христос Воскресе! “. Нашата безсмъртна душа усеща действителността на безконечния живот и тържествува, разделяйки успеха на Христос над гибелта.
Свети Прокъл, патриарх Константинополски, възхвалява Възкресението Господне като споделя: „ Никога до момента природата не е раждала Възкресение за три дни и нощи. Но Христос след три дни още веднъж съедини душата с тялото посредством Своето Възкресение. И в този момент всичко стана ново. Ново небе, което Той благослови с изкачването Си. Нова земя, която освети с Рождението и Кръвта Си. Нов живот, който освободи от войната и извърши с мир. Ново човечество, което очисти с вода и обнови с огъня на Духа. Нова религия, която сияе, популяризира и възпява едната Божествена същина в три Лица. Всичко това свидетелства, че страданието бе на плътта, само че силата – на Божеството “.
Обични в Господа братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
Вярата във всеобщото Възкресение и безконечния живот оказва помощ за устройването на земния живот. Тя обостря остротата на духовното ни зрение, оказва помощ да прозрем смисъла на събитията, произлизащи с личността, с обществото, с страната, с цялото човешко семейство. Вярата оказва помощ да намерим правилния път тогава, когато ние се оказваме във властта на комплицирани и хитро сплетени условия, уподобяващи нашия витален път на придвижване през мрачен и непристъпен лес.
Вярата в Бога и във безконечния живот ни дава сили и схващане да отделим основното от второстепенното, разрешава ни точно на основното да посветим своя живот. Ето за какво същинското, а не мнимото преуспяване на скъпото ни Отечество ние свързваме с възраждането на православно-християнската религия в нашия благ народ.
На всички нас да ни помогне Възкръсналият Спасител и да укрепи вярата ни посредством радостното прекарване на Светата Пасха!
Христос Воскресе!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ