Все си мисля, че през годините в професията видях доста

Все си мисля, че през годините в специалността видях много неща, само че някак още веднъж и още веднъж има какво да ме изненада в България.
След безапелационното " не " на това, което пробваха да създадат преди 7 години с инсталирането на Делян Пеевски отпред на ДАНС, в този момент още веднъж има много мощно " не ", и още веднъж поради същите аргументи и хора. Учудващо мощно даже - поради явната незаинтересованост на купчината гръмки кавги, които станаха не просто напоследък, въпреки от изключителното състояние насам да има безусловно по няколко дневно, които в естествена страна ще значат политически трус.
След снощния извънредно плевел ден, в този момент въпросът е могат ли, условно казано, свестните измежду левите и десните да си протегнат същински ръка? Не тези, които се короноват като такива политически, а тези на улицата, които към момента са там единствено поради убежденията си. Все в миналото и за нещо би трябвало да стане - по този начин се основава общество, по този начин се слагат национални цели. И наподобява, че от ден на ден хора схващат, проумяват, усещат, че по този начин повече не може - страната да е като кочина. И работническо-селската класа, и соросоидите, и анархо-либералите виждат - други си живеят живота на техен тил. За да не е по този начин, би трябвало правдивост - би трябвало правораздаване за всеки, без значение дали служащ, селяк, соросоид, анархист, либерал. Трябва религия в правораздаването!
Време е да разберем - не можем да решим всички проблеми едновременно. Можем обаче да разберем кои са най-големите и значими и да почнем оттова. Един по един! Затова би трябвало непримиримост и фокус - имаме ли ги? Или отново ще е контра и справедливостта ще изтече в политическия канал за следващ път...
Автор: Ивайло Ачев