Все повече туристи се насочват към Занзибар като дестинация за

Все повече туристи се насочват към Занзибар като дестинация за дейна отмора. Зачестяват обаче и рецензиите за занижени противоепидемични ограничения в името на свободата за туристите. Все повече българи провеждат почивката си там.

Изданието flashnews.bg разговаря с един от тях за действителността само че път към почивката, на място там и противоположния път към България. Мъжът, който поискал да остане неизвестен, е живял година и половина в Занзибар.

Там татко му, дружно с още четирима лекари, са били изпратени на работа от 1966 до 1968 година като безплатна помощ, а заплата им е била плащана от София.

Петимата лекари са подпомагали занзибарското опазване на здравето. 55 година по-късно мъжът се завърна там, а екскурзията е съчетана с годишнина от сватбата му. Той е бил в Занзибар от 25 февруари до 4 март.

– Какво Ви костваше пътуването и стигането до Занзибар в изискванията на пандемия?

– Аз пътувах общо със 7 самолета до и от Занзибар. Първият полет беше София-Базел, за който имах изработен PCR тест в България. Тъй като полетът беше анулиран с три дни преди идващия полет се наложи да направя втори тест във Франция.

За полета Париж-Амстердам имаше условие за тест, който да е изработен до 4 часа преди полета и се прави на самото летище, антигенен тест, без който не можеш да се качиш на самолета. Той беше безвъзмезден. В Амстердам имахме 1 час престой преди полета за Занзибар и не се наложи да вършим четвърти тест.

– Как Ви посрещнаха на летището в Занзибар и какви ограничения противоепидемични ограничения се съблюдават там? 

– Има специфични рамки, през които минават пасажерите и откриват дали имаш повишена температура. На летището наложително трябваше да бъдем с маски. Извън летището и на самия остров с маски можеше да се видят единствено туристи. Персоналът във всеки хотел също беше с маски, в това число тези, които подготвят храната и я сервират, на рецепцията, в това число и пазачите.

– Забелязахте ли в заведенията да има доста хора и съблюдават ли се някакви ограничения в питейните заведения?

– Много хора са на гъсто, само че надали са по-нагъсто от метрото в София. Тогава беше пълнолуние. На този остров има традиция по време на пълнолуние младежите да си провеждат нощни заведения по плажовете.

– Успяхте ли да си починете същински и да се откъснете от пандемичната реалност, в която света живее към този момент година?

– На мен прекарването беше по-различно. 55 години обратно. Аз съм учил в локално учебно заведение, учил съм езика. Аз се връщах в моите мемоари, направих си ретроспекция на живота си там, персонално за мен беше доста прочувствено и прелестно.

Напрежението да – откакто ги няма рестрикциите във връзка с споменаването на думата човек се усеща по-освободен, самия климат, водата, бриза – подготвят за същинско разпределяне и отмора.

На седмица идват по 2-3 съветски самолета, с към 1000 индивида. В момента най-търсената стока в Занзибар са учебници за арабско-руски, което беше в Дубай преди 15 години. Който знае съветски – неговият бизнес ще просперира.

На самите рецепции на хотелите работят европейци. В нашия хотел на рецепцията беше французойка, която владее 4 езика. Така че условия за туризъм там има, основани са по този начин, че да притеглят туристите.

Трудът им остава заплатен, тъй като туристите там не отиват единствено да се къпят в океана. Има доста проведени екскурзии, коралови рифове, пясъчни острови, които съществуват по 4-5 часа и след това изчезват – неща, които не се виждат на всички места.

– Какви проби трябваше да си извършите, с цел да се върнете в България?

– Има много групи, в които се обменя информация. От там стана ясно, че пробата би трябвало да се създадат най-малко два дни преди полета. В нашия случай трябваше да изминем 80 км, с цел да дадем проба – тя се взима единствено в столицата Занзибар.

На 2-ри март отидохме да дадем проба и чакахме 2-3 часа, към 80 туристи. Там се редихме първо на опашка, с цел да платим в банка, по-късно на втора опашка се редихме, с цел да я заявим, че желаеме да ни бъде изработен PCR тест. След това на трета опашка попълнят и сверят името, годините и дават номерче, с което се върви в стаята за взимане на проба.

Пробата се взима действително. Това, което се написа, не е истина. Когато ти взимат тестът тя е надписана с твоето име, което проверяваш, с цел да не е комплицирано.

Дадоха ни документ, че са ни взели тестът. Ние получихме позволение локален с документ като пълномощие да вземе резултатите, с цел да не пътуваме още веднъж 80 км. Групата ни от 8 индивида всичко това ни лиши времето от 6 сутринта до съвсем 12 на обяд.

Не всички проби са негативни. Аз персонално видях позитивни резултати. Хората си правят работата отговорно, по международните правила, с цел да бъдат туристите обслужени в съответния период.

Впоследствие стана ясно, че самолетната компания изисква антигенен тест, изработен 4 часа преди полета. За да ни създадат антигенен тест, първо трябваше да представим отрицателния PCR, въз основата на който ни издават позволение за бързия тест. На летището не позволяват пасажерите без даване на паспорт и двата теста.

Сверяват печати на документите, тъй като очевидно се бяха появили хартийки с печати. Появиха се клюки, че в някакъв хотел давали документ, без да се прави автентичен тест.

Ние посетихме хотела, с цел да обядваме, тъй като ни беше наоколо. Оказа се, че една от служителките е имала родственик там, на която са й отменили полета с един ден и направеният тест не обгръща 73 ч. преди качване и е можело да промени датата с 24 часа. Не приказваме за предоставяне на пари и издаване на хартийки. 

Положителни проби аз видях, хората изпадаха в потрес и суматоха – това е контузия за цялата група. Не е малко напрежението да отидеш на отмора с децата си и преди потегляне да се окаже, че някое от тях е с позитивен тест – на 7 000 км разстояние, при лечебни заведения със съответното равнище.

Те нямат компютри, какво остава за принтер, за пъстър ксерокс не са и чували. Ако някой прави такова нещо – той ще е от европейския континент. Не е редно да се упрекват локалните в безнаказаност или безгрижие.

– Когато кацнахте в България интересуваха ли се на летището от кое място идвате? 

– Аз летях Занзибар – Амстердам, Амстердам – Париж, Париж – Базел, Базел – София. В София ни разделиха на две групи. Които нямаха тест – бяха отделяни и им записваха данните къде ще бъдат карантинирани.

А тези с годни проби, направени 72 ч по-рано, отидохме на обособена опашка, където ревизираха тестванията. На тях написа къде е юридически, тъй че всеки вижда кой от кое място идва.

В последна сметка при мен несъмнено страстта и връщането обратно във времето ще останат паметен спомен, а всичко друго се не помни.