Все повече се опитваме да намерим умни решения за преработването

Все повече се опитваме да намерим умни решения за преправянето на пластмасата, която използваме. Междувременно от ден на ден изследвания демонстрират по какъв начин човешките боклуци попадат на дъното на океана, инкрустират се в скалите, доближават планинските върхове и даже влизат в състава на кръвта.

Ново изследване наблюдава храненето на сините китове – най-едрите животни на Земята, които всекидневно гълтам тонове храна. Учените построили специфичен модел за следене, като разнообразни устройства са били разпределени сред 191 кита, обитаващи водите край Калифорния. Животните са имали камери, микрофон, GPS и датчик за придвижването, съобщи Ройтерс.

Сините китове търсели храната си най-вече на дълбочина от 50-250 метра, което съответствува с най-високите концентрации на микропластмаса в екосистемата на открития океан.

Резултатите демонстрират, че дружно с храната в организмите на китовете постъпват големи количества пластмаса, а това основава опасения за здравето на морските бозайници.

Сините китове са беззъби. Те одобряват храната си като прецеждане през филтър. Когато животното отвори голямата си паст, водата нахлува в нея дружно с рояци крил или други морски безгръбначни. Огромният език се притиска към небцето и прецеждащите пластини, а водата се изтласква странично от устната празнина, като дребните ракообразни остават във филтъра на пластините. Накрая китът ги избутва с език към гърлото и ги гълтам.


Според изследването китовете, които се хранят по този метод, гълтам и към 4 милиона части микропластмаса (около 17 кг) на ден. Има обаче и сюжет, при който съгласно размера и броя на ежедневните отваряния на устата, сините китове поемат до 10 млн. частици пластмаса дневно, или до 43,6 кг.

Концентрациите на боклуци в океаните нарастват през последните десетилетия, а евентуалните последствия върху здравето на китовете остават неразбрани.

Други проучвания демонстрират, че в случай че пластмасите са задоволително дребни, те могат да преминат през чревната стена и да попаднат във вътрешните органи на животните. Дългосрочните резултати от това към момента са неразбираеми. Пластмасите могат също да отделят химикали, които са ендокринни разрушители, показват учените.

Данните са извънредно тревожни, защото индивидът се храни по същия метод, споделят учени от щатския университет в Калифорния. Хората ядат аншоа и сардини с постъпили в тях микрочастици пластмаса.