Подводници създаващи лед, биха могли да се борят с изменението на климата чрез повторно замразяване на Арктика
Все повече се приказва за това, че Арктическият лед се топи и понижава от няколко години.
Ледените покривки, които бяха по-стари от цивилизацията, в този момент са се стопили с помощта на повишаващите се температури на океана и необятно публикувания проблем с изменението на климата.
Трябва да се радваме, че има хора на които това не им е безразлично и работят с цел да намерят решения на този проблем.
Една група, основана в Индонезия, неотдавна предложи нетрадиционно решение на казуса със загубата на лед, и тя звучи по този начин:
Екипът мисли да се опита да се оправи с това предизвикателство благодарение на екологично чисти подводници.
За задачата те предлагат изграждането на подводници, които биха могли да служат като великански ледогенератори в океана – въпреки че специалистите предизвестяват, че подводниците биха могли да нанесат повече щета, в сравнение с изгода.
Докато екипът възвръща арктическия лед, техните подводници могат да отделят повече въглерод във водата и въздуха, което в допълнение да утежни въздействието на парниковите газове върху Арктика.
Непосредственият проблем: размразяване на арктически лед
Проблема с арктическия лед не е нов. Ледът към Арктическия кръг се топи от три десетилетия.
Към 2019 година ледените покривки, които преди време са вдъхновявали детските въображения, са намалели с 95 %, съгласно най-новата издадена от Националната администрация за океански и атмосферни въздействия.
Проблемът тук е комплициран. Водата в Арктическия кръг към момента се трансформира в лед в по-студените месеци на годината.
Въпреки това, излъчванията на парникови газове и последвалата топлота, са причина да се стопят някои от най-старите ледове на Арктика.
Този остарял лед служи за основата на младия лед. Без него ледът в Арктика е по-тънък.
А, тънкия лед е малко евентуално да образува познатия ни мразовит континент.
И тук идва казуса, за животните става все по-трудно да живеят в Арктическия район както преди.
С разтопяването пораждат и други международни последствия.
Предвижда се, че разтопяването на Арктика ще се отрази и на сезона на мусоните в Азия.
Ураганите, които връхлитат американското крайбрежие, евентуално също ще се засилят.
Има ли решение?
Създаването на нов лед, който да размени на изгубения остарял лед, наподобява по едно и също време най-хубавото само че, и минимум реализируемото решение.
Въпреки това, Индонезия , който беше упоменато по-рано , предложи проект.
Те допускат, че откакто подводниците създадът нов лед, той ще се закрепи към към този момент зародилия натурален лед.
Този развой е посочен от екипа като „ възобновяване на айсберг “ и работи сходно на повторното залесяване на горите по целия свят.
От една страна, предлагането, импортирано от индонезийския екип, е завладяващо.
От друга страна, в този проект има прекалено много неразбираеми с цел да се твърди, че ще е ефикасен.
Марк Серезе, шеф на Националния център за данни за снега и леда на Университета в Колорадо, , че изкуственото възобновяване на изгубен лед е, краткотрайно решение на световните климатични проблеми.
Докато основаването на лед в Арктическия кръг ще подсигурява, че животните в този регион ще могат да живеят както преди, екипът евентуално няма да успее да понижи въздействието, което към този момент разтопеният лед оказва върху климата.
Също по този начин, в случай че екипът не може да извърши работата си с подводници, който не употребяват изкопаеми горива, те биха нанесли толкоз щета на околната среда, че би се изгубил целия смисъл на задачата.
Това обаче не значи, че за решение на казусът с изменението на климата не би трябвало да се търсят разнообразни креативен решения от тези, които биха желали да го решат.
Вместо това, творчеството може да послужи като антидот против всеобхватното обезсърчение.
