Пътят в чужбина ли е вярното решение за младите ни футболисти
Все повече са българските млади футболисти, които вземат решение да оставят родината зад тила си и да потърсят своето развиване на открито. Италия и Германия са най-честите дестинации за гениите, които са подготвени да опитат шанса си в изискванията на доста по-сериозна конкуренция, само че и там, където им оферират доста по-добра работна среда.
Свикнахме през последните години с ситуацията в българските детско-юношески школи. Огромен % от тях не оферират нито нужното качество на материална база, нито на подготвителен развой. Свикнахме да поглеждаме към огромните тимове от Западна Европа, с цел да вършим параленост. Към днешна дата изоставането ни е толкоз огромно, че не се вижда по какъв начин можем да стигнем до равнището даже на тимовете, които не са кой знае какъв брой известни.
Наскоро попаднах на клип в Twitter от мач в Австрия. Над 1500 души създаваха колоритна атмосфера на дуел с присъединяване на дечица под 7-годишна възраст. А у нас за тези хлапета се сещаме само, когато родителите им се сбият по време на мача. Защото тогава е забавно.
“Преди години моята философия беше, че младите играчи са положителни, в случай че се наложат във водещите ни тимове. Да натрупат година-две опит, да натрупат цена - лична и клубна и да излизат на открито. Последните 5-6 години си трансформирах мисленето, тъй като виждам, че те не се образуват по верния метод. Може би е по-добре, когато навършат 16 години да отидат някъде. Рисковано е, тъй като на дребна възраст сменяш просвета, метод на живот, взаимоотношения, само че може би е верният метод ”, ми сподели в диалог преди няколко дни в студиото на “Арена спорт ” футболният сътрудник Лъчезар Танев.
Тъжно, само че самата истина. Всеки с по-смели фантазии и голямо предпочитание за реализация се оглежда към Запада доста по-рано.
Проучването ми демонстрира, че сега над 50 български футболисти, родени след 2000 година играят в тимове из цяла Европа. Немалка част от тях към момента не са навършили пълноправие. Концентрацията на наши момчета зад граница е в младежки отбори от Италия и Германия, само че имаме такива и в Англия, Испания, Австрия и други
Това би трябвало да докара до по-силно показване на юношеските ни национални тимове до 17 и до 19 години. На последните квалификации за Европейско състезание обаче България U17 с осем българчета играещи в чужбина не беше на нужното нитво. Отборът приключи на трето място в група с Швейцария, Турция и Сан Марино. Нашият отбор, воден от Йордан Петков, имаше в състава си Марио Младенов (Рапид Видена, Австрия), Теодор Минчев (Арсенал, Англия), Стоян Пергелов (Бирмингам, Англия), Иван Сулев (Каляри, Италия), Джанер Садетинов (Перуджа, Италия), Борис Кехайов (РВ Ерфурт, Германия), Кристиян Ирмиев (Кьолн, Германия) и Адриан Райчев (Пиза, Италия).
Ако съпоставим състава на спечелилия в групата Швейцария ще ни направи усещане, че единствено трима са играчите, които се готвят отвън алпийската страна. В отбора на Турция са също осем, като седем от тях са в немски тимове, тъй като родителите им работят в страната към този момент над 20 години.
Често обичаме да се съпоставяме с балканските нации. Ето за какво би трябвало да отбележим, че в състава на Сърбия за елитния кръг на квалификациите за Екологичен потенциал 2023, който се организира в края на месец март, имаше единствено един състезател от задграничен отбор - вратарят Виктор Джогич (Монпелие, Франция). Сърбия се класира за еврошампионата, който стартира на 17 май в Унгария. Хърватия също ще бъде на шампионата и още веднъж единствено с един “чужденец ”, играещият в Рома Сергей Левак.
Качваме възрастовата група. Националният ни тим до 19 години също не съумя да се класира за Евро 2023. В състава за квалификациите имаше трима, играещи зад граница. Това бяха вратарят Давид Василев (Валенсия, Испания), бранителят Мартин Георгиев (Барселона, Испания) и Неджиб Хаджа (Шалке 04, Германия). За шампионата в Малта от Балканите се класира единствено Гърция, а в селекцията на “елините ” нямаше нито един, който играе отвън рамките на южната ни съседка.
Да се върнем още веднъж у нас и да забележим каква е наклонността при прехвърлянията на българските играчи отвън страната.
Нека създадем параленост с нетолкова далечното минало. В началото на 90-те години на ХХ век българските футболисти са измежду трансферните цели на съществени европейски тимове. Така една вълна от играчи, които са сред 23 и 26 годишни имат опцията да излязат на огромната сцена. Това е поколението на Христо Стоичков, Красимир Балъков, Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Цанко Цветанов, Даниел Боримиров, Ивайло Йорданов. Всички те получават своя късмет във към този момент зряла футболна възраст, натрупали сериозен опит по терените в България. Барселона, Спортинг Лисабон, Бетис, Порто, Беленензеш, Хамбургер, Мюнхен 1860 и Валдхоф са тимовете, които дават късмет на тези, които малко по-късно ще изведат България до футболния ѝ Олимп.
20 години по-късно обстановката се трансформира. Поколението, в което звездите бяха Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров гледа към чужбина доста по-рано. ЦСКА трансферира и тримата към клубове от Западна Европа на по 19-20 години. През 1998 година Мартин Петров потегли към Сервет, през 1999 година Стилиян Петров беше трансфериран в Селтик, а две години след него в Байер Леверкузен беше продаден Бербатов.
Съвкупност от фактори води до това, че през 2023 година имаме огромен брой български футболисти, които не желаят повече да упражняват в родината си. Родителски упоритости, неприятна материална база, неподготвени треньори, конюнктура, обучение. Всичко това в един миг натежава и решенията се взимат доста по-лесно.
Някои от тези момчета към този момент са част от първия тим на България. Петко и Андреа Христови, Илия Груев, Никола Илиев и Димо Кръстев към този момент дебютираха за “лъвовете ” откакто завоюваха вниманието на футболните специалисти с представянето си в Италия и Германия. С интерес следим изявите и на Мартин Георгиев в Барселона. Дали обаче това е гаранция за мощен народен национален тим след 4 или 5 години?
Автор Радостин Любомиров
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Свикнахме през последните години с ситуацията в българските детско-юношески школи. Огромен % от тях не оферират нито нужното качество на материална база, нито на подготвителен развой. Свикнахме да поглеждаме към огромните тимове от Западна Европа, с цел да вършим параленост. Към днешна дата изоставането ни е толкоз огромно, че не се вижда по какъв начин можем да стигнем до равнището даже на тимовете, които не са кой знае какъв брой известни.
Наскоро попаднах на клип в Twitter от мач в Австрия. Над 1500 души създаваха колоритна атмосфера на дуел с присъединяване на дечица под 7-годишна възраст. А у нас за тези хлапета се сещаме само, когато родителите им се сбият по време на мача. Защото тогава е забавно.
“Преди години моята философия беше, че младите играчи са положителни, в случай че се наложат във водещите ни тимове. Да натрупат година-две опит, да натрупат цена - лична и клубна и да излизат на открито. Последните 5-6 години си трансформирах мисленето, тъй като виждам, че те не се образуват по верния метод. Може би е по-добре, когато навършат 16 години да отидат някъде. Рисковано е, тъй като на дребна възраст сменяш просвета, метод на живот, взаимоотношения, само че може би е верният метод ”, ми сподели в диалог преди няколко дни в студиото на “Арена спорт ” футболният сътрудник Лъчезар Танев.
Тъжно, само че самата истина. Всеки с по-смели фантазии и голямо предпочитание за реализация се оглежда към Запада доста по-рано.
Проучването ми демонстрира, че сега над 50 български футболисти, родени след 2000 година играят в тимове из цяла Европа. Немалка част от тях към момента не са навършили пълноправие. Концентрацията на наши момчета зад граница е в младежки отбори от Италия и Германия, само че имаме такива и в Англия, Испания, Австрия и други
Това би трябвало да докара до по-силно показване на юношеските ни национални тимове до 17 и до 19 години. На последните квалификации за Европейско състезание обаче България U17 с осем българчета играещи в чужбина не беше на нужното нитво. Отборът приключи на трето място в група с Швейцария, Турция и Сан Марино. Нашият отбор, воден от Йордан Петков, имаше в състава си Марио Младенов (Рапид Видена, Австрия), Теодор Минчев (Арсенал, Англия), Стоян Пергелов (Бирмингам, Англия), Иван Сулев (Каляри, Италия), Джанер Садетинов (Перуджа, Италия), Борис Кехайов (РВ Ерфурт, Германия), Кристиян Ирмиев (Кьолн, Германия) и Адриан Райчев (Пиза, Италия).
Ако съпоставим състава на спечелилия в групата Швейцария ще ни направи усещане, че единствено трима са играчите, които се готвят отвън алпийската страна. В отбора на Турция са също осем, като седем от тях са в немски тимове, тъй като родителите им работят в страната към този момент над 20 години.
Често обичаме да се съпоставяме с балканските нации. Ето за какво би трябвало да отбележим, че в състава на Сърбия за елитния кръг на квалификациите за Екологичен потенциал 2023, който се организира в края на месец март, имаше единствено един състезател от задграничен отбор - вратарят Виктор Джогич (Монпелие, Франция). Сърбия се класира за еврошампионата, който стартира на 17 май в Унгария. Хърватия също ще бъде на шампионата и още веднъж единствено с един “чужденец ”, играещият в Рома Сергей Левак.
Качваме възрастовата група. Националният ни тим до 19 години също не съумя да се класира за Евро 2023. В състава за квалификациите имаше трима, играещи зад граница. Това бяха вратарят Давид Василев (Валенсия, Испания), бранителят Мартин Георгиев (Барселона, Испания) и Неджиб Хаджа (Шалке 04, Германия). За шампионата в Малта от Балканите се класира единствено Гърция, а в селекцията на “елините ” нямаше нито един, който играе отвън рамките на южната ни съседка.
Да се върнем още веднъж у нас и да забележим каква е наклонността при прехвърлянията на българските играчи отвън страната.
Нека създадем параленост с нетолкова далечното минало. В началото на 90-те години на ХХ век българските футболисти са измежду трансферните цели на съществени европейски тимове. Така една вълна от играчи, които са сред 23 и 26 годишни имат опцията да излязат на огромната сцена. Това е поколението на Христо Стоичков, Красимир Балъков, Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Цанко Цветанов, Даниел Боримиров, Ивайло Йорданов. Всички те получават своя късмет във към този момент зряла футболна възраст, натрупали сериозен опит по терените в България. Барселона, Спортинг Лисабон, Бетис, Порто, Беленензеш, Хамбургер, Мюнхен 1860 и Валдхоф са тимовете, които дават късмет на тези, които малко по-късно ще изведат България до футболния ѝ Олимп.
20 години по-късно обстановката се трансформира. Поколението, в което звездите бяха Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров гледа към чужбина доста по-рано. ЦСКА трансферира и тримата към клубове от Западна Европа на по 19-20 години. През 1998 година Мартин Петров потегли към Сервет, през 1999 година Стилиян Петров беше трансфериран в Селтик, а две години след него в Байер Леверкузен беше продаден Бербатов.
Съвкупност от фактори води до това, че през 2023 година имаме огромен брой български футболисти, които не желаят повече да упражняват в родината си. Родителски упоритости, неприятна материална база, неподготвени треньори, конюнктура, обучение. Всичко това в един миг натежава и решенията се взимат доста по-лесно.
Някои от тези момчета към този момент са част от първия тим на България. Петко и Андреа Христови, Илия Груев, Никола Илиев и Димо Кръстев към този момент дебютираха за “лъвовете ” откакто завоюваха вниманието на футболните специалисти с представянето си в Италия и Германия. С интерес следим изявите и на Мартин Георгиев в Барселона. Дали обаче това е гаранция за мощен народен национален тим след 4 или 5 години?
Автор Радостин Любомиров
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ